Тя бе казала на Браток, че не е сигурна в желанието си да продължи да шпионира. Беше извън Русия, на Запад, може би щеше да дезертира. Гейбъл я изслуша и меко ѝ каза да направи това, което смята за най-добро. Аурата му беше наситено пурпурна, той нямаше причина да бъде толкова ведър, но тя бе доволна. Дойде и следващата вечер. Стана късно, сигналите на микровълновите комуникационни кули по хребета на Имитос бяха единствените проблясъци от светлина по тъмния масив на планината, над оранжевите улични лампи на Зографос и Папагу. Форсайт и Бенфорд седяха в столовете си, докато Доминика, в бански халат, лежеше на дивана, за да може да държи крака си в хоризонтално положение. Тя бе чула как Нейт напусна апартамента по-рано, но не излезе от стаята си, за да го види. Нейт бе изчезнал.
Бенфорд пристигна късно, настоявайки да отиде направо в тайната квартира. Той поиска да прочете отчета за атаката, каза, че дирекцията на медицинската служба иска шприцовете на СВР в следващата дипломатическа поща. В колата слушаше Форсайт и мърмореше, че бързината е от решаващо значение.
— Как се чувствате? — попита я той. — Можете ли да вървите? Тя стана и се разходи около дивана. Прокара пръсти по шевовете от страната на счупения ѝ крак; този крак явно имаше много да пати.
— Извинете ме — каза Бенфорд. — Искам да знам дали можете да се движите, защото се налага да излезем на улицата. Трябва да се обадите в Москва. — Доминика потрепна, докато сядаше. Бенфорд сложи ръка на рамото ѝ. — Не бързайте. Първо искам да говоря с вас. Доми, трябва да знам дали имате желание да продължите отношенията, които започнахме в Хелзинки. Трябва да знаем дали имате желание да се върнете в Москва и да работите там.
— А ако не искам? — попита тя. — Какво ще стане с мен?
Тя познаваше тези мъже, но нейното доверие в тях, във всеки от тях, бе намаляло. Те бяха професионалисти, те се нуждаеха от резултати, те се подчиняваха на организация, която всъщност беше Врагът. Бенфорд и Форсайт бяха окъпани в синьо, думите им се обагряха от него. Чувствителни, артистични, неискрени, те щяха да я разработват на слоеве, знаеше си го. Бъди внимателна.
— Това, което ще стане с вас, е, че ще ви отведа със самолет в Съединените щати, вие ще се срещнете с директора, който ще ви награди с медал и банкова сметка, с която ще можете да си купите къща в място по ваш избор — след оценка на сигурността, — в комфорта на която ще можете да четете за текущите събития в Русия и по света. Ще се освободите от живота на тайните, интригите, измамата и опасността.
Пулсиращо синьо от върха на главата му.
Бенфорд е толкова умен; срещала съм го само веднъж и все пак той ме познава, помисли си тя.
— А ако продължа да работя с вас, какво ще искате да правя?
— Ако сте вътре, бих помолил да проведете един телефонен разговор — каза Бенфорд — с вашия чичо.
Форсайт мълчеше и наблюдаваше от другия стол, стабилно синьо, тя можеше да му се довери, мъничко поне.
— А естеството на телефонния разговор? — попита Доминика, знаейки, че те могат да я преведат през девет реки, без да ѝ дадат да пийне вода. — Какво искате да постигне този разговор?
— Форсайт ми разказа малко за борбата в хотела — каза Бенфорд. — И как сте спасили живота на Нейт. Искам да ви благодаря за това.
Той все още не бе отговорил на въпроса ѝ.
— А разговорът с Москва? — попита тя.
— След цялата тази драма ние трябва да подсигурим пътя към вашето завръщане у дома. И да максимизираме шансовете да получите хубав пост в центъра, ако приемем, че се съгласите да продължите работа.
Бенфорд излъчваше сини пулсации срещу нея.
— Ако се върна, генерал Корчной ще се погрижи да получа добра позиция. Двамата с него сме силен екип.
— Разбира се, ние разчитаме на това — каза Бенфорд. — Но вие трябва да действате поотделно, да застанете в различни орбити. — Доминика кимна. — И ще дойде ден, когато вие ще трябва да продължите на неговото място. — Доминика кимна отново.
— Но за да стане възможно това, вие трябва да се свържете с Ясеново, да проведете спешен разговор. Вие сте разтревожена, изтощена, подкупили сте някого, ветеринар, аптекар, да зашие крака ви. В изтощението и гнева си нарушавате основното правило да не говорите открито по телефон. Убиецът спецназ от центъра за малко не ви е убил. Младият Наш за късмет е надделял. Важно е те да мислят, че Наш го е убил. Вие им звъните, докато бягате, полицията е по следите ви, американците са на път да ви хванат. И трябва да помолите скъпия си чичо Ваня да ви спаси.
— Разбирам — каза Доминика. — Господин Бенфорд, сигурен ли сте, че нямате нещо руско у вас?
— Мога да си представя, че имам — отвърна Бенфорд.
— Не бих се изненадала.
— Има и нещо друго, което трябва да направите — добави Бенфорд. — По време на разговора ние ще пръснем малко дезинформация, разбирате ли думата!
— Да, разбира се, дезинформация — отговори Доминика.
— Именно. Операцията срещу Наш експлодира в лицата им, но вие сте успели да измъкнете нещичко от него.
— Какво искате да кажа… с този обман, с тази измама? — попита Доминика.
— Вие сте имали спор за все още съществуващата Студена война, за все още съществуващото взаимно шпиониране. Нейт се е изпуснал, че важен руски шпионин току-що е заловен в Съединените щати, важна личност, ръководена активно от вашия център.
— Вярно ли е? — попита Доминика. Това сигурно е кризата при Ваня, помисли си тя. Той вероятно е в сериозно политическо затруднение.
— Напълно вярно и точно — каза Бенфорд. — Трябва да им съобщите, че Нейт ви е казал, че центърът се е опитал да отведе лова на къртицата в погрешна посока с подсказване, че шпионинът е претърпял очна операция. Фалшива следа.
Бенфорд замълча.
— Извинете ме, но каква е целта на това съобщение? — попита Доминика. Стори ѝ се странно, но не можеше да разчете лицето на Бенфорд. Цветът му избледняваше.
— Доминика, тези детайли са важни. Ние искаме центърът да научи, че сме схванали измамата. Затова споменаването, че очната хирургия е фалшива улика, е от решаващо значение. Искаме центърът да мисли, че ти си свършила добра работа, искаме те да те спасят. Ясно ли е всичко?
— Да, но ще им кажа, че аз убих техния убиец — каза Доминика. — Аз. Защото той щеше да убие и двама ни. А сега Наш изчезна и това е грубая ошибка на моя чичо, груба грешка, негов провал, не мой.
— Браво! — каза Бенфорд. — Хитра тънкост.
Марбъл беше прав. Тя наистина беше голяма работа.
— Написах някои детайли за мястото, в което се криеш — каза Форсайт. — После може да излезем и да проведем разговора.
Те погледнаха бележките му, после Доминика отиде в спалнята да се преоблече, оставяйки Бенфорд и Форсайт насаме.
— Ако не ѝ кажем, че тя ще дръпне спусъка срещу генерала, ще я разстроим много — каза Форсайт.
— Това е единственият начин — тросна се Бенфорд. — И на мен не ми харесва. Но тя не може да се колебае или да разбере за капана за канарчета.
— Но тя така или иначе ще го разбере. Ами ако се ядоса толкова много, че реши да прекрати? — попита Форсайт.
— Тогава това ще се превърне в провал от екстра класа. Надявам се тя да види нещата по нашия начин — каза Бенфорд. — Гръцките ченгета са подготвени, нали?
— Всичко е уредено. Тя ще бъде арестувана сутринта след разговора.
ГИГАНТЕС — ГРЪЦКИ ПЕЧЕН БОБ
Задушете лук и чесън в зехтин. Добавете нарязани белени домати, телешки бульон и пащърнак и варете до сгъстяване. Добавете сварен боб гигант, разбъркайте добре и запечете на средна темперутура, докато вътрешността на боба омекне съвсем, а коричката му стане хрупкава, дори леко прегорена. Сервирайте със стайна температура.