Комендантът Фан слезе до подножието на стълбището, за да посрещне госта, а после поведе съдията нагоре към личния си кабинет. Там го покани да седне и сам се разположи до него на широкото канапе до стената в дъното.
Фан отново бе тъй въздържан и пестелив на думи, както и при миналата им среща, когато бе посетил Ди в съдилището на Бънлай. Седеше изправен и скован в тежката си ризница и железните нагръдници и нараменници. Като поглеждаше навъсено съдията изпод гъстите си посивели вежди, със запъване изрече няколко благодарности за посещението.
Съдията Ди зададе протоколните любезни въпроси. Комендантът отговори кисело, че възприема настоящия си пост като неподходящ за такъв корав ветеран. Не вярвал, че корейците могат отново да предизвикат неприятности. Нужни им били години, докато се окопитят от загубите. А междувременно той, Фан, трябвало да поддържа дисциплината в тази крепост, където били затворени и бездействали над хиляда офицери и войници.
Съдията изрази съчувствието си и вметна:
— Дочух, че тук наскоро е било извършено убийство. Престъпникът бил разкрит и признат за виновен, но съм любопитен да науча нещо повече за случая. Както знаете, Бънлай е първото ми местоназначение и се радвам на всяка възможност да обогатя опита си.
Комендантът му хвърли кос поглед. За момент поглади късите си сиви мустачки, после се изправи рязко и отсечено каза:
— Ще ви покажа къде и как се случи това — когато минаваха край двамата постови, изпънати пред вратата, им кресна: — Доведете ми Мао и Ши Лан! — после поведе съдията през вътрешния двор към масивна двуетажна сграда. Докато изкачваха широкото стълбище, измърмори: — Да ви кажа право, този случай не ми дава покой!
При горния край на стълбището на една пейка седяха четирима войници. Те веднага скочиха и отдадоха чест. Комендантът поведе съдията вляво по дълъг и пуст коридор, който завършваше пред тежка врата. През ключалката бе залепена хартиена лента, носеща личния печат на коменданта. Фан я разкъса, отвори вратата с ритник и каза:
— Това беше стаята на заместник-коменданта Су. Ей там е бил убит, на нара.
Преди да прекрачи прага, съдията набързо огледа широката, почти празна стая. Отдясно имаше открит сводест прозорец, около пет стъпки висок и седем широк. В нишата под него лежеше захвърлен колчан от лакирана кожа, от който стърчаха десетина червени стрели с метални върхове. Други четири бяха изпаднали от колчана. Стаята нямаше други врати и прозорци. Вляво бе поставено просто дървено писалище, олющено и небоядисано. Върху него се виждаха метален шлем и още една стрела. До стената в дъното имаше широк бамбуков нар. Тръстиковата рогозка върху него бе зацапана със зловещи кафеникави петна. Подът бе от грубо одялани дъски, без никаква постелка. След като влязоха, комендантът каза:
— Су се качваше тук всеки ден към един часа след военните занятия, за да дремне до два, когато слизаше в офицерската трапезария за обедния ориз… Оня ден полковник Ши Лан, който помага на Су в административната писмена работа, дошъл тук малко преди два. Имал намерение да слезе в трапезарията със Су, като преди това размени с него няколко думи на четири очи за едно дисциплинарно нарушение, извършено от лейтенант Као. Ши Лан почукал на вратата. Никой не отговорил и той си помислил, че може би Су е вече долу. Влязъл за всеки случай и видял Су да лежи на онзи нар. Бил с ризница, но от незащитения му корем стърчала стрела, а кожените му панталони били целите в кръв. Ръцете му стискали стеблото на стрелата, очевидно е направил безуспешен опит да я извади. Но върхът й бил със зъбци като на въдичарска кукичка… Су е покойник, това е — комендантът се прокашля и продължи: — Сещате се какво е станало, нали? Су е влязъл, хвърлил е колчана със стрелите в нишата, оставил е шлема си на писалището, после е легнал на нара, без да си направи труда да свали ризницата и ботушите. И когато е задрямал…
В стаята влязоха двама мъже и поздравиха стегнато. Комендантът направи знак на по-високия, облечен в кафява кожена униформа, да пристъпи напред и изсумтя:
— Това е полковник Ши Лан, който откри трупа. Съдията огледа едрото, насечено от дълбоки бръчки лице, широките плещи и дългите като на горила ръце на Ши Лан. Мъжът имаше къси мустачки и подстригана в окръжност брада. Мътните му очи гледаха враждебно съдията. Като посочи ниския набит мъж с къса ризница, заострен шлем и торбести панталони — униформата на офицерите от военната конна полиция, — комендантът добави:
— А това е полковник Мао, натоварен с разследването. Той беше началник на военната разузнавателна служба по време на корейската кампания. Способен мъж.