Нейт беше потресен. Дори и офицер с първи мандат знае, че преждевременно експулсиране, предложено от шефа на бюрото, каквато и да е причината, може да дерайлира кариерата ти. Освен това беше сигурен, че Гондорф ще използва задкулисни канали, за да намекне, че Нейт се е прецакал. Неофициалната му репутация, цялото му досие щеше да понесе удар, а това щеше да се отрази на повишенията му и бъдещите му назначения. Старото усещане, че е затънал в черни плаващи пясъци, започна да се завръща.
Нейт знаеше истината: миналата нощ той бе спасил Марбъл с бързата си и правилна реакция. Погледна надолу към безстрастното лице на Гондорф. И двамата бяха наясно какво се е случило и защо. Затова Нейт не видя никакъв смисъл да не завърши разговора по най-цветист начин.
— Гондорф, ти си едно безхарактерно котенце, което се ужасява от улицата. Ти ме прецакваш, за да избягаш от собствената си отговорност. Беше много поучително да служа в твоето бюро.
Докато напускаше кабинета му, Нейт отбеляза, че липсата на врещяща тирада от страна на шефа му всъщност наистина показва що за човек е той.
Изритан от бюрото преждевременно. Не е толкова зле, колкото ако имаше убит агент, кражба на служебни авоари или фалшифицирани доклади, но все пак си беше катастрофа. Как щеше да се отрази това на бъдещите му назначения, на повишенията му Нейт не можеше да предвиди, но новината щеше да се разпространи в минутата, в която телеграмата от Гондорф стигнеше до централата. Някои от колегите му от обучението вече бяха с втори мандат, градяха кариера, заемаха престижни постове. Носеха се слухове, че на един от тях вече е предложен пост на началник на малко задгранично бюро. Заради допълнителните месеци подготовка за Москва Нейт беше поизостанал от тези процеси, а сега и това!
Макар и да си повтаряше да не го превръща в идея фикс, Нейт се терзаеше. Винаги му казваха, че трябва да бъде в крак, че трябва да не изостава, че трябва непременно да побеждава. Израсна в аристократичен южняшки еквивалент на боксов ринг, където поколенията на фамилия Наш бяха отглеждани в семейното имение в паладиански стил на стръмния южен бряг на река Джеймс. Дядото на Нейт, а след него и баща му, респективно основателят и настоящият управляващ партньор в „Наш, Уаринг и Роял“ в Ричмънд, седяха в сенчестите си кабинети, съскаха пренебрежително през зъби и се перчеха с ръкавелите си. Те кимаха одобрително на братята на Нейт — единият, с невероятни къдрици а ла Юлий Цезар, другият, гневен и потен, със зализана настрани гаменска прическа, докато се боричкаха на килима в костюмчетата си. И двамата научиха точно толкова, колкото им бе достатъчно за правото, и се ожениха за гърдести хубавици, които спираха да говорят, щом мъжете влизаха в стаята, а сините им очи търсеха тяхното одобрение.
Но какво трябва да направим всички ние за младия Нейт? — питаха се те един друг. Завършил специалност руска литература в „Джон Хопкинс“, Нейт търсеше убежище в духовния, аскетичен свят на Гогол, Чехов, Тургенев, свят, с който павираният с тухли Ричмънд нямаше нищо общо. Братята му се смееха с пълно гърло, а баща му мислеше, че си прахосва времето. Очакваше се и той да постъпи в юридическия факултет — беше предварително одобрен за приемане в Ричмънд — и накрая да заеме поста на младши партньор във фирмата. Диплома по руска филология от далечния университет „Мидълбъри“ следователно си беше проблем, а последвалото кандидатстване в ЦРУ се превърна във фамилна криза.
— Сигурен съм, че животът на държавен служител ще ти се стори не особено удовлетворителен — бе казал баща му. — Честно казано, не мога да си те представя щастлив в тази бюрокрация. — Бащата на Нейт познаваше някои от бившите директори. Братята му не бяха толкова умерени в критиките си. По време на един особено размирен празничен обяд те започнаха семейно допитване и се обзаложиха колко дълго ще издържи Нейт в ЦРУ. Най-високият залог беше три, че и по-малко години.
Кандидатстването му в Централното разузнавателно управление нямаше нищо общо с бягството от тирантите и копчетата за ръкавели, с разбиването на абсолютите на Ричмънд или с неизбежността на имението с колони, гледащо към реката. Нямаше обаче и нищо общо с патриотизма, макар Нейт да беше патриот колкото всеки друг. Беше свързано единствено с думкането в гърдите му, когато на десет години си наложи да се разходи по перваза на имението на третия етаж, на едно ниво с ястребите над реката, за да победи боязънта, да се изправи срещу хищните птици на страха и провала. Беше свързано с напрежението между него и баща му, дядо му и всеядните му братя, грубо настояващи за отстъпчивост от негова страна, без да му показват същото насреща.
Същото думкане усещаше в гърдите си по време на интервютата при кандидатстването му в ЦРУ, ударите на сърцето, които трябваше да успокоява, докато лицемерно и жизнерадостно твърдеше колко много обича да разговаря с хора, да посреща предизвикателства и да се конфронтира с двусмислеността. Но докато пулсът му се забавяше и гласът му се стабилизираше, той получи едно доста забележително просветление — че всъщност би могъл да бъде хладнокръвен и може да се конфронтира с неща, които не бяха под негов контрол. Работата в ЦРУ бе именно това, от което се нуждаеше.
Но когато служителят в ЦРУ го информира, че е малко вероятно да бъде приет, най-вече заради липсата на следуниверситетски „жизнен опит“, той бе обхванат от истинска тревога. Другият интервюиращ бе по-оптимистичен от колегата си и поверително му каза, че отличният му резултат на теста по руски език го прави много привлекателен кандидат. ЦРУ имаше нужда от три месеца, за да реши, време, през което братята му шумно ревизираха фамилното обзалагане за датата на неговото завръщане. Те бяха не по-малко шумни и когато пликът пристигна. Беше приет.
Явяване на служба, попълване на безкрайни формуляри, влизане в дузини класни стаи, месеците в централата, преградените кабинки, конферентните зали с безинтересни сводки и безконечните прожекции на презентации. И накрая „Фермата“, с макадамовите пътища, минаващи напряко през червеникавожълтите борови гори, и спалните, постлани с линолеум, и спарените класни стаи, и кабинетите със сивкави мокети, множеството чинове, принадлежали на герои от последната година, на герои отпреди четиридесет години, безлични вербовчици, велики шпиони или не съвсем, някои кривнали от пътя, предатели, някои отдавна мъртви, запомнени единствено от тези, които ги бяха познавали.
Занимаваха се с планиране на тайни срещи, присъстваха на инсценирани дипломатически приеми, общуваха с гръмогласни червендалести инструктори, облечени в съветски униформи и маовски куртки. Вървяха мокри до колене през боровите гори, взираха се през далекогледи за нощно виждане и брояха крачки, докато отиваха до хралупата в кухия дънер и обвитата в зебло тухла, а бухалите в дърветата ги поздравяваха за откриването на тайника. Просваха ги върху горещите предни капаци на колите им пред фалшиви пътни блокади, докато инструкторът „граничар“ размахваше снопчета документи и настояваше за обяснение. Седяха в порутени фермерски чифлици покрай самотни провинциални пътища, пиеха водка и убеждаваха ломотещи несвързано спаринг партньори да извършат държавна измяна. През боровете се виждаше сиво-черната река, набраздявана от ноктите на хранещите се призори орли рибари.
Какъв инстинкт помогна на Нейт да се представи отлично в практическите упражнения? И сам не знаеше, но чувстваше как фамилията и Ричмънд искат да го издърпат назад, и тичаше без никакво усилие по улицата, поставен под наблюдение, посрещаше хладнокръвно агентите инструктори, увити в палта, нахлупили невъзможни шапки. Те казваха, че има око. Той започна да им вярва, но гадните предизвикателства на братята му висяха над главата му като тежък топор. Най-големият кошмар на Нейт бе страхът, че може да се провали, да бъде изритан и да се появи обратно в Ричмънд. Тук изхвърляха хората от обучение без никакво предупреждение.
— Ние очакваме почтеност от вас, ученици — каза инструкторът по конспиративни техники. — Ще изпратим всеки у дома, ако се опита да приложи готови сценарии за решаването на предстоящите проблеми, за да се представи максимално добре на упражненията. Хванат ли ви с инструкторско тефтерче или с какъвто и да било забранен материал от курса, това означава незабавно изпадане от програмата, хора!