Корчной се наведе над бюрото на Насаренко и го притисна.
— Какво те терзае, стари приятелю? — попита го той.
— Нищо — отговори той. — Просто тази работа все се трупа и трупа.
— Ако има нещо, с което мога да ти помогна…
— Няма с какво — каза Насаренко — Просто работата е много. Данните се изливат върху мен като от пожарен маркуч. Имам нужда от преводачи, от анализатори. — Палците му се свиваха спазматично, докато говореше. — Знаеш ли колко много информация има на един-единствен диск? — Той се завъртя в стола си, за да се обърне с лице към четирите чекмеджета на сейфа, извади една кутийка с оловен капак и я изтръска на бюрото си. Дузина пластмасови пликове, захванати с телбод на върха, се разпиляха върху подложката на бюрото му. Във всяко пликче имаше диск, поставен в сив калъф. Той вдигна няколко диска в треперещите си ръце.
— Тези могат да съдържат цели гигабайти данни. И всички чакат да бъдат обработени. — Той метна едно пластмасово пликче върху бюрото си и то се плъзна под купчината сивкаво-кафяви папки.
Корчной протегна ръка, за да вдигне малкото пликче. Взря се в парченцето пластмаса, сякаш не можеше да си представи колко много информация може да бъде вместена в такъв малък предмет. Прочете логото на „Патфайндър“ върху диска.
— Защо не могат да ти дадат повече персонал?
Насаренко хвана с ръце главата си. Корчной изпита съжаление към това пугало, това бостанско плашило, с неговата сламена коса и разперени ръце.
— Юрий, не се паникьосвай — каза му той. — Ти си свършил твърде много отлична работа през всичките тези години, за да бъдеш третиран по този начин. — Докато се протягаше през бюрото, за да потупа Насаренко по рамото, генералът плъзна пластмасовото пликче с диска във външния джоб на сакото си. Дали тези дискове бяха последователни? Дали бяха регистрирани? Дали Насаренко щеше да забележи, че един от двете дузини липсва? — Аз бих могъл да ти пратя един или двама анализатори от моя отдел, за да ти асистират временно, ако това ще помогне. Бог вижда, че всички сме с малко персонал, но твоята работа е от решаващо значение. Би ли могъл да ги ползваш?
Насаренко погледна мрачно.
— Твоите анализатори не могат да работят по този деликатен проект, той е строго поверителен.
— Може да работят по други проекти, за да ти освободят малко време. Юрий, не казвай не. Уредено е — каза Корчной. — Аз ще ти изпратя двама от моите анализатори още този следобед. Но, Юрий — Корчной размаха пръст срещу него, — дори не си и помисляй да ми ги откраднеш.
Насаренко се усмихна вяло.
Грамата на вашингтонския резидент Голов, съобщаваща „бариев“ вариант с „херпес“, лежеше на бюрото на Егоров. Една-единствена страница с диагонална синя линия през текста, намачкана от многото стискане и четене. Шефът на контраразузнаването Зюганов седеше в стол пред Егоров, опиянен от безкрайна наслада. Егоров поклати глава и каза:
— Не мога да повярвам, че Насаренко е къртицата. Той едва успява да проведе един прост разговор в столовата. Можеш ли да си го представиш да ходи по среднощни срещи с американци?
Зюганов облиза устни.
— Херпес. Голов не би могъл да сбърка. Прочетохте доклада му, недвусмислен цитат на Лебед. „Къртицата страда от херпес“. Този вариант бе използван при Насаренко.
— Той е един разсеян глупак — каза Егоров, без всъщност да разбира защо го защитава. — Може да го е споменал пред други и информацията да е получена от друг източник.
На Зюганов всъщност му беше все едно. Всичко, което знаеше, беше, че ще пропълзи в главата на Насаренко. Сега той си имаше работа и трябваше да се залавя за нея.
— По дяволите, това е всичко, с което разполагаме в момента — каза Егоров. — Започни незабавно разследването. Във всички аспекти.
Зюганов кимна, скочи от стола и тръгна към вратата. Опита се да си спомни къде държеше рубашката си от Червената армия, тази с копчетата отстрани, тази, която обичаше да носи по време на разпити. Със зеленикаво-кафявия ѝ плат — спечен от засъхнали кафяви кървави петна, просмукан с вонята на стотици човешки вътрешности — рубашката изглеждаше по-шик от лабораторна престилка, въпреки че ръкавите ѝ бяха леко разръфани.
— А, и още нещо! — каза Егоров след него. — Провери го за метка, за шпионския прах. Ако той е докоснал и един американец в последните две години, все нещо ще се покаже.
Зюганов кимна, но той си имаше свое мнение за шпионския прах.
Той предпочиташе повинная, признание, величествено, освобождаващо признание — най-добрия начин за установяване на вината. Зюганов имаше вроден усет за това как да убеждава субектите — след писъците, разкъсаните сухожилия, разлятата окулярна течност — да се съгласят да признаят каквото им поискаха да си признаят.
Той все още не можеше да си спомни къде е армейската му рубашка.
Призоваха Насаренко в контраразузнаването за „несистемна актуализация на сигурността“. Не е нужно човек да е работил много дълго в СВР, за да знае, че този тип интервюта представляват доста сериозен проблем, и това го хвърли в паника. След задължителното неопределено интервю с объркания и хленчещ учен Зюганов го изпрати право в подземията, в този случай в Бутирка, в центъра на Москва. После надяна рубашката си с трепетно очакване.
Хората са забавни, мислеше си Зюганов, опипвайки леката си полицейска палка. Реагират на различни неща. При Насаренко това бяха стъпалата на краката и кухата алуминиева палка — много по-силна от средностатистическата реакция. Зюганов успя да завърши само една сесия с изцъкления учен, преди инвентаризацията в лабораторията му да разкрие, че един диск на Лебед липсва, и неговата пытка, изтезанието, спря, защото това беше нещо извънредно. Зюганов одобри курс с амобарбитал, който да обработи достатъчно паметта на Насаренко, за да минат през последните събития, да направят преглед на персонала, колеги и посетители, включително краткото посещение на генерал Корчной в лабораторията. Корчной? Невъзможно. Направете още един щателен оглед на лабораторията. Трябваше да има обяснение. Къде е дискът?
Корчной чу слуховете за засиления лов на къртицата, за проблема в отдел Т, за изчезването на поверителни материали. Той говореше със старите си приятели в други отдели, слушаше клюките в тоалетните на висшите офицери. Насаренко не се беше появявал от дни.
Корчной знаеше, че следователите от контрашпионажа ще започнат да стесняват кръга. Той трябваше спешно да уведоми Бенфорд, както и да предаде на ЦРУ диска, който беше свил от лабораторията на Насаренко, чрез тайника още тази вечер. Това можеше да стане, ако го оставеха да излезе от централата. Питаше се дали не е играл прекалено рисковано, дали ще има достатъчно време Доминика да осъществи новото си пътуване до Атина и да подаде сигнала за него.
Той излезе от централата със собствените си крака — даде си сметка, че няма да е така още дълго време — и щом се прибра в апартамента си, състави телеграмата. Спътниковият му трансмитер го излъчи за секунда. След двадесет минути Бенфорд четеше двата реда на съобщението. Насаренко е в капана. Ще заредя DD ДРАКОН.
Тайникът, помисли си Бенфорд. Старата лисица явно има нещо важно. И Насаренко е в беда. Това означава, че едно от двадесет и трите имена във Вашингтон е Лебед. Той посегна към телефона, за да се обади на ФБР.
Нощният дъжд се лееше на талази по улицата, носейки се почти хоризонтално от поривите на вятъра. Платформата и стълбите на спирка „Молодёжная“ на метрото бяха безлюдни, имаше само няколко коли, които се движеха, и магазините бяха затворени. Марбъл вдигна яката на мушамата си, пъхна ръце в джобовете и тръгна бавно по улица „Ленинская“. Той се бе качвал на три различни влака, направи дълга разходка покрай реката и едва тогава инстинктите му се успокоиха. Нищо не се движеше около него или в периферията. Не усети присъствие или натиск на хора по улицата, които да го наблюдават.
Продължавай да вървиш, стабилно темпо, финален подстъп, шляпане през дъжда, водата беше като забиващи се в гърба му чужди пръсти. Нощно създание, движи се плътно до стената, ослушвай се за скърцане на обувки зад теб. Следвай „Ленинская“ в тъмната горичка, после лъкатушещата крива на пътя сред дърветата с единствената светлина от училището по акушерство № 81, блещукаща през клоните. Сега вече бързо, по паважа, после вътре в капещата от дъжда гора. Марбъл трепереше. Престани, спри да се движиш, наблюдавай и слушай, и най-вече слушай за изтракване на скоростна кутия или за стържещи спирачки, или за захлопване на врата. Само вятърът проскърцваше в дърветата.