— Добре ли си, Лили? — Галех крака на Светлана. Имаше една особена извивка точно на свръзката на коляното с бедрото, дълъг, стегнат мускул като на колоездач. Исках да питам Света дали обича велосипедите.
— По-добре съм. Реших да приема случилото се, вместо да се крия от него. — Говореше тихо.
— С какво ти каза, че се занимава той?
— Кой?
— Твоят Иван.
— Мисля, че работеше в някакво списание, нещо, свързано с фотография. Срещнах го на един прием в „Новости“. Това помага ли?
— Да — казах. — Наистина. Благодаря ти. — Усещах колебанието й.
— Арти, ще се опитам да ти намеря нещо. Ако успея, ще ти се обадя. Ще ти се обадя — повтори тя, после рязко смени темата. — Как са сега пирожките? Москва? — Звучеше неестествено, но и сякаш не й се искаше да затвори.
Светлана доволно четеше и галеше меката плът в сгъвката на лакътя ми.
— Интересна. Топло е. Почти горещо.
— Тук е студено.
— Как е гаджето?
— Не знам, не сме се чували. Дръж ме в течение, става ли?
— Разбира се, Лили. Довиждане.
— Виж, за онази вечеря. Май се държах гадно. Искам реванш. Като се върнеш може би? — добави. — Този път аз каня.
Последва пауза неловко мълчание.
— Благодаря — казах.
И двамата знаехме, че е прекалено късно.
Трябва да ми има нещо, помислих, някакъв морален дефект. Преди десет дни бях почти влюбен в Лили Хейнс, сега съм луд по тази рускиня. Оглупял от любов. Но това е различно. Възнамерявах да се оженя за нея, ако тя се съгласеше. Бях готов дори, ако се наложи, да остана в Москва. Вече усещах гравитационното поле на града. Когато Светлана ме погледна, имах чувството, че завинаги обвива с крака врата ми. А може и да бях такава трагедия, че точно това да бях търсил.
— Вярваш ли в синхрона? — попитах Светлана, когато затворих.
— Донякъде — усмихна се. — Приятелката ти ли беше?
— Нямам приятелка. Освен теб, ако ме искаш. Няма друга.
Преди Светлана не бях целувал рускиня. Имаше вкус на пъпеш.
5
Светлана ме целуна за последно, отвори вратата на жълтата си кола и ме пропусна в мастиленочерната нощ. През двора на панелната сграда пробягваха сенки. Небето приличаше на жарава с червен ореол дори в тъмното.
— Ще те изчакам — каза Светлана. — Виж, има телефон, ако стане нещо.
— Няма да стане нищо. Прибирай се. Ще взема такси. — Сложих длан на черната коса, която беше като коприна, и я целунах по бездруго подутите от целувки устни. После пак. — Омъжи се за мен — казах, но тя не ме чу.
Едва открих мястото. Груба табела оповестяваше, че горните етажи са нещо като студентско общежитие. Вдигнах запалката си и се втренчих в тъмното. В колебливото пламъче се появи безмълвната сянка на млад негър. Имаше сериозно лице, стиснати от концентрация устни, очила с телени рамки. Извиках, но него вече го нямаше, не бях и сигурен, че не ми се е привидял. Чувах ехо, звън на метал по панела.
В крайна сметка опипом открих влажно стълбище. Дубовски ме посрещна с яко като на борец ръкостискане, взе ми петдесет долара и ми посочи един стол. „Ню Йорк таймс“, казах. Той прошепна на скрит в сенките млад мъж.
Още няколко мъже седяха по диваните и пушеха. Под розовите прожектори на импровизираната сцена се появи момиче. Кикотейки се, свали дрехите си и в името на моралната ни разруха бавно, много бавно потри голите си гърди. Танцуваше на съпровода на Тина Търнър, после седна на ръба на подиума; смени я второ момиче, което се съблече на Едит Пиаф.
Бяхме пет „журналисти“, аз, един швед, двама датчани и Гавин Крауи. Платихме по петдесет долара на Дубовски за демонстрацията в така наречената от него школа по еротично изкуство. Момичето на сцената бе най-много на двадесет.
— Радвам се, че дойде — извика Крауи и потупа мястото до своето.
Бях тук заради слуховете, предадени от Крауи на Толя, че Дубовски поддържа връзки с някой си в ядрената мафия.
— Нали помниш, Артьом, в Москва слуховете са винаги по-интересни от фактите. Няма факти, информацията се манипулира, значи трябва да вярваш на клюките — бяха думите на Толя.
Спомнях си.
На сцената излезе много красиво момиче. Имаше невероятни, големи гърди с гладка кожа и много твърди розови зърна.
— Как се казва? — попита Крауи.
— Кажи им името си — провикна се Дубовски към момичето.