Путин продължи да се надига и навежда със съскащи вдишвания и издишвания, после спря в максимално разтежение, вдигна глава и погледна Егоров с очи с цвят на стар ледник. Неподвижен. Левитиращ. Още секунда — и отново нагоре.
— Искам я извън Гърция, обратно в Русия — каза Путин с тънък глас. Той избърса лице с хавлия, хвърли я със замах назад към Зюганов, който я хвана, объркан и смутен.
Путин се взря с очи, пробиващи дупки, в очите на Егоров — имаше този обезпокоителен навик да се представя като ясновидец, като учен. Някои вярваха, че президентът може да чете мисли.
— Работя чрез няколко контакта — каза Егоров. — Гърците са бесни.
Путин вдигна ръка.
— Гърците не са способни на подобна ярост, те са самомнителни малки птички — каза Путин. — Ние ще им покажем Кузкину мать[123].
С други думи, той ще ги закопае, помисли си Егоров, веднага щом приключи с мен.
— Американците стоят зад гърците, те контролират всичко — каза Путин, отивайки до една лежанка със стоманени ръкохватки. — Те ще се опитат да насочат това в тяхна полза, да дискредитират Русия, да ме притеснят.
Ето го най-голямото прегрешение. Егоров се въздържа от отговор. Зюганов се гърчеше като шугав в стола си. Путин легна по гръб на пейката и започна да прави коремни преси, действайки с горните ръкохватки. Тежестите зад главата му се вдигаха и падаха, докато той помпаше.
— Егорова е герой — каза Путин. Дрънкащите плочи потропваха и отекваха в огромното помещение. — Не се интересувам от детайлите или от разликата между конспиративни грешки на улицата и бюрократичен гаф в Ясеново.
— Аз — дръннн.
— я искам — дрънннн.
— обратно — дръннн.
— тук.
Дръннн!
Ваня Егоров чуваше дрънченето на тежестите в главата си, като помпа в трюма на Сатаната по целия път до Москва.
На задната седалка на отделна, не толкова луксозна кола, която също бързаше назад към Москва, Зюганов знаеше, че има малка възможност да циментира позицията си. Той прецени, че Егоров е на часове от уволнение, прочистване, може би вкарване в затвора. Путин не би го възстановил независимо от резултата с Егорова. Имаше твърде много провали, твърде много грешки. Ако той, Зюганов, успееше да я измъкне, повишението и наградите щяха да завалят върху главата му. Той никога не би отгатнал, че ЦРУ ще му се обади, за да обсъди абсолютно същото нещо с него.
САЛЦА С АНШОА
Запечете хлебни кубчета, докато придобият „цвят на монашеско расо“. В отделен тиган сотирайте филета аншоа в зехтин, докато се превърнат в пюре, добавете лук на филийки и люспест червен пипер и продължете да запержвате, докато лукът покафенее. Сложете сварени отцедени спагети в тигана със салцата от аншоа и лук, добавете магданоз и лимонов сок и смесете добре. Поръсете с хлебните кубчета и сервирайте.
39
След ареста на Доминика гръцката полиция тихомълком я предаде на Форсайт и тя бе преместена в нова тайна квартира в крайбрежното градче Глифада. В един ветровит дъждовен следобед Бенфорд и Форсайт ѝ казаха, че има „индикации“, които почти сигурно потвърждават, че генерал Корчной е арестуван от ФСБ. Тя бе навела лицето си, без да покаже никакви емоции. Още една загуба.
— Ние живеем с възможността това да се случи — каза Бенфорд.
— Но защо точно сега? — попита Доминика. — Ние щяхме да работим заедно. Как се е случило?
Бенфорд забеляза, че тя е загрижена единствено за Корчной. Не мислеше за себе си.
— Не сме сигурни — отвърна Бенфорд. — След загубата на къртицата им в САЩ контраразузнаването им е започнало да търси изтичането. Може да е допуснал някаква грешка.
Доминика поклати глава.
— След четиринадесет години? Не мисля. Той беше твърде добър, за да го допусне.
Форсайт упорито не поглеждаше Бенфорд и синята му мантия днес беше по-бледа, може би се чувстваше уморен. За разлика от него Бенфорд излъчваше мастиленосиньо. Той пресмята, мисли, планира, крои нещо, помисли си тя. Доминика разбра, че нещо не е наред.
Бенфорд гледаше в ръцете си, докато говореше.
— Ти знаеш, Доминика, че Володя много ти се възхищаваше.
Доминика го наблюдаваше внимателно, особено как си държи ръцете. Той определено кроеше нещо.
— Аз съм убеден, че той си те представяше като свой заместник, който ще продължи работата му. Ние мислехме, че ще имаме две години, може би дори три, за да изградим това заедно. Не бихме могли да знаем. И така, сега това пада на твоите плещи, стана по-скоро, отколкото искахме, но така се получи.
Доминика се обърна към Форсайт, който се протегна и я потупа по ръката, но тя леко се издърпа от обхвата му. Много синя мъгла имаше в тази стая, помисли си тя.
— Аз съм съкрушена от ареста на генерала. Никога няма да го забравя — каза бавно тя. — Но вие сте много директен, господин Бенфорд. Веднага след загубата му вие ми казвате, че това е ответственость, как го казвате, моя отговорност, да продължа борбата. Така е, нали? За мен остава само да реша дали ще продължа да работя. — Тя спря и ги погледна, четейки по лицата им. — Господин Форсайт. Какво мислите вие с Браток?
— Бих ти казал точно това, което и Марти Гейбъл ти каза — отговори Форсайт. — Следвай сърцето си, прави това, в което вярваш.
Бенфорд го погледна и сви раздразнено устни. Проклетият Форсайт би могъл да бъде поне мъничко по-убедителен.
— Твоите мотиви за присъединяването ти към нас бяха сложни — каза Форсайт, който знаеше какво прави и на кого говори. — Приятелството с Нейт, отчаянието ти при изчезването на приятелката ти, подценяването и тормозът от страна на твоята собствена служба. Желанието ти да имаш контрол над живота и кариерата си. Нищо от това не се е променило, нали?
— Вие би трябвало да бъдете университетски професор — каза Доминика, наблюдавайки го как лавира.
— Ние не искаме да те притискаме — каза Форсайт.
— Да, но го правим — засмя се Бенфорд. — По дяволите, Доми, ние се нуждаем от теб.
Мастиленосиньо, като опашката на паун. Тя погледна превръзката на крака си.
— Не съм сигурна, че мога да се съглася. Трябва да го обмисля.
— Знаем, че ще го направиш — каза Форсайт. — Ако се съгласиш, най-важно е да те върнем в Москва бързо и сигурно. И точно за това само ние тримата знаем, че ти си тук.
— Дори и Натаниъл ли не знае? — попита е Доминика.
— Боя се, че не — каза Бенфорд, без цветът му изобщо да се промени.
Поне казва истината, помисли си Доминика.
Доминика се събуди рано и застана боса в просторната дневна на тайната квартира. Тройните врати бяха дръпнати назад, отварящи цялата стая към широк балкон с мраморен под, над който имаше опъната синя тента, която леко се издуваше и плющеше с последните подухвания на крайбрежния бриз. Отвъд крайбрежния път на Глифада Егейско море блещукаше в утринната светлина на слънцето, все още ниско до хоризонта. Доминика почувства топлината, натрупваща се по мраморния под. Бе облякла памучна хавлия, препасана с колан, а косата ѝ беше пълна бъркотия. На дясното ѝ бедро беше стегната чиста превръзка. Гейбъл бе излязъл за хляб.
Тя подскочи при лекото почукване на вратата, застана от едната ѝ страна и постави сгънат вестник на шпионката, изчака, после погледна. Нейт, застанал в коридора, гледащ надолу. Доминика отключи и отвари вратата. Той закуцука право към центъра на стаята, опирайки се на бастун. Тя се обърна и отиде до него, обви ръце около врата му и го целуна. Не го беше виждала, откакто бяха напуснали първата тайна квартира, след като бе държала торбичката за кръвопреливане над главата му в колата на Гейбъл. Тя беше останала при него първата нощ, но после той изчезна.
— Къде беше? — попита тя, дърпайки косата му. — Все питах за теб. — Тя погледна шокирано пурпурното му лице, което се съчетаваше с яркото му хало. — Ти ми спаси живота, беше много глупава грешка от моя страна, че те накарах да отидем в хотелската ми стая. — Тя отново го целуна. — Как си? Дай да ти видя ръката. — Тя поднесе ръката му до устните си и я целуна. — Защо не дойде при мен?
123
Популярна заплаха, използвана за първи път на международната сцена от Никита Хрушчов: „Я покажу тебе Кузкину мать.“ (Ще им дадем да разберат, ще видят звезди посред бял ден, ще ги направим на мат и маскара). —