— Шестнадесети век — каза той, сякаш се канеше да го свали от стената и да ѝ го подари.
Сега, когато стояха в спалнята му, играта бе станала малко по-сериозна, сексуалността, която бе излъчвала по време на вечерята, изведнъж и се стори не толкова хитроумна. Физическият акт сам по себе си не беше нищо особено, тя не беше някаква превзета моралистка. Но се чудеше какво би загубила, ако съблазнеше този мъж. Нищо, каза си. Устинов не би могъл да и отнеме нищо, нито пък онези похотливи инструктори от службата, нито пък смърдящият на лавандула чичо Ваня с бомбастичните си съболезнования. „Една сериозна работа за службата“, бе казал той. Глупости, мислеше си Доминика. Просто политическа игра за изместване на конкурент, но така или иначе тази блядь, това позлатено копеле заслужава да загуби всичко, което има, и да отиде в затвора.
Тя щеше да го съсипе и чичо ѝ Ваня ще има да се чуди що за личност е вербувал в нейно лице за тази задача.
Доминика се обърна към Устинов и остави шала си да падне от раменете. Целуна го лекичко веднъж по устата и прокара ръката си по бузата му. Той я придърпа и отвърна грубо на целувката ѝ. Фигурите им се отразяваха в стотици огледални отражения.
Устинов се отдръпна и погледна Доминика през замъглените си очи. Тялото му беше като оголен нерв; умът му се бе отделил от закотвящите точки вътре в черепа му. Изхлузи вечерното си сако на пода и опипа копринената си вратовръзка. Олигархът, който бе направил състояние, надигравайки толкова много други опасни мъже чрез измами и побоища и дори чрез физическо елиминиране на конкурентите си, виждаше само сините очи, кестенявия кичур, падащ по стройната бяла шия, устните, все още влажни от тяхната целувка. Доминика постави ръцете си на гръдта му и прошепна: „Душка, изчакай ме в леглото. Ще се върна след минута.“
В украсената с позлата баня Доминика се погледна в огледалото. Ти каза да, помисли си тя, първо на Ваня, а сега и на този медведь, тази лигава мечка. Сега трябва да се докажеш, затова се залавяй за работа. Тя се протегна зад себе си, свали ципа на гърба си и съблече роклята си. Ти ще използваш това, мислеше си тя, гледайки тялото си в огледалото, и ще успееш, ще го омаеш, ще откриеш това, което те искат да знаят.
Бяха ѝ казали, че Устинов е опасен, че е звяр и убиец. Е, добре. Утре сутрин тя ще му пъха с лъжичка ледено консоме в ухилената уста като на малко птиченце и той ще ѝ изчурулика всичките си тайни. И тогава звярът ще гледа света през решетки. После си спомни нещо от инструктажа, бързо бръкна в чантичката си и лапна хапчето бензедрин, което ѝ бяха дали — за физическа възбуда, така ѝ казаха.
Устинов лежеше по гръб на леглото, подпрян на лакът, гол, с изключение на черните копринени боксерки. Доминика отиде бавно до леглото, чудейки се как да започне. Спомни си колко добре се чувстваше, докато треньорите им разтриваха пламналите крака в балетната академия, затова коленичи и потри с палците си арката на стъпалото му. Устинов я погледна безизразно. Идиотка, помисли си тя, и ти си една куртизанка! После с отчаяна интуиция постави устните си около големия пръст на десния крак на Устинов и завъртя езика си по дължината му. Той измуча и падна назад в леглото. Малко по-добре. Треперещата му ръка се протегна към нишата в рамката на леглото и стаята изведнъж се окъпа в яркочервена светлина, която оцвети чаршафите, лицата и кожата им. Появиха се и по-малки точици, въртящи се из стаята, по огледалата и по аленото тяло на Доминика. Леглото се завъртя с тихо бръмчене. Боже, пази ни от гангстери, помисли си Доминика.
Устинов изсумтя нещо и протегна ръка. Въртящите се розови светлинки на аления фон се превърнаха в двойни, после в тройни розови точки, които се въртяха една около друга. Натежа ѝ от всички тези светлини и цветовете, а Устинов продължаваше да ѝ маха. От устата му се лееха гърлени мръсотии, като накъсани ивици тъмнооранжево, първични, брутални, които по някакъв начин се плъзгаха отдолу, а не над розовите точки.
Доминика го погледна изпод полузатворените си клепачи и се запита дали да не оближе устните си за ефект. Докато той се въртеше като кекс в микровълнова фурна, очите му не се отделяха от нейните. Доминика знаеше, че трябва едновременно да превземе и тялото, и главата му, той трябваше да иска тя да остане с него. Седмица, две седмици, два месеца. Колкото по-дълго, толкова по-добре, казаха ѝ при инструктажа. Бяха ѝ обяснили, че тротоарът пред апартамента на Устинов е полиран от сълзите на еднодневните му завоевания.
Устинов бавно се въртеше към нея. Когато се изравни с мястото, на което Доминика бе коленичила, постави ръцете си под талията ѝ и я хвърли по гръб — тя регистрира дърпането на скъсаните си чорапогащи, — наведе се над нея като гаргойл и започна да я люби страстно и грубо като дивак.
На червената светлина белите равни зъби на Устинов изглеждаха сини, с черни ръбове. Доминика отметна глава и затвори очи. Чувстваше горещия му дъх по гърдите си. Розовите искрици плуваха над треперещите ѝ крака, над телата им и в огледалата. Тя повдигна ханша си и залюля таза си, за да посрещне дивашките му тласъци; сключи ръце около раменете му и се концентрира върху това да го накара да изгуби ума си. Устинов отметна глава назад в очакване на наближаващата кулминация. Доминика неволно запъшка, когато той започна да се движи все по-силно и по-бързо. Освен от червената светлина, сините му зъби и грухтенето му Доминика се изненада, като почувства как реагира нейното собствено тяло, нейната тайна същност — горчивата възбуда от бензедрина си казваше думата. Тя погледна покрай брадичката му към стъкления таван, но не можа да види никакви небесни тела. Къде бяха звездите?
Това, което видя, беше Ангелът на смъртта. Първо видя размазано отражение по стъклените плочи на тавана. Петното се превърна в силует, плъзгащ се към леглото покрай огледалата, като разлят черен живак, рефлектиращ стотици пъти в тях. Доминика усети пулса на въздуха, докато видението се надвеси над главата на Устинов. Очите на гангстера бяха ослепели от страст. Той не усети нищо. Една извита стоманена тел се преметна през гърлото му, стегна се здраво с тих звън и се вряза в плътта му. Очите на Устинов се отвориха диво, ръцете му задраскаха по телената гарота, която вече прерязваше трахеята му. Пръстите му опипваха жицата, а лицето му увисна на сантиметри от Доминика. Устата ѝ замръзна в мълчалив писък. Той я гледаше недоумяващо с кръвясали очи, на челото му се виждаше изпъкнала вена, пръстите му се опитваха да дръпнат жицата. Устата му увисна отворена и върху бузата ѝ падна черна нишка от слюнката му. Тялото на Устинов започна да се тресе в конвулсии. Той се мяташе от една на друга страна като риба, опитваща се да се откачи от въдицата. Доминика усети, че той все още е вътре в нея. Бутна го в гръдния кош, обръщайки глава настрани, за да избегне храчките и кръвта му, и се опита да се изплъзне изпод него. Но той беше едър мъж, внезапно натежал още повече, и тя не успя да помръдне. Можеше единствено да затвори очи, да кръстоса ръце пред лицето си и да усеща как животът на Устинов излиза от неговото тяло. Усещаше как кръвта от жицата, прерязала гърлото му, капеше върху шията и гърдите ѝ. Устинов издаде гъргореш звук и започна да се вкочанява, дъхът му бълбукаше през кръвта, синкаво-черна от светлината. Доминика чувстваше тремора, преминаващ през тялото му, краката му, които издумкаха в леглото два или три пъти. После той застина. Леглото се въртеше в розовата тишина.