— Всъщност те вече се съгласиха. Путин ще нареди на центъра да направи сделката.
— Нека изясним — каза Гейбъл. — Ти си направил сделка с руснаците за шпионска размяна, без да си сигурен дали Дива ще се съгласи да се върне?
— Именно за това разчитам на теб — каза Бенфорд. — Освен другото немислимо е, че Дива ще продължи да се дърпа, когато ѝ се каже, че решението ѝ да не се върне ще доведе до отмяна на освобождаването на Марбъл от руснаците.
— Страхотен коз! — каза Гейбъл. Бенфорд го погледна раздразнено. — Няма начин да мотивираме тази жена да се върне в Москва като наш таен източник. Имам предвид, ако тя ни е обидена, засегната от нашите манипулации, може просто да дръпне щепсела напук. Това ще бъде последното, което ще чуем от нея.
— Очаквам от теб да обезсилиш негативните аспекти на нашите манипулации спрямо нея. Мотивирай я. Седни с нея и я подготви за вътрешно шпиониране. Подчертай, че тя е единствената, която държи ключа към свободата на Марбъл — каза Бенфорд.
— Да обезсиля негативите, схванах. Добре де! Ще отида до Глифада след час — каза Гейбъл.
— Имаме краен срок — добави Бенфорд — Казах на руснаците, че сме притиснати. Остават ни дни, даже часове.
— Нарва — промърмори Гейбъл. — Естония. Мамка му!
Двама грузинци стояха мирно в офиса на Зюганов, гледайки в петното на стената над главата на джуджето. Те бяха чистильщики, „чистачи“ среден клас, занаятчии от отдел V на СВР, „Мокри поръчки“, наследник на управлението на генерал Павел Судаплатов за специални задачи, което елиминираше съветските врагове у дома и в чужбина в продължение на четири десетилетия. Зюганов четеше току-що пристигналия доклад от информатор в гръцката полиция. Главорезите си тръгнаха.
После Зюганов привика Людмила Цуканова. Тя влезе бавно в кабинета му, закръглена, колеблива, гледаща в лъснатите си кафяви обувки над едрата си отпусната гръд, силно пристегната от униформена куртка с прекалено малък размер. Кафявата ѝ коса беше неравно подстригана и доста къса. Кръглото ѝ славянско лице на пръв поглед изглеждаше румено, сякаш от цветущо здраве, но при по-внимателно вглеждане си проличаваше, че тридесет и пет годишната жена страда от розацея. Червеното петно на брадичката ѝ изглеждаше доста болезнено.
Притеснена, Людмила седна и заслуша Зюганов, който говори повече от половин час. Изглеждаше, че се чувства некомфортно, но черните ѝ очи, акулските ѝ очи, кукленските ѝ очи нито за миг не се отклониха от лицето му. Когато той свърши, Людмила кимна и излезе от кабинета му.
Малко по-късно Гейбъл забеляза, че под кожата си Бенфорд имаше огромен резервоар с бликаща пот — видя се, докато излагаше операцията в стил китайски пъзел в повествователен поток, който подсказваше, че двигателният ремък на езика му се е откачил от маховика на мозъка му.
— Форсайт, ти трябва да останеш в бюрото, за да отклоняваш неизбежния необуздан трафик от грами от Първия лорд на Адмиралтейството, европейския шеф и от другите учени глави от централата.
Аз ще отлетя предварително за Естония, за да подготвя младия шеф на бюрото там и да вляза във връзка с полицията — КаПо, така ги наричат, преди бяха обучени от руснаците, но сега са натовци и са много сериозни и старателни. Очаквам центърът им да се активира, да забръмчи и да покрие цяла Естония, за да види какво могат да вземат, дори и да опитат отвличане, за да си върнат Дива обратно.
Ти, Гейбъл, имаш най-важната задача. Крий я, пази я. Убеди Дива да се върне. Имаш един до два дни, в които да се справиш, после, в края на втория ден, я закарай на моста на Нарва в 17,00 часа местно време.
До това време по абсолютно никакви причини никой няма да използва телефон, нито клетъчен, нито линеен. Московски правила, ясно ли е? Руският SIGNIT във всяко отношение е много добър в проследяването на мобилни телефони и центърът все още има източници в бившия си сателит.
Гейбъл, предлагам ти да отлетиш от Гърция за Латвия, после да направиш едно пътуване от Рига рано сутринта; това са триста километра по шосе Е67, и мостът Нарва ще бъде затворен от КаПо, когато дневният трафик намалее, преди да започне нощният.
Гейбъл, ти трябва да посветиш цялото си налично време, за да подготвиш Дива за размяната на моста. Те ще я наблюдават много внимателно.
Искам Марбъл извън Естония два часа след размяната, извън техния обхват. Аташето ни от военновъздушните сили ми обеща един С-37 в Талин, но, Форсайт, моля те, напомни му да докара самолета там, не ми се иска да летя с икономична класа с полет на „Естония Еър“ до Трондхайм, за да го измъкна.
По-късно, докато изпращаше Бенфорд до изхода за заминаващи пътници на летище „Венизелос“, Форсайт го хвана за лакътя.
— Сериозна операция си планирал, Саймън — каза той. — Ще имаш руснаци, естонци, СВР и ЦРУ на моста, всички опипващи нервно оръжията си. С божия помощ Марбъл ще застане там в нощната мъгла, очаквайки да бъде разменен.
Бенфорд спря и се обърна към Форсайт.
— Том, Гейбъл и Дива трябва да останат на чисто. Никой не трябва да разбира къде са. Никакви клетъчни телефони, никакви контакти, нищо, което да може да даде на центъра и най-малката възможност да предприеме враждебни действия.
— Гейбъл вече изчезна — каза Форсайт. — От вчера следобед дори аз не знам къде е.
Бенфорд кимна.
— Нямаме избор, трябва да действаме така, сякаш тя вече се е съгласила. Искам Марбъл да бъде там, преди те да решат да го екзекутират. Това е единственият ни шанс. — Бенфорд се взря през прозореца към пистата. — Гейбъл ще я убеди. Трябва.
Младият шефът на бюрото в Талин, Естония, остави чашката си от кафе и изпъна гръб, когато прочете грамата на Бенфорд, предадена от централата. Той подаде глава иззад ъгъла и извика съпругата си в кабинета. Бяха само двамата — съпружески тандем. Препрочетоха заедно грамата няколко пъти. Тя стоеше зад него, опряла брадичка на рамото му, правейки списък на нещата, които трябваше да се направят бързо — хотели, коли, радиостанции, бинокли.
По инструкции на Бенфорд младият шеф се обади на своята свръзка в КаПо, Кайтсполисей, за да го помоли за спешна среща. Ескорт в града? Придружаване на кола до Нарва? Наблюдение над моста? Изритване на бившите руски владетели в проклетите им топки? С удоволствие, каза КаПо.
Бенфорд пристигна в Талин от „Венизелос“ през „Темпелхоф“ с „Луфтханза“. След кратко спиране в хотел „Шльосле“ в Стария град той завлече младия шеф на репетиционен тур за уточняване на маршрута и синхронизиране на времето до Нарва и обратно. Необозначена лада ги следваше спорадично по Е20, но изчезна в околностите на Нарва. Руснаците знаеха къде ще се проведе акцията. По пътя обратно към Талин Бенфорд спря в един грил-бар край магистралата, за да види как ще реагира ладата. Опашката продължи двеста метра и отби встрани от шосето. Бенфорд се отдаде на дълъг обяд от варени кренвирши, туршия, херинга, балтийска салата rosolje, черен хляб и тъмна бира. Надяваше се главорезите в колата да са гладни.
Хотелската стая на Бенфорд беше претърсена, но явно бяха доста добри. Нито една от традиционните тайни уловки, които той бе заредил, не беше пипната. Случайни косми, талк, подравнените ъгли на тефтера на бюрото. Но те не бяха толкова добри, колкото Бенфорд. Талинският шеф на бюрото го наблюдаваше възхитен, докато той използваше стъклена леща с размер на оризово зърно, скрита в жлеб на ръчния му часовник, за да обследва задния капак на оставения като примамка клетъчен телефон в страничния джоб на куфара му. Бенфорд вдигна поглед и кимна. Микроскопичните маркери по капака бяха разместени. Те бяха бърникали телефона и вероятно бяха свалили безполезната му памет.
В ход бяха и други подготвителни действия. В Санкт Петербург директорът на бюрото на СВР за Ленинградска област бе привикан на високочестотния директорски телефон от Ясеново. Информираха го, че ще има размяна. Наредиха му да организира и разгърне екип, който да придружи един освободен затворник, след което да ескортира „важна персона“ от моста Нарва до Ивангород и после до Санкт Петербург в най-кратко възможно време. Директорът бе оторизиран да се обади на ФСБ в Санкт Петербург и на областната гранична служба, за да си подсигури помощта им по време на размяната. Полковник Зюганов от Москва даде изрична заповед да не се допускат никакви пробле-