— Ще се върна в хотела да си взема душ и да се преоблека — каза тя и се изправи.
— Вето — отвърна той, превключвайки в стил водещ офицер. — Това е единственото място, където могат да те намерят — теб, нас. Бенфорд изрично каза…
— Господин Бенфорд може да мине и без душ и преобличане. Аз не мога. Ще ми отнеме само десет минути.
Нейт направи бързо изчисление. Да не се отделя от нея? Да я пусне и да се срещнат по-късно? Той бе видял лицето ѝ, разпознаваше знаците. Беше му бясна, щеше да е най-добре да не я пуска сама, можеше да изчезне напук на него. Чудесен доклад щеше да подаде в Ленгли!
— Добре, десет минути — каза Нейт, хващайки я под ръка. Тя лекичко се измъкна.
Хотел „Гранд Бретан“ се издигаше в слънчевата светлина на площад „Синтагма“, с позлатени парапети и врата от ковано желязо, блестяща на ослепителната светлина. Когато се качиха горе, Нейт застана тромаво в огромната дневна с елегантни маси, столове, лампи и дебел мокет. Погледна в спалнята, докато Доминика изхлузваше роклята си — помнеше черния ѝ сутиен и бикините, — тя се наведе, за да свали сандалите си, обръщайки се с лице към него, предизвикателен модел на бельо на фона на масивната копринена табла на леглото. Частичната ѝ голота шибна сетивата му и тя го разбра, можеше да го прочете като книга. Направи една провокативна стъпка към него в дневната.
— Подлудявам ли те? — каза му, вдигайки ръце. Тя кипеше.
— Доминика, спри — изхриптя Нейт.
— Моля те, кажи ми? — притискайки чашките на сутиена си една в друга. — Обърквам ли те? Работи ли планът?
— Възхитително! Не мога и да си помисля, че бихте могли да изпълните дълга си по-добре, ефрейтор Егорова — каза Сергей Маторин, излизайки от дрешника между банята и спалнята. Той говореше руски, който звучеше като картер на камион, пълен с чакъл. Беше облечен в черно спортно яке, черна риза и клин и носеше мокасини. Метна небрежно затворена с цип чантичка и черна платнена кания на леглото и започна да съблича спортното си яке, без да сваля очи от Нейт. Черен.
Тишина, после електрически шок и никакво колебание, нито за секунда, докато лентите от черна дантела се метнаха върху Черния, ръцете ѝ се сключиха около врата му, коляното ѝ се вряза в слабините му. Нейт забеляза балетните мускули на краката ѝ и как задните ѝ части се свиха на възел, докато Черния грухтеше. Моторин избута брадичката ѝ назад и я удари в гърлото, убийствен удар, тя падна на килима в дантеленото си бельо, дишайки на пресекулки.
Нейт имаше нужда от повече време, за да се добере дотам. Докато се приближаваше той си мислеше: някой ще трябва да бъде убит. Черния ги бе чул да си говорят и те бяха на разстояние един телефонен разговор от катастрофата. Нейт натисна раменете на нападателя, усети мирис на амоняк и блъсна тънкото му тяло срещу малкия шкаф в ъгъла. Старинната вещ изтрещя и се разцепи на трески. Двамата паднаха на пода и сякаш три камъка удариха лицето на Нейт отстрани, дум, дум, дум, о, мамка му, техниката на спецназа, с отворена ръка! Той хвана в ключ възлестата му ръка и го ритна зад коляното, Черния падна и се изтъркаля, но веднага щръкна отново с усмивка на уста. Нейт хвана парче от строшения шкаф и го хвърли по краката на Черния, после пристъпи напред, подуши отново амоняка и се сниши, замахна нагоре с долната част на дланта си, нагоре, към брадичката, опитвайки се да си припомни друга отдавнашна техника за ръкопашен бой. Черния се изтъркаля отново, посегна към леглото и смъкна шептящата кания на ножа, и ето, острието беше вдигнато и описваше малки кръгове. Настана време за отстъпление, защото Нейт нямаше никакво оръжие под ръка, нищо достатъчно дълго и достатъчно твърдо, за да се разправи с това копеле и със сребристото острие на иначе синкавата стомана.
Ударът в дихателната тръба не беше убил Доминика, черните дантелени бикини и черните дантелени чашки бяха там, държащи голяма синьо-бяла ваза, Мин, Лимож, Уеджууд, все едно. Разби я между плешките на Черния в дъжд от чирепи и той падна на колене, но се чу изсвистяване от светкавичен разрез и потече кръв, тънка линия по бедрото и диагонално по корема ѝ, после тялото ѝ стана червено и хлъзгаво, тя залитна назад и падна тежко на пода, гледайки краката си, единия мокър, другия сух. Пиринчената лампа се стори достатъчно добра и достатъчно тежка на Нейт, за да я хвърли, но Черния парира светкавично. Успя да го разкара от нея, но той се приближи с впечатляваща скорост, по-скоро се плъзна, и Нейт се озова в обхвата на острието и почувства студен въздух по ръката си и по корема си, където ризата му се бе разцепила, после горещата кръв започна да се стича надолу под колана и по десния му крак, като че ли се бе опикал. Ах, този дяволски нож. Нейт хвана брокатения стол като в цирк и другият ръкав на ризата му се сцепи, а горещата кръв се изля в дланта му. Върхът на острието се закачи в броката на стола, той пристъпи и се опита да усуче коляното на Черния с краката си, които вече губеха сила, лош знак, много лош, като червените му стъпки по килима и бакърената миризма на кръв във въздуха. Доминика ги гледаше през стаята, Маторин се движеше с лекота, замахвайки със своя нож хайбер, а Нейт залиташе настрани, с прогизнали дрехи, червени от гърдите надолу. Моя грешка, да се върна тук, идиотка такава, той ще се бори, докато умре, помисли си тя. Той се бие за мен и проблясъкът на осъзнаването, той наистина ме обича, той печели време за мен и онази горячность, онази ярост, я вдигна от пода, тя закуцука и вдигна черната чантичка. Търсеше оръжие, каквото и да е оръжие.
Черния дишаше леко през носа си и Нейт усети как нещо се разхлабва, когато острието мина по бицепса му, той го стисна и почувства как то се врязва в дланта и пръстите му като намокрен нож в торта. Черният стоеше и го гледаше, а Нейт се концентрира върху това да стегне отслабналите си колене, за да не падне. Този спецназ, този тип без съмнение предвкусваше следващия удар, помисли си Нейт, ето сега щеше да мушне нагоре, за да разпилее дългите му черва по мокета или да го удари отстрани по врата.
И тогава Свободата дойде на барикадата като излязла от платното на Дьолакроа, с една гръд извън сутиена, и заби червения и жълтия шприц в бутовете му. Инстинктивният му удар с юмрук назад я събори и главата ѝ издумка силно в пода, но Черния започна да омеква и да диша тежко, стържещо, големи, тежки вдишвания, застанал на ръце и колене, с червената и жълтата опашка като закачени на магаре. Той запълзя напред с ножа, но се забавяше, пълзеше все по-бавно, люлеейки глава, с отровена диафрагма и череп, пълен с барбитурати. Здравото му око се извъртя в главата му, копитата му издумкаха по синьо-розовия мокет и смъртта дойде с гръм и трясък. И нека сериозно обмислим дали да не отрежем главата му, просто за по-сигурно, но ръката на Нейт беше под лявата гръд на Доминика и той се зарадва на ускореното ѝ сърцебиене. Очите ѝ бяха отворени и той понечи да положи главата си в мекотата, но си спомни нещо по-важно, не можеше да заспи точно сега, трябваше да се обади по телефона.
Доминика бе взела телефона от отслабналите пръсти на Нейт и каза на Браток къде са. Той я изслуша внимателно и докара един доверен фелдшер от посолството с комплект за първа помощ, който изчака на улицата в колата. Как Марти Гейбъл почисти и измъкна двамата от хотела беше истинско чудо — класата на Сайгон и Пном Пен. Чаршафите станаха превръзки, миришещото на оцет яке на Маторин бе закопчано до горе, косата на Доминика бе зализана назад. Гейбъл ѝ даде знак да измъкне шприцовете от задника на Маторин, да сложи ножа хайбер в канията и да провери джобовете му. Сложи ръката на Нейт около врата си и го измъкна през служебния вход, след като каза на Доминика да заключи вратата и да остави ключа в сандъчето за цветя в коридора.
Те рухнаха на задната седалка на колата на Гейбъл като Бони и Клайд и ококореният фелдшер уви с ластични бинтове за спиране на кръвта гръдния кош, ръцете и бицепсите на Нейт и бедрото на Доминика, и залепи диагоналния разрез на стомаха ѝ. Пулсът на Нейт беше отслабен от загубата на кръв, затова фелдшерът започна кръвопреливане, а Доминика люлееше главата му в скута си, без да говори, държейки торбичката с плазма високо, докато Гейбъл пердашеше през натовареното движение, ругаейки и удряйки волана.