— Заподозрения — каза Чаз Монтгомъри. На вратовръзката му имаше репродукция на Гоген на полегнало полинезийско момиче.
Бенфорд изпитваше физическа болка, като я гледаше.
— Какво? — повиши глас той.
Нейт се зачуди дали този разговор няма да стигне дотам, че някой от спецагентите на ФБР да изрита Бенфорд, за да го накара да млъкне.
— Казах „заподозрян“ — отговори Монтгомъри. — Който и да се е срещал с Голов, е заподозрян.
Бенфорд огледа стаята.
— Чаз, би ли ми изпратил настоящата програма на базовия курс на обучение в академията ви? — каза той. — Очаквам да открия няколко оцветени картинки на понита и цветенца.
— Я си го начукай, Бенфорд — каза Монгомъри. — Знаеш правилата и аз предполагам, че поне малко си запознат и със закона. Ние имаме нужда от доказателство, неопровержимо доказателство, преди да пристъпим към ареста на когото и да било.
— И да изпуснете Голов?
— Ти чувал ли си някога за дипломатически имунитет? Ние дори не знаем дали е имало среща или какво, ако изобщо нещо е било предадено. Той би могъл да е там, за да предаде покани за приема за националния празник на Русия в посолството.
— Не говориш сериозно! — каза Бенфорд.
— Ти не по-зле от мен знаеш, че ние имаме нужда да създадем сериозно досие, преди да действаме. Тези разследвания искат време. Пробивът може да дойде утре, следващата седмица, следващата година.
— Вие, хора, сте татари, монголи, вестготи, картагенци — простена Бенфорд, клатейки глава.
— Какво общо има това с някакъв си канцер? — попита един млад спецагент, чиито бицепси изпъкваха под колосаната му бяла риза.
— Картаген, мой млади образован приятелю, не карциноген — каза Бенфорд. — Бих споменал името на Ханибал, за да размърдам спомените ти от часовете ти в селскостопанския техникум, но се боя, че ти ще си спомниш само художествения образ на Ханибал.
— Ханибал канибалът — каза спецагентът. — Жесток филм, бюрото здравата му срита задника там.[111]
— Млъкни, Проктър — каза Монтгомъри и се обърна към Бенфорд: — Не съм длъжен да ти се обяснявам. Ако ние си направим домашното, UNSUB, неидентифицираният обект, отива в държавния затвор Супермакс без право на помилване на сто процента. Допуснем ли и една грешка, той ще се пенсионира като консултант със седемцифрена заплата. Мислиш ли, че можеш да устискаш още малко?
— При едно условие — отвърна Бенфорд с такъв тон, сякаш бе обиден от резкия начин, по който му се говореше. — Искам офицер от ЦРУ да присъства, когато извършвате ареста. Случаят е колкото в криминалната, толкова и в разузнавателната сфера.
— Не мога да се съглася — каза Монтгомъри. — Директорът няма да се съгласи. Освен това всеки, който участва в разследването, в проследяването или в ареста, е длъжен да се яви в съда. Би ли искал да изгориш прикритието на оперативния си работник заради това, освен ако нямаш предвид някой, чиято легенда не се нуждае от запазване?
— Заради залавянето на тази личност управлението вероятно ще се лиши от много ценен източник — каза Бенфорд. — Искам поне един от нашите да присъства там.
— Все още мисля, че директорът няма да одобри, но ще попитам — отстъпи Монтгомъри. — Но трябва да им кажа кого имаш предвид?
— Този човек — отговори Бенфорд, сочейки Нейт. — Той е персонално ангажиран в тази разработка.
Седнал сам до стената, Нейт не беше сигурен дали трябва да се почувства поласкан или обратното. От този момент прикритието му вече беше доста разпокъсано. Но той не възнамеряваше да задава въпроси на Бенфорд, особено пък пред дузина федерални.
Специалният агент с бицепсите погледна назад към Нейт, опитвайки се да схване какво би могло да означава „персонално ангажиран“.
— Проктър, не говори, по дяволите, освен ако някой не ти зададе директен въпрос — каза Монтгомъри.
ЧИМЧУРИ СОС
С нож или блендер накълцайте на ситно китка магданоз, цяла глава чесън и един среден морков. Добавете зехтин, бял винен оцет, сол, сух риган, едър лют нервен пипер, чер пипер и стрийте на гъст сос. Най-добре е да се сервира веднага след приготвянето.
34
Ваня Егоров се взираше през панорамния прозорец на офиса си навън, очаквайки надвисналия сблъсък на оперативните фактори, въртящи се като вихрушка около него. Лебед все още пращаше невероятна информация, но липсата ѝ на дисциплина му даваше основание да мисли, че накрая ще изгори. Егоров не смееше дори да си помисли за загубата ѝ.
Новините от току-що завърналия се от Италия Корчной трудно можеха да се нарекат задоволителни. Някакъв контакт с Наш, възобновени взаимоотношения, той бе приел легендата, че Доминика сега е в куриерската служба. Бяха съставили подробен план за контакти. Твърде бавно, по дяволите, винаги твърде бавно.
Къртицата все още беше тук, заплаха за Лебед, за други разработки, за самия него. Той нареди на Корчной да подготви Доминика за ново пътуване под прикритото на куриер. Имаше нужда от резултати. В този момент иззвъня телефонът. Специалният телефон.
— Незадоволително — каза президентът. — Надявам се, че се придвижвате напред за създаване на следващ контакт. Без никакво отлагане! — От работата си в КГБ президентът Путин знаеше колко важна може да бъде оперативната инерция.
— Да, господин президент — каза Егоров, — второто пътуване на офицера вече е планирано. Много скоро ще имаме резултати. — Исусе, Господи, сега той направо баламосваше Путин!
— Много добре — каза президентът. — Къде? Егоров преглътна.
— В момента определяме конкретно коя задгранична локация ще бъде най-изгодна. Ще ви информираме в момента, в който решим.
— Атина — каза Путин.
— Господин президент? — попита Егоров.
— Изпратете офицера, вашата племенница, в Атина. Ниска заплаха за сигурността, имаме хора вътре в полицията.
Защо настояваше за Гърция?
— Да, господин президент — каза Егоров, но Путин вече беше затворил.
На долния етаж Зюганов гледаше в едно млечно око и в един мъртвешки череп.
— Подготви се за Атина — каза джуджето.
Докато наблюдаваше как Маторин става и излиза от кабинета му, Зюганов за миг се замисли дали Доминика нямаше да бъде изложена на опасност, ако попаднеше между този откачен спецназ и неговата мишена, но нямаше как да го избегне.
Бенфорд бе пуснал разделното си контраразузнавателно проучване на проектите по отбраната и по пресяването на имената. Той чакаше отзвук от капана за канарчета на Ваня.
„Орион“ се опитваха отново да надхитрят Голов по улиците на Вашингтон. Но той се нуждаеше от нещо веднага, в този момент.
Бяха го обсъждали в Рим и Марбъл знаеше какво трябваше да направи и независимо от риска Бенфорд неохотно се бе съгласил.
Корчной отиде до лабораторията на отдел Т на първия етаж. Насаренко седеше зад бюрото си — лунен пейзаж, преливащ от струпани бумаги, кутии и папки. На една дълга маса до стената цареше подобен хаос. Насаренко погледна към Корчной. Адамовата му ябълка заподскача.
— Юрий, моля те, извини ме за прекъсването — каза генералът, отиде до бюрото на Насаренко и му стисна ръката. — Може ли да поговоря с теб?
Насеренко приличаше на моряк, озовал се изневиделица на разчупващ се плаващ лед, съзерцаващ увеличаващото се разстояние между кораба си и ледения отломък.
— За какво? — попита той. Лицето му беше сивкаво, а косата му — винаги недостатъчно сресана — сламена и матова. Очилата му бяха изцапани и замъглени.
— Имам нужда от твоя съвет по един комуникационен проблем — каза Марбъл и през следващите петнадесет минути те дискутираха резервната комуникационна система за една канадска мишена, обект на вербуване. Насаренко, явно възбуден от нещо, свиваше палци и разсеяно обсъждаше проблема.
111
Канибалът Ханибал е разкрит от агента на ФБР Клариса Стърлинг във филма „Мълчанието на агнетата“. —