— Добре ли си? Нещо не е наред ли? — попита той.
Тя не отговори, остана неподвижна, гледайки надолу в лицето му. Оперативният офицер в него веднага се зачуди дали не е чула нещо, някакъв шум на вратата. Трябваше ли спешно да се измъкват от хотела? Той бе проверил задната стълба порано вечерта. Доминика все още не отговаряше и Нейт седна и се протегна, за да хване нежно ръката ѝ в своята.
— Доми, какво има? Какво става? Тя зашепна.
— Когато правихме любов, ти докладва ли на твоята централа?
— За какво говориш? — попита Нейт.
— В Хелзинки и в Рим, когато се любихме, ти каза ли на твоите началници?
— Това, което направихме, беше против правилата, беше непрофесионално, беше моя грешка, ние рискувахме твоята сигурност и операцията.
Тя стоеше мълчаливо, гледайки надолу към него. Мина още една секунда, преди да заговори.
— Операцията — каза тя. — Имаш предвид, че рискувахме продължаването на събирането на разведката, на разузнавателната информация.
— Виж — каза Нейт, — това, което направихме, беше лудост както професионално, така и персонално. Ние за малко не те загубихме. Мислих за това през цялото време. И все още мисля.
— Разбира се, ти мислиш за разработката, за Доминика, националния ресурс.
— За какво говориш? Какво искаш да ти кажа? — попита Нейт.
— Искам да почувствам, че понякога оставяме операцията настрани, че сме само ти и аз. — Гърдите се надигаха в сутиена ѝ. Той стана и я взе в обятията си. В ума му се бореха желанието да овладее излизащата от контрол ситуация и надигащата се страст към нея. Той помириса косите ѝ, почувства тялото ѝ. Ти ще се подхлъзнеш и трети път, нали, мистър оперативен офицер? — помисли си той.
— Доминика — каза Нейт и приливът в ушите му започна, старият сигнал за опасност.
— Ще нарушиш ли отново твоите правила? — попита тя, виждайки пурпурната му лъст, която освети тъмната стая.
— Доминика… — каза Нейт, взирайки се в очите ѝ. Миглите ѝ уловиха светлината от прозореца. Той видя лицето на Форсайт, носещо се във въздуха над главата му, ужасено, страховито, немигащо. Желаеше я повече от силата си да ѝ устои, по-страстно, отколкото дори можеше да си помисли.
— Искам да оскверниш твоите правила… с мен… не с твоя агент, с мен — каза Доминика. — Искам да оскверниш мен.
Дантелата на сутиена ѝ прошумоля, докато тя го разкопчаваше. Те паднаха на леглото, тя легна по корем и издърпа Нейт върху себе си, тежък и горещ, устните му се впиха във врата ѝ, пръстите му се преплетоха с нейните. Тя стисна здраво ръката му. Той се размърда тромаво, тя го подразни, възбуждаше го, той хвана в капан бедрата ѝ с краката си и дъхът ѝ се изостри. Тя простена: трахни меня, пляскай ме, и се пресегна назад, за да го докосне, докато той шепнеше в ухото ѝ:
— Още колко правила ще ме принудиш да наруша?
Тя го изгледа безмълвно, за да види дали не ѝ се присмива.
— Трябва ли да наруша пет правила, десет?
Той доближи устата си до ухото ѝ и започна бавно да брои до десет, съчетавайки цифрите с ритъма на бедрата си.
— Один… два… три…
Тя трепереше, но с различна честота от преди.
— Четыре… пять… шесть…
Тя разпери ръце и стисна в юмруци чаршафа.
— Семь… восемь… девять…
С пръсти като нокти тя уви чаршафа около китките си.
— Десять, десет — каза Нейт и все още горещо заклещен в нея, се надигна над блестящия ѝ гръбнак и изведнъж нежната линия на гърба и ханша ѝ се изви в арка и тя зарови лице в матрака, останала без дъх.
Лъч лунна светлина се вмъкна в стаята и те го наблюдаваха, докато лежаха един до друг. Нейт се наведе, хвана брадичката ѝ в ръка и я целуна по устните. Тя нежно отмести ръката му.
— Ако кажеш нещо не на място — каза му Доминика, — ще пъхна нокътя на палеца си в дясното ти око и ще те метна през парапета на балкона.
— Нямам никакви съмнения, че можеш да го направиш — отвърна Нейт, излягайки се на възглавницата.
— Да, Неит — каза Доминика, — и ако имам нужда от още, твоята малка лястовичка отново ще те съблазни в леглото.
— Окей, окей, нямах това предвид. Може ли да поспим няколко часа? Ще останеш ли мирна поне за малко?
— Конечно, разбира се, добрите агенти винаги спазват инструкциите — каза Доминика.
ПАПУЦАКИ В „ТАВЕРНА КСИНОС“
(Пълнени патладжани)
Запържете агнешка кайма с накблцан лук и нарязани на кубчета обелени домати в зехтин. Подправете хубаво, охладете и добавете настъргано сирене, магданоз, накиснат във вода стар хляб и едно яйце. Разполовете патладжаните по дължина и задушете в олио, докато омекнат. Издълбайте ги, но запазете сърцевината и напълнете вдлъбнатините с месната смес. Поставете ги в дъното на тавичката върху издълбаната накълцана сърцевина и малко вода, залейте ги със сос бешамел, напръскайте със зехтин и запечете до златистокафяво. Сервирайте със стайна температура.
37
Зюганов стискаше здраво слушалката на криптирания телефон. Устройството беше голямо колкото главата му.
— Разбира се, че ще се оглеждат за опашки — каза той. — Изобщо няма да си в състояние да ги следваш. Придържай се към първоначалния план. Подготви ли си материалите? Ще са ти необходими само петнадесет минути. Едно име, потвърждаваш го, после убийственият удар.
Зюганов се въртеше в стола си.
— Виж, не ти казвам да не я пощадиш, но името е по-важно от всичко, от всеки. Понял? Разбра ли? Чакам резултати. И си дръж устата затворена. Край.
Техният последен ден в Атина. Слънцето жареше още в девет сутринта, двамата се чувстваха уморени, неадекватни и отнесени. Вървяха от хотела надолу по „Пиндару“, спряха за портокалов фреш на площад „Колонаки“, седнаха рамо до рамо под една тента и изчакаха сервитьорът да им донесе пасти. Щяха да прекарат в движение целия ден, продължавайки да репетират какво ще докладва Доминика за контакта на центъра. Тя отхапа малко от сипкавия сладкиш и облиза пръстите си. Чувстваше се по-добре.
— Дали да не им кажа, че си ме насилил или че аз съм ти завързала очите и съм те заключила гол в гардероба?
Тя отчупи парченце от сладкиша и се опита да му го подаде в устата. Той извърна глава.
— Центърът вероятно ще разбере натъпкването на някого в гардероб — каза Нейт. Той се чувстваше хаплив, раздразнен и виновен и нямаше никакво търпение да води сутрешни следлюбовни разговори. Лицето на Доминика посърна при думите му. Тя постави кифличката в чинията.
— Ай, колко си бездушный — каза тя, обръщайки лице към него, безсърдечен, бездушен, но демоните на противоречието вече бяха забили ръцете си в Нейт — той разбираше чувствата си към нея, но разбираше и своя дълг, разбираше какво иска тя, но разбираше и какво може да ѝ даде той, какво ЦРУ ще му позволи да даде, и това, че той бе оставил страстта си — о, да, това беше истинска страст, без съмнение — отново да вземе връх, отново, по дяволите, в деня, в който тя трябваше да се върне в Москва и да седне пред следователите, и ако не беше абсолютно перфектна, щеше да е по негова вина, защото предишната нощ не бе успял да ѝ каже не. Романтични, непоправими руснаци. Тя искаше нещо романтично, но те и двамата бяха офицери разузнавачи и не би трябвало да допускат никакво разсейване. Той я погледна — последната му мисъл беше, че вероятно я обича, — но тя видя демоните, разчете пурпурния облак около раменете му и разбра, че връзката от предишната нощ е изчезнала.
Видя виновното му съжаление и избледнелия цвят около него. Нейните лични демони литнаха от пещерата като прилепи на залез слънце и тя се превърна в Егорова, усещаща как гневът се надига, онази горячность, избухливостта, за която генерал Корчной я бе предупредил.