В следващата ужасяваща минута не се случи нищо. Доминика отвори едното си око и видя лицето на Устинов, увиснало над нейното, отворените му очи, езика му в отворената му уста. Неясната черна фигура се възправи над тях, неподвижна, напръскана с розови точки. Това зад гърба му черни крила ли бяха или просто отражение в огледалото? Живата картина с трите тела се въртеше безконечно в стаята. Като в координирано действие Устинов се плъзна от Доминика и черната фигура с едно-едничко движение изтегли тялото му от нея. То се търкулна от леглото върху пода. Убиецът не обърна никакво внимание на трупа и се протегна към бутона, за да спре въртящото се леглото. Доминика се опита да стане, но фигурата в черно постави ръка на рамото ѝ и я бутна леко назад върху леглото. Тя трепереше, гола и покрита с кръв. Гърдите ѝ бяха мокри и черни от нея. Тя събра разбърканите чаршафите и се опита да избърше съсиреците от тялото си.
Не гледаше към мъжа, но все пак някак си знаеше, че той няма да я нарани. Стоеше неподвижно в долния край на леглото и Доминика спря с опитите си да попива кръвта и вдигна чернокървавия чаршаф в ръцете си. Едва си поемаше дъх от страх и ужас. Мъжът проучваше стъпалото ѝ, подаващо се изпод чаршафа. Той посегна към нея и тя започна да се дърпа, после, по някакъв първичен инстинкт, затихна. Мъжът леко погали горната част на стъпалото ѝ. Повечето хора си стискаха ръцете, но с Маторин беше малко по-различно.
Официално Сергей Маторин беше щабен офицер от СВР с чин майор, назначен към Главна оперативна дирекция (отдел V). Неофициално беше чистильщик, „чистач“, екзекутор на руската тайна служба. В годините на КГБ тази дирекция бе позната под различни имена, като Тринадесети отдел или Ресор F, или просто мокрое дело, „мокри поръчки“. В разгара на Студената война Ресор F се занимаваше с отвличания, разпити и убийства, но в новата СВР се твърдеше, че за тези неща не би могло дори да се помисли и че в никакъв случай не биха били толерирани. Е, понякога намираха някои особено дразнещи руски журналистки, застреляни в московски асансьори, или пък критици на режима загиваха от високи концентрации на радиоактивен полоний в белите дробове, но това нямаше нищо общо със съвременната руска служба за външно разузнаване. Ерата на чадърите убийци бе отминала.
По време на съветската инвазия в Афганистан Маторин служеше като взводен командир в елитната група „„Алфа““ от Спецназ[14], намираща се под командването на КГБ по онова време. През петте му години в афганистанските долини дъската му се разхлопа и той окончателно откачи. Екипът му от осем души изпълняваше нареждания, но на Маторин не му пукаше особено за заповедите. В същността си той беше саможивец, на когото му харесваше да убива хора.
Макар че продължаваха да му възлагат „специални задачи“, на Маторин му липсваше Афганистан и той често си мислеше за него. Имаше способността да се връща там в ума си, да вижда природата, да чува звуците, да усеща миризмите. Определени моменти спонтанно отключваха спомените му. Тези неочаквани пътешествия бяха най-хубавото нещо, най-яркото, включително и музиката. Той чуваше идеално стакатото на рубаба*[15]и кресчендото от ударите на двойните тарамбуки.
Маторин галеше стъпалото на Доминика така, както бе галил стъпалото наумиращото афганско момиче в онзи следобед в долината Панджер. Хората от отряда му бяха разпънали навес над перките на хеликоптера Ми-24, като завързаха ъглите така че да се получи обширно сенчесто пространство, за да поседнат отдолу войниците. По-рано през деня бяха разстреляли група муджахидини на пътя, след което кацнаха, за да съберат плячката, и тогава откриха момичето, скрито сред скалите покрай бучащата река.
Беше на около петнадесет години, с черна коса и бадемови очи, а дрехите ѝ бяха окъсани и прашни, обичайните мръсни придружители от обоза. Всеки съветски войник, служещ в Афганистан, бе чувал истории за това какво са причинявали афганските жени на руските пленници, затова към момичето не бе проявено никакво съчувствие. Завързаха стегнато китките ѝ с въже и направиха двойна примка около врата ѝ, която застрашаваше да я удуши, ако мърда прекалено много. Тя проклинаше, пищеше и плюеше по осемте командоси от група „Алфа“, които стояха в кръг около нея. Маторин приклекна между широко разтворените ѝ крака, притисна глезените ѝ и започна да наблюдава борбата ѝ. Протегна се, хвана жълтеникавото ѝ стъпало и го погали. При докосването на неверника момичето изпищя и закрещя към хълмовете, към нейните бойни другари, за да дойдат и да я спасят.
Не трябваше да се съпротивлява срещу някой, който просто бе докоснал стъпалото ѝ. Това не беше всичко. В следващите петнадесет минути Маторин внимателно сряза дрехите ѝ с късия си нож и разтвори хиджаба ѝ. Тя лежеше възнак в праха под навеса, който леко се издуваше от вятъра. Един войник изля вода на лицето ѝ и го изми, но тя го заплю, опъвайки въжетата. Маторин се протегна зад гърба си и извади от канията афганския си нож хайбер, шестдесет сантиметра дълъг, с елегантно извит край и Т-образно острие, блестящо като сребро от постоянното заточване.
Залегнал зад една голяма канара на сто метра в скалистия склон, един афгански тийнейджър остави долу своя калашник и надникна от укритието си. Видя големия хеликоптер на зелени петна — той го познаваше просто като Шейтан Арба, сатанинската каруца, с неподвижни перки, увиснали от тежестта си. Видя кръг от фигури под издуващия се навес. През слабото бучене на реката и шума на вятъра в скалите момчето дочу друг звук от долината: пронизителен плач, някаква млада жена пищеше все по-силно и по-силно. Момчето прошепна молитва и се измъкна. Знаеше, че там долу става нещо, което беше далеч по-ужасно от присъствието на неверниците руснаци.
Този ден Маторин получи прякора си от своите хора, поне от онези, които успяха да издържат да го гледат, докато използваше ножа си. „Хайбер“ погледна Доминика с млечнобялото си око, махна ръката си от стъпалото и ѝ каза:
— Обличай се.
Тя имаше среща с чичо Ваня.
СЕЛСКИЯТ ПАСТЕТ НА УСТИНОВ
Карамелизирайте пилешки дробчета, италиански бекон и чесен, после глазирайте тигана с коняк. Стрийте сместа речно заедно с магданоз, каперси, шалот, настергана лимонова кора, лимонов сок и зехтин и разбъркайте. Текстурата трябва да остане груба. Поресете сес зехтин. Сервирайте верху триъгълни филийки с лимон.
5
След убийството на Устинов чичо Ваня привика Доминика в Ясеново. Ескортираха я до директорския асансьор в главната квартира на СВР. Вътре висеше емблемата на службата, звезда с глобус. Доминика все още имаше бакърен вкус в устата си, все още чувстваше плъзгавото усещане на кръвта на Устинов по тялото си. Цяла седмица се бореше да надмогне повтарящия се ужас, опитваше се да спи, съпротивляваше се на натрапчивия импулс да обели кожата от гърдите и корема си. Кошмарът бе избледнял, но тя се чувстваше зле, бе депресирана и бясна заради начина, по който я бяха използвали. После чичо Ваня я повика.
Тя никога не бе ходила в Ясеново, в централата на СВР, камо ли пък на четвъртия директорски етаж. Там цареше мъртвешка тишина и от затворените врати, които се виждаха по коридора, не се чуваше нито звук. Поведоха я покрай редица ретуширани портрети — всеки един дискретно осветен — на бивши директори на КГБ, подредени по едната страна на дългия, постлан с червен килим коридор, водещ от асансьора до директорския кабинет: Андропов, Федорчук, Чебриков, Крючков. Берлин, Унгария, Чехословакия, Афганистан. На отсрещната стена висяха портретите на новото ръководство на СВР: Примаков, Трубников, Лебедев, Фрадков. Чечня, Грузия, Украйна[16]. Дали всички те бяха в рая? Или в ада? Очите на старите момчета я следваха, докато вървеше по коридора.
Вдясно беше внушителната врата на кабинета на директора. Вляво идентична врата водеше към кабинета на първия заместник-директор. Именно нея посочиха на Доминика. Чичо Ваня седеше зад голямо бюро от полирано, светло байцвано дърво. Тежко стъкло покриваше горната част на бюрото. С изключение на червената кожена поставка пред него то беше празно. Редица бели телефони клечаха на шкафа зад бюрото. В дъното на обширния кабинет, постлан с килим в тъмносиньо, имаше удобен диван и кресла, разположени до три панорамни прозореца, от които се откриваше великолепна гледка към боровата гора. Беше ярък зимен ден и слънчевата светлина струеше в кабинета.
14
Спецназ са руски подразделения на специалните служби от времето на руската инвазия в Афганистан. —
16
Държавите, които са били „разработвани“ или нападани по време на управлението на въпросните началници на КГБ и СВР, в съответния ред. —