Устата ѝ беше отворена, главата ѝ — отметната назад на пейката, но тежката врата на сауната заглушаваше стоновете ѝ. Доминика отстъпи и си наложи спокойствието да вземе връх над гнева. Едно завъртане на парорегулатора и пъхването на дръжката на метлата през ръкохватките на вътрешната врата щеше да свари и двамата за двадесет минути. Не. Нещо по-елегантно, което да не може да бъде разкрито, но отровно и окончателно. Двамата бяха унищожили кариерата на Доминика, сега беше ред тя да унищожи тяхната, но без да остави следа, дори без намек за отмъщение.
Доминика отвори вратата към преддверието, подпря я и включи лампата на тавана, която заблестя в тъмнината. После отвори широко и един от външните прозорци в дългия коридор. Студеният нощен въздух нахлу вътре и Доминика го последва — убождания от леденосиня светлина, като светулки, въртящи се в коридора към кабинетите на матроните. Промъкна се в един тъмен кабинет две врати по-надолу, облегна се на стената и се заслуша.
След три минути матроната — коя от двете, чудеше се Доминика — усети студения въздух и излезе в коридора да види какво става. Светлината в преддверието на сауната и отворената врата срещу прозореца я накараха да си замърмори нещо. Звучеше като мадам Бурятская, най-строгата, най-свирепата от всички кучета пазачи в академията. Доминика чакаше мълчаливо, броеше секундите, после чу скърцането на вратата на сауната, после крясъците на мадам и нещо, което звучеше като сподавено хлипане. Звук на стъпки по линолеума и продължаващи крясъци, а сега и хленчене, скимтене, отдалечаващо се нататък по коридора. Дори и баща ѝ в Думата нямаше да може да я спаси, помисли си тя.
Доминика вдигна ръка пред лицето си в почти тъмния кабинет. Тя беше стабилна, светла и тя почувства как въздухът преминава през дробовете ѝ, сякаш някой бе отворил клапа на кислородна бутилка, и осъзна, с лек изблик на изненада, че не почувства никаква емоция от унищожаването на онези двамата, напротив, наслаждаваше се на елегантността и простотата на това, което бе направила, а после си помисли за баща си и мъничко се засрами.
Махнаха ѝ гипса. Инструкторите от СВР настояваха да пробутат Доминика пред Устинов в телевизионния канал. Искаха той да я покани да прекара известно време с него. Не ѝ казаха да спи с него, не беше задължително, но тя схвана, че това се подразбира. Измамата беше съвсем очевидна. Тя се изненада от самата себе си, че изобщо не ѝ пука от това. Инструкторите я гледаха предпазливо, разтревожени от безизразния ѝ поглед и леката усмивка, несигурни какво държат в ръцете си.
Да, да, казаха те, нужно им беше да научат повече за неговия бизнес, за графика на задграничните му пътувания, за контактите му. Обясниха ѝ, че е разследван за измами и злоупотреби с държавни фондове. Цветът на думите им беше блед, изтощен, сякаш не бяха напълно оформени. Да, това, което искаха, беше ясно, каза тя, ще може да го направи. Мъжете в стаята се спогледаха, после погледнаха отново към нея и тя ги прочете като книга с църковни химни. Това беше извънредно интересно откритие, това СВР, тази руска тайна служба, помисли си тя. Гуси, ято гъски.
Докато четеше докладите, които представляваха истински метеж от цветове, тя реши да запуши устата на самодоволните плановици от контраразузнаването, които я гледаха през замъглени очи, да изтрие усмивката от лицето на своя скъп чичо Ваня. Спомни си лавандуловата му миризма. Неговата бедна малка племенница, съсипаната балерина, красивата дъщеря на мъртвия му брат. Имаш ли желание да ми помогнеш в една деликатна работа? Може би ще успеем да запазим апартамента на майка ти в крайна сметка. Очень хорошо. Много добре.
И ето, сега светлината на свещите потрепваше, кристалът звънтеше и докато Устинов тъпчеше храна в устата си, Доминика почувства безстрастно, вяло презрение към него, което я изпълни с ледено безразличие. Беше готова да направи всичко необходимо, за да изпълни задачата, и знаеше точно какво да направи и как да го направи.
И го направи. По време на вечерята Доминика беше пленителна. Образована, учтива, подлудяваща. Прокара върха на пръста си по вдлъбнатината на гърлото си, наблюдавайки параболата от оранжево покрай раменете му. Интересно, помисли си тя, жълтото на лъжата се смесваше с червеното на страстта. Животно. Скот.
Личеше си, че едва го свърта — тя виждаше как гълта шампанското с жажда, която идваше от надигащата се похот. Бутонелите на ризата му вибрираха. В края на вечерята той ѝ каза, че има бутилка тристагодишен коняк в апартамента си, по-добър от всичко, което ресторантът може да им предложи. Би ли дошла с него в дома му? Гърдите му се издуваха в светлината на свещите.
— Никога не съм опитвала коняк — каза тя.
Устинов почувства пулса на сърцето в устата си.
БЛИНИ, СЕРВИРАНИ НА ПОМЕНА НА ВАСИЛИЙ ЕГОРОВ
Смесете чаша брашно с бакпулвер и кашерна сол. Добавете мляко, едно яйце и масло и разбъркайте, докато получите меко палачинково тесто. Изливайте по една лъжица от сместа в тиган и печете на средна температура, докато блините придобият златист цвят и от двете страни. Сервирайте с червен хайвер, сьомга, течна сметана, квасена сметана и пресен копър.
4
Тръгнаха си от ресторанта с лъскавото БМВ на Устинов, със солидно бронирани прозорци. Апартаментът му се простираше на последния етаж на неокласическа сграда в участъка „Златната миля“ на „Арбат“. Беше изключително луксозно жилище, състоящо се от два съединени апартамента, с мраморни подове, масивни кожени мебели и позлатени осветителни тела по стените. През стигащите от пода до тавана френски прозорци, опасващи целия апартамент, се виждаха градските покриви и светлините на Москва.
Въздухът бе наситен с тамян. Огромни китайски лампи хвърляха локвички топла светлина през стаята, а в единия ъгъл висеше абстрактна рисунка на голо тяло, с очи и пръсти на ръцете и краката, сочещи във всички посоки. Пикасо, предположи Доминика. Това ще бъда и аз след петнадесет минути, помисли си тя.
Устинов освободи екипа от бодигардовете си с едно махване на ръката и вратата щракна и се затвори. На абаносовия бюфет, сред гора от бутилки, Доминика видя тумбесто шише коняк, вероятно онова тристагодишно чудо. Устинов наля в чаши от бохемски кристал от XVII век и ѝ даде да отпие. От друг поднос тя си взе малко селски пастет със землист цвят и несравнима лимонова нотка, намазан върху деликатни триъгълни филийки.
Устинов взе ръката на Доминика и я поведе през широка зала, окичена с осветени картини. Изкачиха три широки стъпала и се озоваха в тъмната спалня. Той не забеляза съвсем лекото накуцване на вече възстановеното ѝ стъпало, по-скоро засечка в походката ѝ, отколкото нещо друго. Беше твърде зает да гледа косите, врата ѝ, мекотата на гръдта ѝ.
Влизането им в стаята включи скритото в ниши осветление и Доминика застана, зяпнала в изумление, на вратата. Спалнята беше като огромна пещера, с размери на тронна зала, в контрастиращи черно-бели цветове. Грамадното кръгло легло върху платформа в центъра на стаята бе покрито с дебел плюш. По стените от тавана до пода имаше десетки огромни огледала. Устинов взе едно дистанционно и натисна някакъв бутон. Леглото започна да се върти бавно, а платнените транспаранти на тавана се отдръпнаха и разкриха черното небе през стъкления покрив.
— Мога да следя луната и звездите, докато се движат по небето — каза той. — Ще гледаш ли изгрева утре сутрин с мен?
Доминика се насили да се усмихне. Тази свиня, в нейната кочина. Но как такъв човек бе успял да натрупа такова богатство, докато други все още се редяха на опашка за хляб? Атмосферата в спалнята беше тежка, с аромат на сандалово дърво. Килимът с цвят на слонова кост под нозете ѝ беше мек и дебел. Колекция от сребърни съдове в бюфета от бял ясен намигаше във въртящите се светлини. Отделен аплик осветяваше рамкирано пано Ебру[13] с фина калиграфия. Устинов забелязва, че го гледа.
13
Ебру — техника за рисуване върху вода, чиито корени са в XVI–XVII в. в Кападокия, провинция в Османската империя. В плитка ваничка се сипва вода, която се уплътнява със специална смола. След като рисунката е направена, тя се променя и се получават неочаквани изображения. —