Той се отдръпна от нея и отстъпи назад.
— Щяхте ли изобщо някога да ми кажете за тази тайна квартира? — каза студено Нейт. — Щяхте ли изобщо някога да ми кажете къде си?
Думите му летяха срещу нея, всяка една като пурпурен диск във въздуха. Сякаш ги усещаше как удряха тялото ѝ. Тя излезе на балкона.
— Да, разбира се, щяхме — каза Доминика, — след няколко дни. Бенфорд поиска да се покрия за два-три дни. Докато нещата утихнат.
Тя се облегна на парапета. Нейт я последва и се опря на касата на вратата. Пурпурният му облак пулсираше, сякаш някой включваше и изключваше лампа вътре него. Ръцете на Нейт трепереха и той ги пъхна в джобовете си.
— Как ме намери? — попита го Доминика.
— Всичко, което се случва по тази разработка — тайни квартири, сигнали, SIGINT, — се докладва на централата — каза Нейт. — Аз пишех някои от грамите, но Бенфорд и Форсайт очевидно са написали някои свои по каналите с ограничен достъп. Успях да прочета някои от тях против правилата. Прочетох доста, всъщност.
Доминика го гледаше, наблюдаваше ореола му, четеше по лицето му, чувстваше гнева му.
— Знаеш ли, че генерал Корчной е арестуван в Москва? — каза грубо Нейт. — Че има SIGINT, че има паралелни рапорти, че високочестотната линия в Москва не спира да бръмчи? Знаеш ли, че е в Лефортово?
Доминика не отговори.
— Какво каза на чичо ти, когато се обади в Москва? — попита Нейт. Тонът му беше равен, лишен от емоции. Стомахът на Доминика се сви и натежа.
— Неит, Бенфорд не иска да говорим за това. Беше достатъчно ясен.
— Грамите казват, че ти си се обадила на чичо си. Казала си, че сме били заедно. От грамите се вижда, че аз съм ти казал за къртицата, която съм ръководил в Москва. Кой ти нареди да кажеш това? — Нейт стоеше мълчаливо, с ръце, спуснати встрани, а цветът му пулсираше все по-силно. — Знаеш ли, че твоят разговор най-вероятно е довел до ареста на Корчной. Какво каза на Егоров?
— За какво говориш? — попита Доминика, объркана и уплашена. Тя чувстваше надигащ се гняв, най-вече защото Нейт ѝ говореше тези неща. Трябваше да го попита само веднъж.
— Ти вярваш ли, че аз съзнателно бих направила подобно нещо?
— Значи, не знаеш, а? Всичко е в телеграфния трафик — каза Нейт.
— Не ми пука какво има в грамите — извика тя, пристъпвайки крачка към него. — Вярваш ли, че аз бих могла да му навредя, на него, на този човек?
Тя си спомни инструкциите на Бенфорд да не казва нищо.
— Когато не ми се обади, когато се укри, мислех, че това е за по-голяма безопасност. Но как си могла да се съгласиш да предадеш генерала? Твоят разговор до Москва е бил спусъкът.
Доминика можеше само да се взира в него.
— Бенфорд ли ти каза да го направиш? Нейт прокара пръсти през косата си.
— Ти си последвала заповедите, съгласила си се с плана им. Каквато и да е целта, твоето място на главен агент е осигурено. Поздравления!
Пурпур и емоция, лава, стичаща се надолу по хълма.
— За какво говориш? — попита Доминика. — Не съм предала никого.
— Е, добре, но Корчной е в Лефортово благодарение на твоето обаждане. Ти си номер едно. Той е загубен.
— Ти мислиш, че аз съм направила това? — каза Доминика. — Не можеш да ми говориш по такъв начин. — Тя искаше да запищи, но вместо това плюеше думите, шепнейки. — След всичко, което преживяхме, след всичко, което имаше между нас.
Доминика не можеше да си позволи да заплаче.
— Това няма да помогне на Корчной сега — каза Нейт. Той се изпъна и тръгна към вратата на апартамента. Тя можеше да го спре с дума, с половин дузина изречения за обяснение, но не го направи. Вратата се затвори зад неговия светещ гняв.
Форсайт едва удържа Доминика, когато Бенфорд ѝ каза, че записът на телефонния ѝ разговор с чичо Ваня наистина е довел директно до ареста на Корчной.
— Как смеете да ме използвате по този начин? — изсъска ядно Доминика, докато се дърпаше от ръцете на Форсайт. Той я насочи към едно кресло и продължи да стои между нея и Бенфорд, докато тя стискаше яростно облегалките. — Вие ме използвахте като обикновен доносчик, информатор.
Тя понечи отново да стане, но спря, когато Форсайт вдигна ръка.
— Вие сте толкова умни, не можахте ли да измислите нещо по-добро от това?
Бенфорд крачеше в дневната, разстилайки след себе си тъмносиния плащ на измамата. Морският бриз нахлуваше през балконските врати.
— Ние взехме решение, Доминика. — каза Бенфорд. — Володя измисли този план, той настояваше за осъществяването му. За него това беше кулминацията на кариерата му като агент. Той те забеляза, избра те и те подготви за свой приемник преди да отиде в Лефортово. Сега ще бъде удовлетворен.
Ръцете на Доминика стиснаха стола.
— Ще го оставите да умре, за да продължи потока на тайните? Нима тъпата информация е по-важна за вас от този човек?
Тя стана и закрачи из стаята с ръце около тялото, с коса, развяваща се във всички посоки.
— Тъпата информация всъщност е смисълът на това, което ние правим. Ние всички се жертваме, за да продължи Играта. Никой не е имунизиран — каза Бенфорд.
Доминика го изгледа и с огромна сила помете лампата от страничната масичка, разбивайки я върху мраморния под.
— Попитах ви дали информацията е по-важна от човека, от Владимир Корчной — изкрещя тя. Гледаше Бенфорд така, сякаш бе готова да забие зъби във врата му. Форсайт беше шокиран от нейната ярост. Той направи половин крачка към нея, в случай че се хвърли в нападение.
— Да ви кажа истината — отговори Бенфорд, поглеждайки първо Форсайт, после Доминика, — не. Но ние трябва да продължим напред. Сега е по-важно от всякога ти да се върнеш. Това е най-важната задача в момента.
— По-важно от всякога? Вие ме направихте отговорна за убийството на този човек! Вие ме придвижихте с нечестни маневри до тази позиция. А ако откажа, знаейки какво ме карате да направя, жертвата на генерала ще отиде нахалост.
Тя се завъртя кръгом и отново започна да крачи. Изгледа ги с присвити очи. Подгъвът на роклята ѝ потрепваше, докато тялото ѝ се тресеше.
— Вие не сте по-добри от тях.
— Овладей се. Не е време за това — каза Бенфорд. — Володя би ти казал същото. Сега ти трябва да се подготвиш за връщане в Русия. Трябва да извлечем цялата полза от тази ситуация. Да изградиш твоята слава като офицер, който е разкрил къртицата, офицер, който е предал изключително важна информация, довела до ареста на предателя. Ти трябва да използваш предимствата си в твоята служба.
Ореолът на Бенфорд беше син като алпийско езеро. Той беше концентриран, нервен, тревожен.
— Хрень — каза Доминика, — фъшкии. Вие не ми казахте истината. Никога нямаше да се съглася на това.
Никой не продумваше. Те стояха в дневната, без да помръдват, гледайки се един друг. Форсайт наблюдаваше как Доминика диша бавно, видя как ръцете ѝ се отпуснаха и лицето ѝ се успокои. Щеше ли да продължи нататък?
Бенфорд наруши мълчанието.
— Трябва да действаме бързо — каза той. — Доминика, съгласна ли си? Можеш ли да приемеш това?
Доминика изпъна плещи.
— Не, Бенфорд, аз няма да приема това, не мога! — Тя погледна към Форсайт. — Аз съм обучен офицер разузнавач от СВР — каза тя. — Познавам Играта. Знам всичко за саможертвата, за гадкие меры, за отвратителните мерки, за оперативната изгода. — Тя изгледа и двамата. — Но има неща, които са по-важни от дълга. Уважението и доверието между колеги и партньори. Вие го изисквате от мен, защо и аз да не го изисквам от вас?
— Искам да имаш предвид, че тази ситуация е именно това, което Володя искаше. Дори не искам и да си помисля, че смелата му саможертва ще отиде нахалост — каза Бенфорд, усещайки как пясъкът се изплъзва между пръстите му.