И там, мержелеейки се пред дивана, стоеше чичо Ваня, надвесен над майка ѝ, и мърмореше съболезнователни слова. Двамата братя изобщо не бяха близки, а и като личности и темпераменти бяха напълно противоположни. Доминика не бе сигурна с какво точно се занимаваше той, пък и рядко се произнасяха абревиатурите КГБ или СВР. После той се приближи, седна до нея, волското му лице застана на няколко сантиметра от нейното, натрапвайки се в скръбта ѝ. Тя видя, че той я преценява — облечена в черно, с вдигната нагоре коса, в траур. Гърлото ѝ се сви по познатия начин и майка ѝ се протегна, за да стисне ръката ѝ. Овладей се.
— Доминика, моите най-дълбоки и искрени съболезнования — каза Ваня. — Знам колко близка беше с баща си.
Той се протегна и я прегърна бащински, отривайки бузата си в нейната. Одеколонът му („Обиант“ от Париж) ухаеше твърде силно на лавандула.
— Искам да ти кажа още, че съжалявам за нараняването ти и за това, че то се отрази така на кариерата ти. — Той кимна към гипса ѝ. — Знам колко добра ученичка беше както в танците, така и изобщо в училище. Баща ти много се гордееше с теб. — Той се облегна назад на дивана, докато други членове на семейството минаваха и стискаха ръцете им.
До този момент Доминика само бе гледала Ваня, без да говори.
— Какви са плановете ти сега? — попита той. — Може би университет?
Доминика вдигна рамене.
— Не съм сигурна какво следва. Танцът беше моят живот, трябва да намеря нещо друго. — Тя усети как той се взира в нея.
Ваня поглади вратовръзката си и погледна надолу към нея.
— Доминушка, искам да те помоля за една услуга. Имам нужда от помощта ти. — Доминика го изгледа слисана. Той сви рамене. — Не е чак толкова мистериозно. Имам нужда да направиш нещо за мен, доста неофициално, едно съвсем малко, но всъщност много важно нещо.
— За тайните служби ли? — учудено попита Доминика.
Ваня сложи пръст на устните си. Той я отведе куцукаща към дневната. Денят на погребението на баща ѝ. Нима бе избрал умишлено този момент? Те винаги така правят.
— Имам нужда от твоя талант, дорогая моя, скъпа моя, и от твоята красота — каза чичо Ваня. — От някого, на когото да мога да се доверя, някой с твоята прословута дискретност. — Той се приближи още и Доминика почувства лицемерното ласкателство, обвито в телесната му топлина.
— Това е една простичка задача, почти игра, да се запознаеш с един мъж, да се сближиш с него. По-късно ще ти дам подробностите.
Змия, гадина.
— Ще се съгласиш ли да помогнеш на стария си чичо? — попита Ваня, сложил ръце на раменете ѝ. Змия, стрелкаща езика си, за да вкуси въздуха. Колко чудовищно, скотско — и типично — от негова страна, да я моли за нещо подобно точно сега. Доминика усещаше ударите на сърцето си в пулсиращото си стъпало. Зад главата на Ваня разцъфна жълт ореол, сякаш беше византийски светец. Дишането ѝ се възстанови, а с него и едно кухо спокойствие. Именно защото той очакваше да откаже, Доминика прие. Изгледа го безизразно, забеляза присвиването на очите му, забеляза го как пресмята. Видя как изследва лицето ѝ, но тя не показа никаква емоция, видя и как неговото лице реагира на това.
— Отлично! — каза Ваня. — Знаеш, че татко ти щеше да бъде извънредно горд с теб. Нямаше по-голям патриот от твоя баща. И е възпитал и дъщеря си като патриот. Руски патриот.
Продължавай да говориш за баща ми и ще се протегна напред и ще ти отхапя долната устна, мислеше си тя. Доминика пусна една усмивка, чийто ефект върху хората съвсем наскоро бе осъзнала.
— Сега, когато с балетната ми кариера е свършено — каза тя, — защо да не правя някои секретни дреболии за теб.
Ваня видимо се трогна, после лицето му си възвърна обичайното изражение. След това свали ръцете си от раменете ѝ.
— Ела да ме видиш следващата седмица — каза той, поглеждайки към гипса ѝ. — Ако си в състояние. Ще ти изпратя кола. — Ваня закопча лекия си вълнен костюм. Взе ръцете ѝ в големите си лапи и доближи лицето си на няколко сантиметра от нейното. — Ела да кажеш подобаващо довиждане на твоя чичо. — Доминика постави ръцете си на раменете му и го целуна леко по двете бузи, поглеждайки за миг влажните му, отпуснати като дроб устни. Лавандулов аромат и жълта аура.
— Не те моля да ми помогнеш за едното нищо — прошепна той в ухото ѝ. — Убеден съм, че ще успея да се намеся в проблема за апартамента. — Доминика се отдръпна назад. — Майка ти няма да го загуби дори и след смъртта на баща ти. За нея това ще бъде голяма утеха.
Ваня пусна ръката ѝ, изправи се и излезе от стаята. Изумена, тя го наблюдаваше как затваря вратата зад себе си. Първото усещане на хомота, помисли си Доминика.
На улицата Ваня махна на шофьора си да приближи и се настани на задната седалка на мерцедеса си. Ето, помисли си той, поднесохсвоите почитания. Брат ми Василий беше празноглав учен, живеещ в миналото. И тази снаха. Тя вече е загубила ума си, сумасшедшая откачалка. Но племенницата — тази истинска гръцка статуя — е идеална за тази работа, доволен съм, че се сетих за нея. Сега, когато си е съсипала крака, тя няма никакви други възможности. Може да научи и други неща. Този апартамент може да се продаде за милиони, мислеше си Ваня. Да, в крайна сметка става дума за семейството и това е наймалкото, което мога да направя.
Тази вечер, след като гостите си тръгнаха, тя седна с майка си в притъмнялата дневна. Тихата музика на Бах се лееше в акомпанимента на почти празния самовар, който въздишаше от време на време с последната останала в него пара. Доминика нямаше нужда от светлини в стаята. Големи вълни от тъмночервено пулсираха край нея от музиката. Хванала двете си ръце в скута, Нина гледаше към дъщеря си и разбра, че тя „гледа цветовете“. Стисна ръцете ѝ, за да я накара да се концентрира, и започна да ѝ говори тихо и бавно. Шепнеше ѝ, наведена близо до нея, и ѝ разказваше за баща ѝ и живота му. Говориха за балетното училище и Русия, разказа ѝ какво се бе случило с нея самата. А после Нина заговори за по-мрачни неща, за обещания, за предателство и отмъщение. Две фигури в тъмната стая, изпълнена с аления Бах, две кликуши в горската долчинка, планиращи големи поразии.
Два дни по-късно Доминика се върна в академията под благовидния предлог да поговори с лекарите и да си събере вещите. Вече беше аутсайдер, всички явно само я чакаха да си тръгне. Помота се дискретно, без да се набива на очи, поседя в един стол близо до изхода, наблюдавайки как Соня Мороева и Константин танцуват. Десният крак на Соня бе вдигнат невероятно високо, тя беше невероятно изправена, en penché[12], а Константин я въртеше в бавен променад. Очите му бяха впити в триъгълника на черното трико, опънато над чатала ѝ. Когато се свечери и сенките в почти празната репетиционна се удължиха, Доминика видя как Соня и Константин се измъкнаха от залата към сауната. Разбира се, за двамата се носеха слухове, но сега Доминика разбра със сигурност. Чакаше и наблюдаваше как светлината по паркетния под на репетиционната гасне, чувствайки познато стягане, но го овладя, наложи си да запази ледено спокойствие. Сградата утихваше, различните кабинети потъмняваха.
Балетмайсторът и две матрони все още стояха в стаите си понататък; сумрачни светлини блестяха в долния край на иначе тъмния коридор. Доминика тихичко докуцука до вратата на преддверието на голямата, облицована с дървена ламперия, сауна, използвана от учениците, и се промъкна през нея, тихичко отиде до вратата на парилката и надникна през замъгленото от пара стъклено прозорче на кедровата врата. Двамата лежаха голи на дървените летви на горната пейка, едва осветени от единствената крушка на тавана. Константин тъкмо вдигаше лице измежду широко разтворените крака на Соня и се надвесваше над нея като огромен звяр. Соня сключи ръце около врата му и преметна краката си на раменете му. През прозорчето Доминика виждаше мазолите по възглавничките на стъпалата на Соня и разширената повърхност на очуканите ѝ балетни палци.