Насочиха се по стръмните улички на Зографос под надвисналата планина Имитос и Гейбъл им помогна да се качат на последния етаж в тих гръцки жилищен блок, където бюрото държеше тайна квартира за непредвидени случаи. Сложиха Нейт в малката спалня и фелдшерът остана с него до пристигането на лекаря от посолството. И двамата бяха доверени лица, но Гейбъл настоя да си тръгнат веднага щом приключат, двадесет шева по крака на Доминика, три пъти повече за Нейт. Гейбъл я хвана за раменете и погледна над очилата си, но тя се измъкна от него и отиде в другата спалня, за да попие кръвта, и в съзнанието ѝ проблесна налудничавата мисъл за Устинов — колко отдавна беше това? Започна да диша на пресекулки.
Гейбъл благодари на доктора и на фелдшера — те се чудеха какво замислят ченгетата, но знаеха, че трябва да си затварят устата, — изведе ги навън и внимателно затвори вратата. Доминика беше в стаята на Нейт и се вслушваше в дишането му, Гейбъл я изпъди навън. Тя не искаше супа, не искаше хляб, затвори вратата на стаята си, но след пет минути Гейбъл я чу как се промъква обратно в стаята на Нейт и я остави на мира. По-късно през нощта открехна вратата на спалнята и я чу да му говори, той все още не помръдваше, беше заспал от успокоителните, но цветът му се бе пооправил. И Дива седеше до леглото му и му говореше на руски. Каква огромна, отвратителна каша! Но, слава Богу, бяха оцелели. Форсайт се промъкна на следващия ден, след като се стъмни, със залепена козя брадичка и очила с метални рамки. Гръцките ченгета познаваха лицето му, а вече имаше полицейска хайка за младата рускиня от хотел „Гранд Бретан“, която бе оставила мъртъв мъж в стаята си. Снимката от паспорта на Доминика беше по всички телевизии и вестници. Там имало и друг мъж, тъмнокос западняк, може би американец. Гейбъл каза на Форсайт, че прилича на Фройд с тази брадичка, после го информира за сцената в хотела, кимайки към двете спални отзад. Форсайт седна и метна на масичката за кафе купчина вечерни вестници. Кървавият пир в „Гранд Бретан“ бе отразен в медиите с прекомерно крайни квалификации дори и за гръцките стандарти. Преводачите от бюрото бяха направили списък на заглавията:
Касапски заговор на КГБ разбунва спокойствието на Атина — в. „Катимерини“ (дясноцентристки)
Кланица от Студената война в хотел „Гранд Бретан“ — в.
„То Бима“ (центристки)
Руска красавица издирвана за секс убийство — в. „Елефтеротипия“ (лявоцентристки)
САЩ не зачитат гръцкото наследство и антики — в. „Ризоспастис“ (комунистически)
Убийца избира слабия сезон за петзвездна кланица — в. „Трибуна Шкиптаре“ (на албански език)
Стараеха да не вдигат много шум в кухнята, докато чакаха Доминика да излезе от спалнята. Половин час по-късно Форсайт отиде и леко почука на вратата ѝ. Без да отваря, тя му каза, че не се чувства добре, не, нямала нужда от лекар, но искала да поспи. Форсайт се върна обратно в дневната.
— Не съм сигурен, но нещо не е наред, не е просто шок — каза той на Гейбъл.
Чу се леко раздвижване и Нейт се дотътри, най-сетне буден, опиращ се на стената, с оранжев бетадин[116], показващ се около краищата на бинтовете и лейкопласта. Едната страна на лицето му беше пурпурна. Той се смъкна в едно кресло, с лице, мокро от напрягане и болка.
— Какво правите тук, бе хора? — изхриптя той. — Някакъв спешен случай ли има?
— Как се чувстваш? — попита го Гейбъл, игнорирайки иронията му. — Някакво замайване? Имаш ли апетит?
Нейт поклати глава и Форсайт внимателно започна да говори.
— Свързах се по зелената линия със Седмия етаж. Говорих поне пет пъти с посланика, който лично бе привикан от гръцкия външен министър два пъти. Цялата гръцка полиция търси рускиня, опитва се да идентифицира мъртвия тип, а руското посолство твърди, че няма представа какво се е случило. Гръцкото министерство на външните работи е близо до хотел „Гранд Бретан“ и телевизионните прожектори на площад „Синтагма“ светят нонстоп.
— Това им е най-хубавото на тайните операции — телевизионните прожектори — каза Гейбъл, гледайки Нейт.
— Всички в централата са бесни в различна степен, сериозно бесни и дяволски, яростно бесни. — каза Форсайт. — Постоянно хвърчат обвинения: Защо не сме предвидили подобно действие от страна на СВР? Защо не сме се изтеглили от разработката? Защо Марбъл не е успял да ни предупреди за засадата? В голямата си част пълни лайна.
— Тази сутрин получих имейл от шефа за Европа. Този адмирал Нелсън предлага, че е дошло „време да сменим платната“ в разработката с Дива. Очевидно шефът на руската оперативна дирекция му е казал да си завре главата в задника. Пред директора. С всичко това можем да се справим. Но снощи се обади Бенфорд и попита дали неговата заповед да не се ходи в стаята на Доминика е била неясна. Той изпраща поздравите си. Да се обясни твоето изпълнение конкретно на него е нещо, с което ние — ти — може би няма да се справиш толкова лесно. Ще зависи от това доколко е склонен да ти съдере кожата от бой.
— Аз му дадох личната си препоръка да го направи — каза Гейбъл.
— И все пак има надежда. Бенфорд казва, че този инцидент е създал някаква мъничка възможност и е много развълнуван. Той пристига утре късно вечерта и дотогава иска ти да се покриеш. — Форсайт отиде до плъзгащата се стъклена врата на балкона и погледна през пролуката в спуснатите пердета. — Много е важно Доминика да остане скрита, за да продължава центърът да мисли най-лошото, че е духнала към ЦРУ, че техният заговор за засада на Нейт е провален. Имаме най-много два дни.
Гейбъл стана, мина през малкия коридор и почука на стаята на Доминика. Заговори ѝ нежно през вратата и тя му каза да влезе. Те чуваха приглушения му баритон от дневната и след десет минути Гейбъл се върна и седна.
— Проблем — прошепна той. — Много е възбудена. Не е истерична, просто е бясна. Язвителна, злъчна. Този неин огнен нрав! Но този път е сериозно. — Нейт се напъна да стане от стола си. — Седни долу, мамка ти — извиика Гейбъл. — До известна степен тя е толкова разстроена, защото за малко не е станала причина за смъртта ти. Първото нещо, за което попита, е как си ти.
— Тя ми спаси живота — каза Нейт. — Бях му в ръцете на този робот.
— Провери ли стаята, когато се качихте? — Нейт избягна погледа му. — Не мисля — отговори си Гейбъл. — Тя казва, че не иска да се връща, бълнува за бягство, за дезертиране. В шок е, чувства се предадена, а и краката я болят. Клетото дете, как ли ще изтърпи два дни с този посърнал тип тук.
Нейт не възнамеряваше да усложнява нещата, като им каже, че са се любили.
Форсайт се изправи.
— Марти, ти остани при Дива до пристигането на Бенфорд. Нейт, ще те вмъкнем тайно в бюрото утре. Искам да напишеш какво се е случило. Бенфорд ще иска пълен отчет.
Нейт кимна.
— За момента нека ѝ дадем малко пространство — каза Форсайт. — Може да я загубим като агент. Вероятно няма да разберем, докато тя не премисли.
Форсайт си тръгна и Гейбъл се изправи, помота се из кухнята, върна се в дневната, каза, че отива до ъгъла да вземе бутилка вино, малко сирене и хляб.
— Стой далеч от балкона — каза той, тръгвайки към вратата. Извади пистолет от джоба на сакото си и го подхвърли на Нейт.
— PPK/S[117] — каза Гейбъл. — Дамски пистолет. Донесох го за теб.
Доминика прекара по-голямата част от първата нощ в леглото, гледайки в тавана. После отиде в стаята на Нейт и седна до леглото му, наблюдавайки го как спи. Знаеше точно какво се бе случило. Чичо Ваня се бе уморил да я чака да измъкне информация за американската къртица и бе изпратил Маторин да разреши проблема, за да запази политическия си фланг. На него явно не му пукаше, че който и да се озове в една стая с Маторин, е изложен на смъртен риск. Дали е планирал Маторин да убие и нея? Не беше сигурна, но за момента щеше да приеме, че отговорът е да. Още едно предателство от Ваня и навозная куча, бунището на службата.