Къде обаче беше печалбата на Дубовски, това ме притесняваше.
— Аз инвестирам — каза той. — Момичетата са съгласни да ми изплащат процент от заплатата си, когато започнат работа.
— Какъв процент? — Драсках енергично, както бях виждал да го правят репортерите. Стинг пееше благочестиво от стереото в съседната стая. — Къде работят момичетата?
— Имаме няколко в Москва, но повечето изпращаме в чужбина. На добри места.
Съпругата му кимна.
— Фирми в сферата на шоубизнеса в Южна Америка или Близкия изток. — Темата го вдъхновяваше. — Естествено, не съм особено въодушевен за Арабския свят. Арабите не са джентълмени. Но и човек трябва да поема рискове. Работата си е работа, може да се каже, че правя един вид услуга на сънародничките си. Създавам ред от хаоса в женските глави.
Трябва да съм бил съвсем тъп да не го забележа от самото начало: Дубовски въртеше бардак. Демонстрацията целеше да те възбуди, после избираш.
— Искам да говорим по мъжки — казах и му показах пачка долари. — Разкарай жената.
Той каза на жена си да се маха.
— Да приемем, че искам да взема с мен едно от момичетата, за да въртя — както ти казваш — шоубизнес.
— Няма проблеми. Ако заплащането ме устройва.
— Имал ли си момиче на име Олга Грос?
— Може би, а може би не. Кой ги помни? Добра ли е? Приемам само първокласни момичета. Искаш тази Олга Грос ли?
— Да. Провери я. Мога да платя. Имаш ли вече момичета, „пътуващи“ с такива като мен?
— Имам момичета навсякъде — Италия, Румъния, Хърватска. Говорим за глобални пазари. Рускините са най-добрите.
— В Щатите?
— Да, Брайтън бийч, Лос Анджелис.
— Искам демонстрация насаме.
— Коя да е?
— Олга.
— Пробвай друга.
— Най-доброто ти момиче. Млада, здрава. С големи цици.
— За колко време?
— Час-два.
— За „Ню Йорк таймс“ — каза той — двеста долара.
— Прати ми онази, Мадона. — Дадох му пари и показах още. — И се разтършувай за Олга.
Отнякъде се появи Гавин Крауи. Отпиваше уиски от бутилка — половинка, с другата ръка закопчаваше ципа си.
— Мадона е в дъното на коридора — каза Дубовски.
Нямаше повече танци. Момичето, което се представи като Мадона, лежеше на мръсен памучен чаршаф с разтворени крака и пародия на сладострастна усмивка. Тихо свиреше касетофон. Наведох се и го изключих. Песента беше на Били Холидей, но не съм много сигурен дали момичето го знаеше — за нея това бе просто шум.
Беше много по-млада, отколкото ми се стори, може би на седемнадесет. Потърка тялото си — беше фантастично. Мадона, още дете, беше сладка стока за продан, сочна. Беше и зле насинена и пурпурните следи се отбелязваха като петна на плод по бялото й тяло.
— Облечи се. — Грабнах от стола халат и й го подхвърлих.
— Не ме ли харесваш? — опита да ме приласкае. — Да ти направя ли свирка?
Метнах халата отгоре й и казах:
— Можеш да говориш на руски. Облечи се. Искам да поговорим.
Тя навлече халата и се облече под него като ученичка. По тениска и шорти приличаше на дете.
— Познаваш ли едно момиче, Олга Грос? Сценичното й име беше Ана. — Запалих й цигара и оставих малко пари на масата.
— Беше ми приятелка. Добре ли е?
— Ходила ли си да работиш в чужбина? — попитах и оставих още долари на нощното шкафче.
Тя ги погледна.
— Да.
— Къде?
— Германия. Хърватска. Украйна. Румъния. Нали няма да кажеш, че съм се разплямпала?
— Няма.
— Парите ми трябват за лекар. Болна съм.
— От какво?
— Кажи ми за Олга.
— Мъртва е. Съжалявам.
Момичето захапа долната си устна.
— Къде другаде си била?
— Не им знам имената, в Арабския свят.
— Дубай? Кувейт?
— Може би. Ще ми помогнеш ли? — Сграбчи ръката ми като удавник.
Същото каза Олга Грос на Толя в „Батуми“. Кимнах.
Тя опита да се усмихне, но устните й бяха напукани, с грозни язви покрай устата. Трябваше да го забележа по-рано.
— Носила си мостри?
Тя кимна.
— Знаеше ли какво е?
— Не.
— Какво смяташе, че е?
— Мислехме, че отиваме в чужбина да работим. Като танцьорки.
— Карали са ви да доставяте стока.
— Да, понякога.
— На кого?
— Разни мъже, в градове по границата. Хърватска. Германия. Носехме каквото ни кажеха. Прекарвахме доставките в грима си.