Доминика изгледа за миг двамата мъже, после отиде в спалнята и затвори тихо вратата. Не е добре, помисли си Форсайт и се обърна към Бенфорд.
— Мислиш ли, че ще ни напусне?
— Петдесет на петдесет — отвърна Бенфорд уморено, облягайки се на дивана. — Нямаме много време. Ако ще се връща, ще трябва да реши до утре. Марбъл беше убеден, че тя ще приеме. Не искам и да си помисля за удара по нас, за провала, който ще настъпи, ако оставим Марбъл да загине за нищо, ако тя откаже да се върне обратно там, вътре.
— Но това все още не е всичко — каза Форсайт, — нали така?
— Ти ми кажи.
— Ти имаш една последна карта в ръцете си. Нещо, което ще я убеди да продължи.
— Не ми харесва метафората. Това не е хазартна игра.
— Определено е такава, Саймън — каза Форсайт. — Всичко е хазарт в тази игра.
Бенфорд седеше на дивана до кашпа с лаймово дърво в атриума на хотел „Кьоних фон Унгарн“ във Виена, на ъгъла на
„Шулештрасе“, зад катедралата „Свети Стефан“. Току-що се бе върнал от една забавна половинчасова среща с шефа на КР в СВР Алексей Зюганов, който се бе появил с необяснима филцова шапка със спусната периферия. Придружаваше го тъмнокос млад мъж от руското посолство. На чашка полска водка и малка чинийка солено-сладки краставички Зюганов продължаваше да твърди, че не знае нищо за кървавата баня в Атина. Отказваше да говори за Владимир Корчной, само повтаряше, че е виновен в измяна. Настоя Бенфорд да притисне гръцкото правителство незабавно да освободи Егорова и да я прехвърли в руското посолство в Атина. Бенфорд с безизразно лице каза на Зюганов, че гърците са неуправляеми и не само разпитват Егорова за смъртта на бившия спецназ в хотел „Гранд Бретан“, но и настояват тя да участва в пресконференция за цялостната си дейност в замяна на по-лека присъда. Зюганов седеше с изпънат гръб и отново настоя Егорова да бъде освободена. В този момент Бенфорд направи своето предложение. Половин час по-късно Алексей Зюганов напусна „Бристол“, треперейки, без да си плати пиенето. Много добре, каза си Бенфорд. Ще платят за това повече, отколкото могат да си представят.
В кабинета в Кремъл сините очи горяха и устата като ку-пидонов лък бе извита почти до счупване. Политикът в него незабавно видя ползата от американското предложение. Бившият функционер от КГБ, дремещ в него, оцени оперативната изгода. Но силният човек, посветен на консолидирането на абсолютната власт в неговата реорганизирана Руска империя, не можеше да приеме второ място, не дори и при този залог. Зюганов стоеше в облицования с дървена ламперия кремълски кабинет с наведена глава, докато президентът тихо му говореше в ухото, сложил бащинска ръка на малкото рамо на джуджето.
САЛАТА ОТ КРАСТАВИЧКИ В ХОТЕЛ „БРИСТОЛ“
Обелете и изчистете от семето разполовени краставици и нарежете на тънко. Накълцайте на ситно лук и една люта чушка. Смесете ги в купа с бял ябълков оцет, сол, чер пипер, захар, семена от копър и добавете малко сусамово олио. Сервирайте охладена.
40
Бенфорд, Форсайт и Гейбъл бяха в атинското бюро. Те стояха до единия край на надраскана заседателна маса в обезопасена стая — десетметров пластмасов контейнер на пластмасови крака вътре в огромна приемна зала, под ярката светлина на флуоресцентни пури, наредени по тавана. Чашите им с кафе добавиха нови горещи отпечатъци до множеството предишни. Нейт беше в амбулаторията, за да му махнат част от шевовете.
— Голяма лудница ще стане, ако Дива не се съгласи да се върне — каза Гейбъл. — Руснаците ще бъдат толкова вбесени, че ще застрелят Марбъл напук.
Бенфорд постави чанта на масата, разкопча ключалките на капака ѝ и се обърна към Гейбъл.
— Ще се зарадваш да чуеш, че току-що ти бе избран да убедиш Дива да не дезертира, а да се върне обратно в службата, при това на поста си — каза Бенфорд. — Ако изключим нашата млада суперзвезда, Доминика уважава най-много теб. Ти си единственият, когото тя нарича, как беше, братвурст?
— Браток — каза Гейбъл. — Означава брат.
— Разбирам. Добре, братко, тя вижда в мен човека, който я е предал, и по подразбиране това обхваща цялото ЦРУ. По оперативни причини не искаме да включим Наш твърде много, освен това съществува фатално напрежение поради неблагоразумните физически взаимоотношения между тях двамата. — Той погледна към Форсайт, а после, по-многозначително, към Гейбъл. — Ето затова аз поверявам тази безкрайно деликатна част от операцията на теб — каза Бенфорд, — Браток, накарай Дива да се съгласи.
Бенфорд отвори чантата си и я обърна надолу. Документи и гланцирани черно-бели снимки се разпиляха върху масата. Форсайт ги събра на купчинка и започна да ги разглежда една по една, след което ги подаваше на Гейбъл. На снимките се виждаше някаква река, спокойна и бавна, с диагонална черта от пяна при един яз, а над него — мост с двулентово шосе на бетонни колони, с осветителни стълбове и извити конзоли по парапета, със замъци от двете страни на реката, единият с квадратна кула, другият — нисък и назъбен. Малки прости къщички покрай реката и опушени жилищни блокове в далечината на фона на сивото небе. Тирове с брезентови покривала бяха наредени в една линия на моста.
— Мостът на река Нарва — каза Бенфорд, посочвайки към една от снимките. — От дясната страна е Русия. От лявата — Западът, ако поискате да наречете така Естония. — Той обърна рязко друга снимка. — Контролно-пропускателният пункт. Тихо е, предимно камиони, движението е бавно. Петербург е на сто и тридесет километра на север. — Бенфорд потупа снимката. — Ето тук ще пресече тя.
— Защо ни е да правим това? — попити Гейбъл. — Гърците могат да я ескортират до летището и да я качат на самолета. Ще си бъде у дома за три часа.
Бенфорд продължи да се взира в една от снимките и накрая отговори:
— Да използвам една от неуместните хазартни метафори на Форсайт: ние завършихме с реми, малко или много. От една страна, благодарение на Марбъл неутрализирахме къртицата във Вашингтон. От друга, претърпяхме тежката загуба на нашия агент. В замяна положението и реномето на Дива, надяваме се, се издигнаха невероятно. Би могло да се добави — каза той, отпивайки от кафето си, — че извадихме безкраен късмет със спасението на Дива и Наш от смъртоносния капан на онзи убиец, спецназа.
За мен единственият неудовлетворителен аспект на всичко това е крайната цена, платена от този смел възрастен човек. Опитах се да го убедя да продължи както преди, да не предприема прибързани действия, но той беше непреклонен. Чувстваше, че времето му намалява.
Бенфорд гледаше лицата им, после започна отново да рови снимките.
— Отказвам да оставя това да свърши така — каза Бенфорд, потупвайки лекичко с чантата по масата. — Искам да повдигна един висящ въпрос.
— Какъв въпрос? — попита Форсайт.
— Марбъл. Възнамерявам да си го върнем. Той си заслужи пенсионирането — каза Бенфорд. В стаята беше тихо. Единственият шум вътре беше нахлуването на вкарвания през клапите на отдушниците въздух.
Гейбъл поклати глава.
— Малко вероятно е при настоящото му положение. Арестуван западен шпионин — каза той. — В Лефортово няма опция да пускат осъдените да работят навън и да се прибират само за сън в затвора.
Форсайт си мълчеше, той разбра какво предстои.
— Надявам се, че центърът ще бъде доволен да размени Марбъл — каза Бенфорд.
— Размяна? — попита Гейбъл. — Кого предлагаш да…
— Дива. Те искат да си я върнат достатъчно много, за да пуснат Марбъл да си тръгне. Това никога не би се случило при Сталин или Андропов, но сега имаме нова Русия. Путин е загрижен за имиджа си у дома и в чужбина. Дива знае една тайна — няколко тайни, които могат да му причинят големи вътрешни проблеми.
— Руснаците никога няма да се съгласят — каза Гейбъл. — Те никога няма да освободят Марбъл. Те ще си мислят за бъдещи предатели и че ще загубят престиж, че ще изглеждат слаби.