— Чисто е — каза. — Върви си с Бога. Нейт избягна погледа ѝ и излезе.
Нейт избягна погледа й и излезе.
След още един час, подгизнал от пот, треперещ от изтощение, Нейт мина, залитайки, покрай милиционерската будка на парадния вход на жилищния комплекс на посолството. Дисковете на Марбъл най-сетне бяха в безопасност. Това не беше начинът, по който според правилника трябваше да завърши оперативната нощ, но той бе пропуснал преди много часове момента, в който трябваше да бъде взет на паркинга от колата на посолството. Влизането му бе отбелязано и след половин час ФСБ, а веднага след това и СВР знаеха, че не друг, а младият мистър Наш от търговския отдел на посолството е този, който е бил извън гълъбарника през по-голямата част от вечерта. И мислеха, че знаят защо.
СУПАТА ОТ ЦВЕКЛО НА СТАРАТА ДАМА
Стопете масло в голяма тенджера, добавете накълцан лук и сотирайте, докато стане прозрачен. Добавете три настбргани глави цвекло и смлени домати. Налейте говежди бульон, подправете с оцет, захар, сол и пипер. Супата трябва да бъде кисело-сладка. След завиране оставете да къкри на по-слаб огън за час. Сервирайте гореща, с лъжица квасена сметана и накълцан копър.
2
На следващата сутрин в двата края на Москва, в два различни офиса, се водеха неприятни разговори. В централата на СВР в Ясеново първият заместник-директор Иван (Ваня) Дмитриевич Егоров четеше сводката от обходите на ФСБ от предната нощ. Водниста слънчева светлина се процеждаше през дебелите шлифовани стъкла на прозорците, гледащи към тъмната борова горичка, която обграждаше сградата. Алексей Зюганов, дребничкият шеф на отдела за контраразузнаване и подчинен на Егоров, стоеше пред бюрото му, без да получи покана да седне. Близките приятели на Зюганов (или може би само майка му) наричаха гадното злобно джудже Льоша. Но не и тази сутрин.
Ваня Егоров беше шестдесет и пет годишен, генерал-майор, висш чин. Имаше голяма глава с туфи сива коса над ушите, но иначе беше плешив. Широко разположените му кафяви очи, месестите устни, широките рамене и големите мускулести ръце му придаваха вид на цирков тежкоатлет. Беше облечен в чудесно скроен тъмен зимен костюм, „Агостино Карачени“ от Милано, с тъмносиня вратовръзка. Обувките му, блестящо черни, бяха от лондонската марка „Едуард Грин“, от дипломатическия „чувал“. В ранните години на кариерата си Егоров беше оперативен офицер от КГБ със среден чин. Няколко възгорещи тура в Азия го убедиха, че животът на терен не е по вкуса му. Щом се върна в Москва, той се изпече в политическите апаратни междуособици. Последователно завладя няколко висши поста, първо в длъжностното планиране, после в администрацията, и накрая зае новосъздадения пост на инспектор-генерал. Прояви голяма активност и се изяви ярко при трансформирането на КГБ в СВР през 1991 г. През 1992 г. избра правилната страна по време на неуспелия опит за преврат на КГБ, воден от Крючков срещу Горбачов, и през 1999 г. бе забелязан лично от флегматичния първи заместник министър-председател Владимир Владимирович Путин, русия скорпион с бездушните сини очи. На следващата година Елцин беше аут, а Путин беше — забележително, невероятно! — в Кремъл, а Ваня Егоров чакаше обаждането, за което беше сигурен, че ще дойде.
— Искам ти да се грижиш за нещата.
Така му бе казал Путин тогава, в опияняващия петминутен разговор в елегантния кремълски кабинет с луксозна дървена ламперия по стените, която зловещо се отразяваше в президентските очи. И двамата знаеха какво има предвид, и Ваня се върна обратно в Ясеново, първо като трети заместник, после като втори, до предишната година, когато се премести в кабинета на първия заместник-директор, от другата страна на постлания с килими коридор, срещу апартамента на директора.
Имаше известни тревоги, свързани с изборите през миналия месец март, проклетите журналисти и опозиционните партии се бяха развилнели както никога досега. СВР следеше някои дисиденти, оперираше дискретно в избирателните секции и докладваше за опозиционни парламентаристи. Отзивчивите олигарси бяха подтикнати да формират отцепническа партия, за да източат гласове и да „разчупят терена“.
Тогава Ваня рискува всичко, наистина пое огромен риск, когато лично предложи Путин да обвини Запада — и по-конкретно САЩ — за намеса в демонстрациите, свързани с изборите. Кандидатът много хареса предложението и примигваше с очи, докато си представяше завръщането на Русия на световната сцена. Дори потупа Ваня по гърба. Това вероятно беше, защото кариерите им много си приличаха, може би защото и двамата не бяха постигнали почти нищо като офицери разузнавачи по време на задграничните си назначения или защото един доносник лесно можеше да разпознае събрата си. Но каквото и да беше, Путин го хареса и Ваня Егоров разбра, че ще бъде възнаграден. Беше съвсем близо до върха. Имаше и времето, и властта, за да продължи да се издига. А той искаше именно това.
Но дресьорът в змийската ферма неизбежно бива ухапан, освен ако не процедира с извънредно голямо внимание. Днешният Кремъл се олицетворяваше от костюми и вратовръзки, прессекретари, усмихнати заседания на високо равнище, но всеки, който бе прекарал тук малко по-дълго, знаеше, че нищо не се е променило от времето на Сталин, наистина нищо. Приятелство? Лоялност? Покровителство? Една погрешна стъпчица, един оперативен или дипломатически провал или, най-лошото от всичко — притесняване на президента, щеше да донесе буря, ураган, от който нямаше да има спасение. Ваня поклати глава. Чёрт возьми! По дяволите! Този епизод с Наш беше последното нещо, от което се нуждаеше.
— Би ли могло едно проследяване да бъде по-зле проведено? — беснееше Егоров. Той обичаше да се отдава на леки театрални изстъпления пред подчинените си. — Очевидно е, че този малък никаквец се е срещнал с някакъв източник снощи. Как би могъл да липсва за повече от дванадесет часа? На първо място, що за претърсване се е провеждало в този район?
— Изглежда, че са търсили чеченци, извършващи наркосделки. Бог знае какво правят ФСБ тези дни — каза Зюганов. — Този район, това е направо някаква клозетна дупка.
— Ами сблъсъкът в уличката? Това какво е било?
— Не е ясно. Според техните твърдения са помислили, че са приклещили чеченец и са били убедени, че е въоръжен. Лично аз дълбоко се съмнявам. Може да са се разгорещили от преследването.
— Колхозники. И селяндурите щяха да се справят по-добре. Ще накарам директора да го спомене пред президента идващия понеделник. Не можем да си позволим да нараним чужд дипломат на улицата, дори и ако се среща с руски предател — изпръхтя Егоров. — И ФБР ще започне да мачка нашите офицери в Джорджтаун, ако това се случи още веднъж.
— Аз също ще кажа някоя дума на моето ниво, генерале. Екипите по проследяването ще схванат посланието, особено ако мога да подметна, че току-виж може да им бъде уредена и каторга.
Егоров погледна безучастно към своя шеф на контраразузнаването, забелязвайки, че той използва царската дума за ГУЛаг с мазно наслаждение. Алексей Зюганов беше нисък и мургав, с плоско като тиган лице и големи щръкнали уши. Зъби като колци за палатка и неизменна самодоволна усмивка завършваха вида му в стил „Лубянка“[3]. И все пак Зюганов беше усърден злобен дребосък, от който имаше определени ползи.
— Можем да разкритикуваме ФСБ, но ще ти кажа нещо — този американец се среща с някой важен тип. И онези идиоти просто са го изпуснали, сигурен съм. — Егоров плесна доклада на бюрото си. — Е, можеш ли да отгатнеш каква ще бъде твоята работа от този момент нататък? — Той спря. — Открий. Кой. Е. Той. — Всяка дума беше натъртена с потропване по бюрото с дебелия показалец на Егоров. — Искам главата на този предател в ракитова кошница.
3
Там се намира сградата на бившето КГБ, днес — на ФСБ, в която има и затвор, и място за екзекуции. —