Доминика захвърли празния пистолет в ъгъла на стаята. Гейбъл имаше синина под лявото око и одрасквания от нокти по дясната буза и врата. И двамата знаеха, че нямаше какво друго да направят с тези двама главорези. Той внимателно наблюдаваше Доминика в почти тъмната стая. Гърдите ѝ се надигаха и спускаха, а над лакътя ѝ имаше малко кръв.
— Отсега нататък ще бъда мъничко зла — каза тя. — Злобная.
СКАРИДИ YIOUVETSI
Задушете лук, едро смлян нервен пипер и чесън, добавете нарязани домати, риган и узо и редуцирайте до гъст сос. Добавете скариди, поръсете с нарязан магданоз и варете за кратко, прехвърлете в тавичка за печене, покрийте с бяло саламурено сирене и запечете на средна температура във фурна, докато забълбука.
42
На следващата вечер в 17,00 часа над моста на река Нарва от иначе ясното нощно небе се спусна мъгла, гъста и разпокъсана, като тапа от хирургически памук, откъснат от пакет, и от време на време облизваше пътя по моста. Лампите по него светнаха и уловиха мъглата, духаща от ляво на дясно, създаваща впечатлението, че мостът се движи на колелца по речния бряг. Доста високо над мъглата кулата на замъка „Херман“ на западния бряг гледаше към пустите бойници на крепостта на Ивангород на източния бряг.
От руската страна на моста имаше два лекотоварни камиона, паркирани по дължина през пътя. Шестима граничари в камуфлажни униформи стояха небрежно отпуснати около тях. Зад тях имаше малък бронетранспортьор „Тигър“ с лека картечница на покрива. На картечницата нямаше никой, тя беше заключена на стеблото си и насочена към небето. Зад камионите и бронетранспортьора, встрани на пътя, който минаваше покрай супермаркета и административната сграда, имаше паркирани пет коли от бюрото на СВР в Санкт Петербург — два мерцедеса и три БМВ-та. Шофьорите стояха заедно в тъмнината и си бъбреха. Останалите от СВР бяха влезли в контролнопропускателния пункт и чакаха там, извън полезрение, следвайки заповедите да останат дискретни. По стръмния речен бряг отдолу под моста стояха двама граничари, изцяло скрити от мъглата, подгизнали от влага.
От естонската страна, на петдесет метра от моста в един бус, паркиран в центъра на пътя, седеше Бенфрод. Той имаше възможност да гледа право напред по пътя на моста към паркираните руски автомобили. Четирима, облечени в черно войници стояха в джипа и пушеха. КаПо възнамеряваха да поставят двама наблюдатели в кулата на замъка „Херман“, но министерството нямаше бюджет за уреди за нощно виждане. Светлините на моста щяха да са достатъчни.
Чу се шум от скърцащи накладки и хрущене на гуми по чакълената настилка. Една коля спря. Бенфорд видя как Нейт излиза от малкото зелено возило, с коса, сплъстена над челото, с нещо нелепо синьо-бяло — не, това беше гръцкото знаме — на тениската му. Бенфорд излезе от буса и тръгна към колата.
— Какво правиш тук, Нейт? — попита го той с нисък равен глас. — И каква е тази нелепа фланелка, която си облякъл? Знаеш ли какво трябва да стане тук след половин час? Моля те, имай добрината да влезеш в буса и стой извън полезрение. Имаш нужда от душ. — Бенфорд натика Нейт в буса и плъзна вратата. Войниците от КаПо в джипа ги погледнаха и се зачудиха какво ли става. Бенфорд отиде до тях и прие предложената цигара. Войниците запазиха почтително мълчание.
Бенфорд видя засилена активност на другия край на моста. Лекотоварните камиони, паркирани по дължина през моста, бяха разделени леко и „Тигърът“ се бе придвижил между тях. Един войник отключваше картечницата на покрива. Зад Бенфорд се чу шум от друга кола. Гейбъл спря с един невзрачен черен седан. Изглежда, беше сам в колата. Той излезе и тръгна към Бенфорд.
— Кажи ми какво направи — попита го Бенфорд. — Кажи ми, че е с теб.
— Руснаците дойдоха за нея миналата нощ в Атина. Спасителен екип, така се нарекоха сами. Нямам идея как са ни проследили, сигурно са имали някой в хотела, сигурно ченгета, не знам. Тя уби и двамата, екзекутира ги.
Войниците от КаПо бяха слезли от джипа и стояха зад него, гледайки към руската страна на моста през биноклите си.
— Тя ги уби? Къде е тя сега? — попита Бенфорд. — Имаме ли някой, с когото да разменим Марбъл!
— Тя ми каза не. Цели шест часа беше не. Не можех да кажа нищо, за да променя решението ѝ. На следващата сутрин трябваше да я предам на Форсайт, за да я отведе със самолет в Щатите, и тя ме чакаше до колата. Може би ония двамата главорези от центъра опекоха работата. Тя наистина сериозно се вбеси.
Бенфорд гледаше така, сякаш всеки момент щеше да предаде Богу дух.
— На задната седалка е — каза Гейбъл. — Легнала е долу. Седна отзад, когато влязохме в Нарва. Исках да променя профила.
Бенфорд издуха струя цигарен дим. Бяха минали почти седемдесет и два часа в неведение.
— Съгласи ли се? — попита той.
— И да, и не. Каза ми да вървя по дяволите и че го прави единствено за да спаси Марбъл. Каза, че ще премисли отново дали да работи с нас. Междувременно възнамерява да вдигне ужасна пушилка в центъра. Може да имаме агент, може и да нямаме. Тя ще ни уведоми.
— Какво означава това? — попита Бенфорд. Гейбъл игнорира въпроса му.
— Още нещо. Проблемът е Наш. Тя пита за него. Бенфорд избухна в смях.
— Какво се смееш? — попита Гейбъл.
— Нейт е в буса. Не знам как го е направил, но дойде тук от Атина, просто се появи. Това зад буса е неговата кола.
— Психически статус? — попита Гейбъл.
— Възбуден, напрегнат, изтощен. Какво мислиш?
— Това, което мисля, е, че трябва да ги оставим да си поговорят няколко минути — може би ще е добре и за двамата. Да ѝ дадем възможност да се върне с някакъв спомен, а и той ще се успокои. Мога да докарам колата и да я вкарам отзад в буса, без никой да я види.
— Окей, ние така или иначе сме на изчакване. Но задръж, докато поговоря малко с Нейт.
Бенфорд плъзна вратата на буса, качи се вътре и седна на средната седалка до Нейт, който си бе намерил някакво яке в багажника и си бе пооправил косата с пръсти. Личеше, че е уморен, но вече изглеждаше по-прилично. Бенфорд плъзна вратата до половината и се облегна на седалката.
— Дива и Гейбъл пристигнаха. Тя е в колата. Снощи руснаците са се опитали да я спасят и тя е убила двама души. Съгласила се е да се върне в Русия единствено заради размяната, за да спаси Марбъл. Що се отнася до работата отвътре, не е поела никакъв ангажимент и ние не знаем до каква степен сега или в бъдеще тя ще бъде наш агент.
Имаме няколко минути и Гейбъл е убеден, че за Дива ще бъде полезно да поговори с теб. Искам още веднъж да бъдеш неин вербуващ офицер. Искам да бъдеш вдъхновяващ. Искам да ѝ говориш за дълг, за мисия и за дългосрочен шпионаж. Има един-единствен начин да го изиграеш, така че да не доведе до ареста ѝ от другата страна на моста — като оперативен офицер, подготвящ своя агент. В противен случай ще разклатиш самообладанието ѝ. Можеш ли да го направиш?
Той кимна. Бенфорд излезе от буса и Нейт чу шум на двигател и щракване на врата. Багажникът на буса се отвори, Доминика бързо влезе вътре и вратата се захлопна. Тя се провря покрай задната седалка и седна до него. Беше облечена в простичка морскосиня рокля и леко манто в същия цвят. Гейбъл бе настоял за ниски черни обувки с връзки и бежови чорапи. Бе вдигнала косата си, не носеше грим — матрона, току-що излизаща от плен на ЦРУ. Сините очи бяха същите и тя погледна Нейт, изучавайки лицето му. Беше облян в бледо пурпурен блясък, това ѝ показа, че страда.
За първи път в своята все още начинаеща кариера Нейт не помисли автоматично за последиците от нарушаването на правилата, незачитането на Бенфорд и за това, че може да си съсипе репутацията. Той се протегна напред, сграбчи Доминика за ръцете и притисна устни в нейните. Тя се скова, после се отпусна и накрая положи ръце на гърдите му и лекичко го отблъсна.