Като Олга и Лев, това момиче бе пренасяло радиоактивни мостри през границата, изгубена сред бежанците, се бе вляла в хаоса на Запада.
— Разбра ли какво пренасяш?
— Да, случайно.
— Плутоний? — прошепнах.
Тя кимна.
— И други неща?
— Да.
— Червен живак?
— Да.
— Откъде знаеш?
— Една нощ двете — аз и Олга — бяхме в някакъв малък град в Хърватска. Гнусно място, гнусна храна, пияни ченгета. Избягахме в стаята си. Олга беше смелчага. Да надникнем, каза. Мислехме, че може да е дрога. Тя отвори пакета. Вътре имаше нещо червено, приличаше на лак за нокти. Личеше, че не е наркотик. После някой ни каза.
Показах й снимка на Иван Ковалски.
— Той придружаваше момичетата.
Вратата с трясък се отвори и Мадона се сви към стената. Появиха се Дубовски и съпругата му, която се хвърли към момичето. Дубовски носеше 9-милиметров „Глок“.
Насочи го към главата ми; жена му обработваше момичето. Просто гледах. Накараха ме да гледам. Не бях Клинт Истууд, нито Харисън Форд. Бях никой, schlemiel22, който точно в този момент мразеше живота си. Не й помогнах, нямаше как. Не я спасих. Имах чувството, че вися на бънджи и ластикът се къса. Просто стоях там с хладния метал, опрян в главата ми, Били Холидей и пищящото от болка момиче, сигурен, че ако помръдна, ще съм мъртъв, тя също. Така навремето май казваха и „добрите“ германци.
— Искаш ли същото да се случи с приятелката ти? — изсмя се Дубовски. — Можем да го уредим.
Замолих се на господ да блъфира и Светлана да е имала достатъчно мозък да се разкара от този бардак. Дали е някъде вътре?
Жената отново удари шамар на Мадона, последва кух звук и момичето се свлече на леглото.
— Достатъчно — извика Дубовски. — Стига!
Предполагам, че му трябваха живи. Това беше печалбата му, тези момичета като Мадона, прилепена в ъгъла и опитваща да спре с ръка шурналата от устата й кръв. Момичетата на Дубовски бяха ядрени мулета.
6
Залитайки, се измъкнах на улицата. Светлана ме чакаше в колата, вдигнала крака на таблото и потънала в евтин роман. В нея имаше някаква странна смелост, шофираше също безстрашно. Отведе ме у дома, изпържи яйца, приготви ваната. Докато седях в топлата вода, започна да върти телефона и да се мъчи да измъкне Мадона от „общежитието“ на Дубовски. На сутринта я оставих пак на телефона, убеждаваше, молеше, смееше се, заповядваше, предлагаше насрещни услуги. „Пази се“, ми каза и аз я целунах за довиждане.
Фоайето на „Новости“ смърдеше, същата миризма на дезинфектанта, която надуших в „Св. Винсънт“, когато умря Устинов. Смрадта на утрините в Москва.
В детството ми „Новости“ кипеше като кошер. Бърди работи там за малко като секретарка в едно списание, издавано на английски. Често я посещавах, за да зяпам момичетата в списанията и да упражнявам английския си с приятелите й, все чужденци в Москва.
Тук се публикуваха десетки списания, които разпространяваха съветската пропаганда, но захаросана, като за употреба зад граница. Сега в част от сградата се помещаваше клуб „Up & Down“, според Толя най-мръсният секс клуб в Москва.
Около час се лутах по коридори, сякаш излезли от романите на Кафка, чуках по врати, надничах в прашни стаи с мъртви цветя на перваза. Случайно открих архива със снимки. Беше си цяла история на Съветския съюз, тази авантюра в публичните отношения. Разпитах за Иван Ковалски; не знаеха нищо. Пробвах и с Лев Ковалски, но пак ударих на камък.
По коридорите имаше черно-бели снимки от „Съветски живот“ от шестдесетте: мъж караше кола със седнала отзад мечка, Хрушчов се здрависваше с Кенеди. Мислех си как старите лидери приличаха, и то в най-добрия случай, на животни. Брежнев бе тромав, но изпълнен с енергия, като мечок. Не точно човешко същество, но обладан от вътрешна сила.
В последната стая в дъното на коридора двама забравени мъже, и двамата с очила и жилетки, седяха и си убиваха времето сред хвърчащи бумаги. Бяха закопнели за компания. Разтърсиха отсечено ръката ми по европейски маниер, леко се поклониха. Бях забравил как се прави.
Представих се за репортер от „Ню Йорк таймс“, само разглеждам, казах.
— Да сте чували за тоя Николае Бореску? — попита с надежда единият, Руди.
— За кой? — Предложих им цигари.
— Румънски магнат в книгоиздаването. Говори се, че ще ни купи и ще прави ново списание „Руски живот“.