ЕСТОНСКА САЛАТА ОТ ЦВЕКЛО — ROSOLJE
Нарежете на малки кубчета варено цвекло, варени картофи, туршия, белени ябълки, твърдо сварени яйца, сварено говеждо или свинско и солени херинги (накиснати за една нощ и изчистени) и смесете добре с квасена сметана, горчица, захар, чер пипер и оцет. Сервирайте охладена.
41
Гейбъл измъкна Доминика от тайната квартира, тя тръгна неохотно, и двамата се покриха от всички. Говориха цял ден в една стая, която Гейбъл бе наел с фалшиво име в „Астир Палас“ във Вулиагмени, на един хвърлей от Атина, с изглед към залива. Регистрираха се като семейна двойка, така беше по-лесно. Гейбъл не позна дежурното ченге, мотаещо се зад хотелската рецепция, но ченгето позна големия американец и веднага се хвана за телефона.
Гейбъл не си даваше шанс дори петдесет на петдесет. Доминика каза на Браток, че вече нито го уважава, нито му вярва, те всички я бяха използвали. Той слушаше, с неговия пурпурен ореол, в егейската светлина, нахлуваща през прозорците, докато тя му разказваше, че още от балетното училище винаги са отнемали правото ѝ на избор, че е била подритвана ту по един, ту по друг начин, че най-скъпите на сърцето ѝ неща са ѝ били отнети. Именно заради това бе решила да работи с тях. Нейт, Браток и Форсайт ѝ бяха станали като семейство, те знаеха от какво се нуждае тя. И всички бяха толкова умни и такива страхотни професионалисти!
Но резултатът се бе оказал същият. Те се бяха сговорили срещу нея. Дори и генералът я бе измамил. Руският ѝ ум разбираше конспирацията, но руската ѝ душа се чувстваше предадена. Тя нямаше да работи с тях. Каза му, че е решила твърдо. Нямаше да остане и в Русия. Беше осъзнала колко е безполезно да се бори със системата. Власти всегда побеждают — властниците винаги побеждават. Всичко, което оставаше, беше да реши къде да отиде. Ако американците ѝ позволяха да се установи в Съединените щати, тя щеше да отиде там. Ако откажеха да приемат дезертирането ѝ, щеше да обмисли варианта да се премести в трета страна. Ако ЦРУ ѝ попречеше, щеше да се върне в Русия като цивилна. Но тя прекратяваше. Беше вън от играта.
Гейбъл я остави да говори, свари чай, постави лимон в чаша вода „Перие“ и я слушаше. Когато тя се умори, седнаха на балкона с крака на парапета, гледаха тюркоазната вода, той ѝ разказа някои истории от първите си назначения като млад офицер и я разсмя. Продължи да я разсмива и по време на обеда от пържени калмари с магданоз, лимон и зехтин, а когато следобедните сенки се удължиха, те се поразходиха из градината. Гейбъл ѝ каза, че няма да се опитва да я убеди да направи каквото и да е. Доминика се усмихна.
— Което е първата стъпка от опита ти да ме убедиш да направя точно това, което ти искаш.
Гейбъл се разсмя и я заведе обратно в стаята, остави я да подремне на спалнята, докато той седеше на пост на балкона. Вечерта Доминика си сложи лятна рокля и сандали и те взеха един раздрънкан автобус, минаващ по крайбрежието, за да отидат до малък рибен ресторант в Лагозини. Тя поръча печени сардини в лозови листа и скариди yiouvetsi, запечени с домати, узо, саламурено сирене и печена риба меч в сос latholemono, а Гейбъл поиска две вина — бутилка леденостудено „Аспролити“ и алуминиева манерка с пикантна рицина.
После спряха в друга таверна за кафе и Гейбъл поръча две чаши
„Мавродафне“[124], сладко и артериално черно, от Южна Гърция, което някога бе накарало Омир да нарече морето винено тъмно[125].
Лампичките по тентата на таверната блестяха, малките вълни се кискаха по брега отзад, невидими в нощта. Доминика гледаше голямото месесто лице на Гейбъл и подстриганата му като четка коса и чакаше, облегната назад, чакаше го да започне да хвърля примамки.
— Възнамеряваш да говориш с мен сега, нали, Браток? — каза Доминика. Гейбъл не ѝ обърна внимание и каза, че иска тя да помисли за цялата тази работа сериозно, иска да го преосмисли по нейните си правила. Щеше да ѝ обясни как той го вижда, какво би означавало това за нея. Тя се съгласи да го изслуша, очакваше някой от триковете му, но от стабилния му пурпурен облак подразбра, че той вероятно ѝ казва истината. Вероятно.
Гейбъл каза, че според него първоначалните ѝ причини да се присъедини към СВР са били справедливи, почтени и добри. Тя би могла да служи на страната си, би могла да се справи отлично с трудната, изискващата много усилия и способности работа. Оказало се, че е добра в нея. Но перспективата за всичко това се превърнала в пепел заради мръсотията на системата. Нищо не беше останало.
— Дотук съм прав, нали? — попита той.
Доминика се облегна и кимна. Пурпурът му си беше все така стабилен и силен.
— Окей — каза Гейбъл, — после операцията или късметът, или съдбата се появяват и ти срещаш Нейт Наш, а той не прилича на никой друг, когото си срещала досега — а това е валидно и за другите красиви старши офицери от ЦРУ, — и ти топваш палеца на крака си във водата, за да видиш как е и може би за да си го върнеш на копелетата. Не е за пари или заради идеологически пристрастия, а заради твоето самоуважение.
Гейбъл даде знак на сервитьора да донесе още две чаши вино.
— После се случва нещо шантаво. Ти осъзнаваш, че съществуваш и разцъфваш чрез този живот, чрез риска и измамата, чрез тайната в главата ти. Разцъфваш благодарение на това, развиваш истински вкус към тези неща. — Виното дойде и Гейбъл отпи. — Как се справям? — попита той.
Доминика кръстоса ръце пред гърдите си.
— И изведнъж ти отново си предадена, този път от хора, които си мислила за свестни типове. Но би било погрешно да мислиш по този начин. — Доминика примигна косо срещу Гейбъл. — Генералът, Бенфорд и всички ние искахме ти да заемеш мястото на Марбъл като нашия номер едно в Москва. Може би трябваше да те попитаме, но не стана. И така, ние сме в последното действие и Бенфорд се опитва да те върне обратно в Москва. Но, скъпа, това зависи само от теб. Никой не може да те принуди. Ти трябва да решиш сама.
Доминика погледна към тъмната вода, после обратно към Гейбъл.
— Какво ще правиш без всичко това? — попита я той. — Какво ще правиш без твоята доза наркотик?
Доминика затвори очи и поклати глава.
— Ти си мислиш, че не мога да живея без това, а?
— Забрави за ЦРУ. Мисли за генерала. Той би ти казал същото. Върни се обратно и се хвани за работа. Не мисли за ЦРУ през първата половин или една година. Не се давай на онези копелета. Смачкай ги. Сега си в изгодна позиция. Започни да градиш кариера. Върни се и довърши чичо си. Кажи на центъра какво е направил, погрижи се да получи това, което е заслужил. Ти ще бъдеш на печелившата страна и това ще те направи непредсказуема и опасна. Първо си хванала Корчной, сега унищожаваш чичо си. Те ще се ужасяват от теб.
Искай, настоявай, принуди ги да ти дадат важен пост, нещо с голям допуск, някъде в Американския отдел или в контраразузнаването, каквото и да е. Управлявай съдбата си така, както ти харесва. Вербувай чужденци, създавай проблеми, лови шпиони, създавай си съюзници, изкарвай враговете си от равновесие. Бъди зла на заседателната маса.
124
„Черен лавър“ — много тъмно десертно вино от Ахейския регион на Пелопонес. —
125
В „Илиадата“ Омир над десетина пъти описва морето като винено тъмно вместо синьо или зелено. Вероятно заради алкалната вода, с която са разреждали виното в древността, то е променяло цвета си от тъмночервен в синкав. —