38
Ваня Егоров работи до късно в кабинета си. Небето бе променило цвета си от розово към пурпурно, после до черно, но всичко, което той забелязваше, беше плоският монитор, показващ безкрайни материали от гръцките телевизионни канали, „Евровизия“, ВВС, Sky, американската CNN за инцидента в Атина.
Атинската резидентура бе потвърдила, че мъртвият мъж е Сергей Маторин. Ваня усети как стомахът му се надигна, когато резидентът го информира, че гърците — необяснимо — вече са кремирали тялото, правейки съдебната аутопсия невъзможна. Необяснимо, хайде де! — помисли си Ваня. ЦРУ владееше гърците, и то от години.
Но това не беше важно, не и в момента. Ваня знаеше, че някой друг е възложил мократа поръчка в Атина и е изпратил едноокия психопат в Гърция. Не директорът, не и неговите колеги от ФСБ. Не дори и джуджето Зюганов. Само едно име бе възможно. Сякаш прочел мислите му, високочестотният телефон завибрира и накара Егоров да подскочи в стола си. Познатият глас прозвуча брутално, стържещ и дрезгав, но дяволски спокоен.
— Операцията в Атина беше позор — каза Путин.
Дали пак беше по чорапи, помисли си Егоров. Без риза?
— Да, господин президент — мрачно каза Ваня. Нямаше смисъл да се оправдава, не той я е оторизирал. Путин го знаеше.
— Аз изрично подчертах, че не трябва да има активни мероприятия.
— Да, господин президент, ще разследвам…
— Оставете — каза гласът. — Очаквах по-голям успех от вас. Загубата на сенатора е колосална. Къртицата във вашата служба все още е активна. Какво правите, за да заловите този предател? Ако беше устоял на чудовищните си импулси, помисли си
Егоров, можехме вече да сме го сгащили.
— Както знаете, господин президент, аз изпратих опитен служител да разработва американския водещ офицер. Надявах се на важна информация…
— Да, вашата племенница. И къде е тя сега?
Ето го, идва, най-лошото.
— Тя е в неизвестност в Гърция. Мълчание от другата страна.
— Каква е вероятността да е мъртва? — попита накрая Путин.
Недей да звучиш толкова обнадеждаващо, помисли си Ваня.
— Очакваме вест — каза Егоров. Отново дълго мълчание.
Доминика беше по-голяма заплаха за президента дори от шпионския провал във Вашингтон, дори от къртицата в службата.
— Тя трябва да се прибере у дома — каза Путин. — Погрижете се за безопасността ѝ.
Което означаваше погрижете се тя никога, никога да не говори за интригата Устинов и за акцията, каквото и да ви струва, каквото и да е. Линията замлъкна.
Доминика бе изчезнала, ако не беше мъртва, тогава вероятно се укриваше. Как би могла да се скрие сама в гръцката столица беше мистерия. Неговата малка лястовичка явно е доста находчива, помисли си той. На монитора се появиха нови репортажи от кордона на сиво-белите гръцки полицейски бусове около руското посолство в Психико. Гърците смятаха, че е възможно руската бегълка да потърси убежище в консулството.
Новините включваха и данни за друг мъж, но те не знаеха името на Наш. Дали Доминика бе измъкнала нещо от него? Дали пък от ЦРУ не я бяха убили? Дали са я заловили? Ако е жива, той трябваше да я върне обратно. Спасението, избавлението би могло да е възможно.
Телефонът на бюрото му издрънча, беше външната линия, следователно нищо важно.
— Какво има? — сопна се той.
Адютантът му Димитрий беше на линията.
— Външен разговор, прехвърлен от дежурния офицер — каза той.
— Каква е тази глупост? — изрева Егоров.
— Разговор от чужбина — отвърна Димитрий. — Установили са, че е от Гърция.
Егоров почувства как кожата на главата му настръхва.
— Свържи ме — каза той.
По линията долетя гласът на Доминика.
— Чичо? Чичо? Чуваш ли ме?
— Да, здравей, дете мое. Къде си?
— Не мога да говоря дълго. Тук е много трудно. — Тя звучеше уморена, но не и паникьосана.
— Можеш ли да ми кажеш къде си? Ще изпратя някой да те прибере.
— Чичо, трябва да ти кажа, че моят приятел, онзи, младият, започна да говори. Осъществих доста голям напредък. Както се надяваше, че ще направя. Но твоят човек, този дявол, за малко не ни уби.
— Какво се случи? — попита Егоров.
— Те се сбиха. И моят приятел избяга, не знам къде е сега.
— Младият американец е победил обучен спецназ? — Егоров искаше да разбере.
— Ни, чичо. Аз го убих. Иначе той щеше да ме убие. От другата страна на линията настана мълчание.
Божичко, Исусе, помисли си Егоров, какъв демон. Как е успяла да ликвидира Маторин? Ръката, с която държеше слушалката, се навлажни.
— Разбирам. Какво ти каза твоят приятел?
— Да. Нещо странно. Той се хвалеше, че американците токущо са хванали един от нашите шпиони, жена, и подчерта, че е много високопоставена. Казах, че не му вярвам.
Можеш да му вярваш, можеш, помисли си Егоров.
— Каза ми, че вие сте се опитали да подведете американците, като сте пуснали мухата, че шпионинът е болен и неспособен да работи.
Егоров бе на път да запищи в слушалката, да каже на малката идиотка да продължава. Усещаше собствения си пулс в слушалката.
— Това е много интересно. Каза ли още нещо?
— Само, че шпионинът всъщност не е претърпял очна операция, че това е била фалшива следа и че американците са я схванали. Моят приятел изглеждаше доста горд от залавянето на шпионката — каза Доминика.
Е, сега няма да са толкова доволни, когато загубят техния собствен шпионин, помисли си Егоров.
Корчной.
— Нещо друго?
Корчной.
— Нищо, чичо. Разговорът ни би могъл да продължи, ако не ни прекъснат.
— Да, разбира се. Веднага трябва да се махнем от тази линия. Къде си? Ще изпратя някого за теб. Трябва да стоиш далеч от хорските погледи.
— Останах при един мъж, с когото се запознах, непознат, в неговия апартамент. Той обеща да не ме предаде, ако съм мила с него. Нали това е, на което ти се ме обучил?
Егоров пропусна иронията в гласа ѝ.
— Можеш ли да останеш там още един ден? От неговия телефон ли се обаждаш?
— Мисля, че мога да остана. Но трябва да излизам навън, за да говоря. Мъжът няма телефон, само мобилен, а не ми се иска да го използвам, за да се обаждам точно на теб. На отсрещната страна на улицата има будка. Обаждам се оттам, с телефонна карта.
Тя му даде името на улицата и номера на сградата в работническия квартал Патисия, на север от площад „Омония“.
— Бъди при будката утре точно по обед — каза Егоров. — Ще дойде кола де те вземе. Шофьорът ще спомене моето име. Ще те приберем у дома. Междувременно стой далеч от улицата.
Той прекъсна връзката.
Ако успееха да я върнат, помисли си Егоров, той щеше да се спаси. Щеше да я покрие с медали, щом сгащеха Корчной. Първо, телеграма до онзи дурак, онзи глупак в Атина, за да види дали тези тъпаци биха могли да спасят офицер, когото преследват по петите, после заповед за двадесет и четири часово наблюдение над Корчной. Без вдигане на тревога, без предупреждения, за да не допуснат американците да го измъкнат.
Докато настройваше тялото си на цирков тежкоатлет за чакането, той започна да мисли за своя стар колега, който го бе предал и помогнал на американците да открият Лебед.
— Дай ми Зюганов — извика той на Димитрий.
В края на следващия работен ден в Ясеново пристигна грама от атинската резидентура. В нея се описваше сцената, при която двама офицери от СВР бяха влезли в квартала Патисия, за да отидат до будката и да вземат Доминика. Те съобщаваха, че около будката имало струпани не по-малко от шест гръцки полицейски коли и двадесет полицаи в бели каски и бронежилетки. Било пълен хаос, хората от СВР не успели дори да се приближат, но видели две жени в полицейски униформи да качват окована в белезници жена в полицейски бус. Те описваха арестуваната като „чернокоса и слаба“, нищо конкретно, но най-вероятно беше Доминика. Тя беше в ръцете им. Не минаха и две минути от пристигането на телеграмата на бюрото му, и високочестотният телефон започва да вибрира с кошмарния си звук.