— Това ще е моят приоритет — каза Зюганов, разбирайки, че без нещо, с което да продължи напред, или без конкретна следа, подадена от някоя тяхна къртица вътре в ЦРУ, или без пробив на улицата те трябваше да чакат. Междувременно той можеше да започне някои разследвания, да проведе някой и друг разпит просто заради удоволствието.
Егоров погледна отново към доклада от проследяването. Абсолютно безполезна тъпотия. Единственият потвърден факт беше идентификацията на Натаниъл Наш на вратата на посолството. Никакво описание или забелязване на някой друг. Шофьорът на едната от проследяващите коли (снимката на когото, с лепенка през лявото му око, бе прикрепена към доклада, сякаш за да потвърди инцидента в уличката) категорично бе идентифицирал Наш, както и милиционерът при входа на жилищния комплекс на посолството на САЩ.
Тази работа може да се обърне или в сладост, или в горчилка, помисли си Егоров. Разплетена сензационна шпионска разработка щеше да му донесе почести и същевременно да унижи американците, но, от друга страна, един неприятен провал щеше да подразни Кремъл и изпълнения с тестостерон патрон на Егоров и щеше да доведе до внезапен край на кариерата му. В зависимост от президентския гняв това би могло да включи и койка до тази на съсипания олигарх Ходорковски в „Сегежа“ — затворническата колония номер девет.
Тази сутрин, след като болезнено бе обмислял потенциалните възможности, давайки си сметка и за политическите последствия, Егоров изиска и прочете цялото литерное дело на Нейт, оперативното му досие: Млад, активен, дисциплиниран, с добър руски език. Сдържан по отношение на алкохола и жените. Никакви наркотици. Прилежен в работата си под прикритие в търговския отдел на посолството. Ефективен на терен, не издава оперативните си намерения. Егоров изсумтя. Молокосос[4] Нахакан хлапак. Той погледна към шефа на контраразузнаването.
Косата на Зюганов настръхна и той почувства, че трябва да покаже повече ентусиазъм. Първият заместник-директор Егоров може и да не беше оперативен офицер, но бе известен вид в зоологическата градина на СВР — политически амбициозен бюрократ.
— Господин заместник-директор, ключът към откриването на копелдака, който продава нашите тайни, е във фокусирането в този млад янки герой. Да поставим три екипа след него. Да го обградим плътно, но невидимо, като в прозрачни лучени люспи, отвсякъде. Двадесет и четири часа дневно. Наредете — по-добре, помолете — ФСБ да усили покритието му, нека те да вдигат шум зад него, а ние ще поставим нашия собствен екип в периферията извън полезрението му. Хвърляме му поглед, после уж го оставяме. Да видим дали ще промени местата си за срещи. Сигурно е, че ще има нова среща след три до шест месеца.
Егоров хареса частта с лучените люспи и щеше да я повтори като своя пред директора малко по-късно днес.
— Добре, да започваме, уведоми ме какви са плановете ти, за да мога аз да информирам директора за нашата стратегия — каза Егоров и освободи началника на контраразузнаването с повелително махване с ръка.
Да информирам директора за нашата стратегия, помисли си Зюганов, докато напускаше кабинета.
Комплексът на посолството на САЩ в Москва се намира на северозапад от Ясеново, в район Пресненский, близо до Кремъл и един завой на Москва река. Късно следобед там се състоя още един неприятен разговор в кабинета на шефа на бюрото на ЦРУ Гордън Гондорф. Почти като шефа на контраразузнаването, който обаче не бе поканен да седне, Нейт седеше пред бюрото на Гондорф. Коляното му още пулсираше от предния ден.
Ако внушителното туловище на Егоров му придаваше вид на цирков тежкоатлет, Гондорф приличаше на състезателна хрътка в кучешко цирково шоу заради дребното си телосложение и мършавата си физиономия. Висок само метър и шестдесет, той имаше излиняла коса, свински очички, разположени твърде близо едно до друго, и миниатюрни крачета. Но това, което му липсваше в ръста, той категорично компенсираше със злост. Не вярваше никому и не беше наясно с иронията, че сам той не внушава доверие в никого. Гондорф (Гондорф зад гърба му[5]) живееше в таен ад, познат само на определен тип старши офицер разузнавач: способностите му бяха под нивото на отговорностите и поста му.
— Прочетох оперативния доклад за препускането снощи — каза Гондорф. — Предполагам, въз основа на написаното от твоя милост, че според теб изходът е бил задоволителен?
— Ако имате предвид, че агентът е в безопасност — да, така мисля — каза Нейт. Той знаеше накъде бие Гондорф, но го остави сам да си развие тезата.
— Та ти без малко не причини ареста на нашия най-ценен и плодовит източник снощи! Срещата ви е била провалена от патрула по проследяването, за Бога!
Нейт потисна надигащия се гняв.
— Проведох дванадесетчасов контролен тактически обход вчера. Същия обход, който вие одобрихте. Потвърдих статуса си. Бях „чист“, когато отидох на мястото на срещата, а също и Марбъл — каза той.
— И как тогава си обясняваш патрула? — каза Гондорф. — Не е възможно да си мислиш, че това е била случайна проверка в района. Кажи ми, че не си мислиш това! — Гласът на Гондорф преливаше от сарказъм.
— Точно това беше. Няма начин да са търсили мен при тази нелепа случка в уличката. Те не ме следяха от началото, в никакъв случай. Беше случайност и те реагираха, без опит да проявят дискретност. Марбъл се измъкна чист!
Нейт отбеляза, че Гондорф дори не се заинтересува от опита за размазването му по стената. Един различен шеф щеше да отиде в кабинета на посланика, да вдигне пара до небето, да настоява за дипломатически протест.
Гондорф включи тежката артилерия.
— Глупости. Цялата работа е пълна катастрофа. Как можа да го насочиш долу в метрото? Това е миши капан. Ти си игнорирал правилата, когато си го докоснал при обръщането на палтото му. Трябваше да го направи сам! Ти знаеш това! Какво ще стане, ако точно сега флуоресцира под детекторната лампа?
— Прецених всичко и взех решение. Помислих, че промяната на облика му и измъкването му от района са главната цел. Марбъл е професионалист, той знае как да се отърве от палтото и бастуна. Можем да му изпратим съобщение, да потвърдим следващата ни среща — каза Нейт. Истинска агония беше да спориш по този начин, и то с шеф, който не познава работата на терен.
— Няма да има следваща среща. Поне не с теб. Точно сега ти си като буре с барут — ще те следят. Идентифицирали са те поне дузина пъти снощи, прикритието ти като служител в търговския отдел е съсипано и половината московска дирекция по проследяването ще върви след задника ти отсега нататък — каза Гондорф. Той видимо се наслаждаваше на момента.
— Те винаги са били наясно, че този пост е прикритие. Винаги са ме следили, вие го знаете. Но все още мога да се срещам с агенти — каза Нейт, облягайки се на стола си. Гондорф имаше макет на ръчна граната, монтирана на дървена поставка на бюрото му. Табелката на нея гласеше: ОТДЕЛ ЖАЛБИ. ДРЪПНЕТЕ ЩИФТА ЗА ПО-БЪРЗО ОБСЛУЖВАНЕ.
— Не, не смятам, че можеш да се срещаш с агенти. Сега си истински магнит за неприятности — каза Гондорф.
— Ако вложат толкова много ресурс само в мен, можем да ги доведем до банкрут — оспори Нейт. — Мога да източа човешките им ресурси, обикаляйки с колата през целия град в следващите шест месеца. И колкото повече екипи ме следят, толкова по-добре ще можем да ги манипулираме. — Отстоявай позицията си.
Гондорф беше впечатлен, но не и убеден. Този жребец, този млад оперативен офицер представляваше прекалено голям риск лично за самия него. Гондорф се беше прицелил в един от най-важните постове в централата за следващата година, когато щеше да се върне във Вашингтон.
— Наш, препоръчвам твоят мандат в Москва да бъде прекратен. Ти си твърде взривоопасен и врагът ще търси начин да те хване в крачка и да залови агентите ти. — Той погледна нагоре. — Не се тревожи, ще се погрижа да получиш добро следващо назначение.