— Знаел си, че съм в Москва.
— Ами ти не го запази точно в тайна, Арт. Събрах две и две като теб и получих четири. Обадих се на агент Рой Питъс. Агент Рой Питъс най-после благоволи да говори с мен. — Подкара по Експресуей.
Караше като баба.
Рой си траеше, свит в седалката. Виждах само главата му, приличаше на гранитен къс от Ръшмор. Като седнало отзад хлапе ги гледах как безмълвно се дърлят.
— Знаеш за Светлана? — едва се насилих да произнеса името й. — Откъде?
— Чухме. Съжалявам.
— Откъде чухте? — Вече се досещах.
— Свердлов е наш приятел. И твой също, по дяволите. От добрите е.
— Шпионирал ме е.
— Отърва ти задника.
— Поставил си ми капан, Сони. Набута ме още в деня, в който ме изтегли от случая. Каза, че ми подхвърляш кокал. Знаеше, че ще отида в Бруклин. Нали?
Сони сви рамене.
— Поех риск. Ако разрешеше случая, щях да обера заслугите и да подготвя добро обвинение. Официално ти изобщо не участваше в играта. Ако се издънеше, бях чист. Можех да изляза героят, който те е спасил.
— Или аз вече да съм мъртъв с твоя помощ.
Плътна пелена дъжд забули предното стъкло. Сони пусна чистачките, без да спира да говори. Рой Питъс мълчеше.
— Ами Рики?
— Кой?
— Знаеш кой. Приятелят ми Рики Тай. Кой го преби?
— Не знаем със сигурност. Според нас хората на Зайцев са били нарочили теб, а приятелят ти го е отнесъл.
— Грешиш. Ще ти кажа кой го направи.
Бяхме на средата на моста. Градът вече се виждаше, когато им разказах за Чьом Бродски. Казах им всичко и видях недоверието им; съжаляваха ме.
Прибрах се у дома. Апартаментът ми беше почистен и някой, може би Лоа, беше оставил на бюрото цветя. Мушкатите на противопожарното стълбище бяха пожълтели и мъртви. Пуснах щорите и си легнах за колко — седмица? Ставах да ям, пак лягах, ходех при Рики в болницата, после спях по дванадесет, понякога по четиринадесет часа на ден. Всяка нощ сънувах Светлана, после пак я губех на сутринта.
Когато най-после се съвзех, беше Хелоуин. Пуснах телевизора на новините и надавах по едно ухо, докато изпия кафето и си взема душ. Чьом Бродски обяви, че плановете му за нов тип ядрен реактор се забавят поради болестта на съпругата му; двамата ще предприемат дълго пътешествие по море, може би до Израел, каза, да потърси корените си. Книгата на Генадий беше влязла в списъка на бестселърите, шоуто на Теди Флауърс — купено от някаква телевизионна компания. Убийствата в Ню Йорк бяха намалели, доларът се покачваше. Млад репортер бе загинал в Москва от взривило се в лицето му куфарче, пълно с документи за ядрената мафия. Не казаха името, но се досетих, че става дума за горкия Едуард Сколник. Времето застудяваше. Рупърт Мърдок беше купил „Правда“. А, и тетрадките на Бърди пристигнаха, грижливо опаковани, по пощата; от тях научих това, което вече знаех, и още много други неща.
В „Св. Винсънт“ тази вечер погледнах бледото лице на Рики и видях искрица живот. Дойдоха лекари, светнаха в очите му с фенерче: зеницата реагира. Чудо, каза една от сестрите, монахиня. Иначе не вярвам в чудеса, но реших да приема думите й на доверие.
Пред стаята на Рики в „Св. Винсънт“ заварих Хилел Абрамски и приятелите му да обсъждат талмуда с някакъв свещеник.
— Винаги съм харесвал приятеля ти Рики — каза Хилел. — Мислех, че малко помощ няма да му е излишна. Поддържаме добри връзки със „Св. Винсънт“.
— Твоят господ позволява ли да се молиш за неверници като Рики?
— Защо не? — каза Хилел и добави: — Между другото Сароян е мошеник.
— Знам.
— Можеш да го прибереш, когато поискаш.
— Благодаря ти, Хили. Вече го направихме. Между другото, как го удържа да не замине? В плен ли го държа? На хляб и вода?
Абрамски бръкна в джоба на панталоните си и извади оттам торбичка. Вътре, увит в салфетка, беше големият като орех диамант.
— Знаех, че за нищо на света няма да си тръгне без това. Алчен тип. Затова му изпратих съобщение, че съм в религиозен пост и не желая да бъда безпокоен. Къде ще ходи?
— Трябвало е да станеш психоаналитик, Хил.
— Знае ли човек…
Прибрах се от болницата пеш, през Вилидж и хладните есенни улици, пълни с вещици и дяволи.
Вървях чак до Брум стрийт. Седнах на бара до облечен като Хилъри Клинтън мъж и два призрака. Аз нямах костюм.
Към средата на третата бира и малката планина пържени лучени кръгчета на стола до мен седна някой. Миришеше страхотно.