Телефонът иззвъня. Погледнах часовника си.
Когато чух гласа отсреща, разбрах, че Лили Хейнс ми е казала истината.
13
Открих Чьом Бродски в дъното на синагогата. Беше рано, но вратите й бяха отворени и отпред вече чакаха няколко старци. Слънчевите лъчи танцуваха по боядисания в синьо и златно таван с изрисуваните зелени дървета, блестяха по старите дървени пейки и полилеите. В преддверието старец ме посрещна с „Шалом“.
По пейките отпред няколко мъже се молеха и клюкарстваха. Не видях бодигардове, но и хората на Бродски щяха да са дискретни, омесени сред богомолците или скрити отзад.
Бродски с тъмносиньо палто и сива шапка седеше със скръстени ръце и лице, застинало в лека усмивка.
— Съжалявам, че те изненадах, Артьом. Изненадан си, нали? А може би не? Все пак благодаря, че дойде. Опасявам се, че като всички старци и аз започнах да се замислям за корените си. Обичам да се отбивам в тази синагога. Приятно ми е да си представям, че дядо ми се е молел тук.
— Това са глупости — казах тихо. — Пародия. И клише.
Но Бродски знаеше, че няма да го убия, не и тук, въпреки че, предполагам, бе избрал мястото заради драматизма.
— Какво ти е, Артьом?
Беше събота сутрин, пейките бавно започваха да се пълнят; мъжете се кланяха пред олтара, здрависваха се. Синагогата закипя от живот.
Горе се качиха няколко жени, погледнаха надолу и подхванаха тих разговор.
— Съжалявам за приятелката ти. Това ли искаш да ти кажа?
— Ти я уби. Уби Бърди.
— Прав съм бил за теб, Арти, умен мъж си. За което те и уважавам. Времето на Бърди отмина, започваше да се превръща в бреме. Никак не е забавно да остарееш.
Песнопенията и клюките приглушаваха разговора ни.
— Ти си чудовище.
— Не, не чудовище. Мислиш ме за доктор Но, или доктор Стрейнджлав? Не, Арти. С риск да те разочаровам, нямам отровна котка, нито аквариум с пирани, нито армия въоръжени с автомати мъже. Дори задължителното лице за пред света, голямата яхта, те са за политиците и мутрите, които разпознават силата единствено по това, което са гледали по филмите. Всъщност мразя яхти.
— Къде е Полет?
— Почива си. — Гласът му бе почти нежен. — Обичаш я, нали?
— Да.
— И аз. — Каза го просто и за части от секундата стоманено студените очи се озариха като светкавица в буря.
Уискито и изгълтаните лекарства притъпяваха чувствата ми. Открих, че за секунда, дори две, успявам да прогоня Светлана от мислите си; не ми бе останало друго, освен маниакалното желание да убия този човек.
Вместо това седях и го слушах.
— Какво искаш? — попитах.
— Само да продължа да удържам демоните на разрушението под контрол. В тази страна има двадесет и пет хиляди ядрени бойни глави и хаос. Говорим за военна хунта. Страна, все по-враждебно настроена към Запада. Искам да помогна. Отказах се от останалия си бизнес. Бях изморен да преговарям с мутри, които ту влизат, ту излизат от правителството. Всички, към които изпитвах някакви симпатии, са мъртви.
— Същото каза и Бърди.
— Така ли? Да, с нея беше същото, разбира се.
— Заради тетрадките ли я уби?
— У теб ли са?
Не отговорих. Покрай нас мина мъж с двамата си синове, търсеха къде да седнат.
— Бих искал да ми ги дадеш, ако обичаш.
— Затова ли ми се обади?
— Отчасти.
— Притежаваш милиарди долари, сателити, телевизионни компании, а не можеш да докопаш тетрадките на една крехка старица. — Разсмях се. — Как разбра къде съм?
Бродски приглади пръстите на ръкавиците си. Спомних си какво ми каза Рой Питъс онази сутрин в закусвалнята в Бруклин, същата сутрин, след като Лев наряза лицето ми.
— Били са твоите хора, нали? Ти си изискал досието ми. Когато си разбрал, че Генадий ще идва в Ню Йорк.
— Знаех, че ще ти се обади. У теб ли са тетрадките? Или трябва да повторя, че наистина съжалявам за момичето? — Приведе се по-близо към мен. — Кажи ми, защо дойде? Надявам се, не за да ме убиеш?
— За мен ли беше бомбата в колата?
— Това наистина е без значение. Беше просто за отвличане на вниманието. Не знам. Нямам нищо общо с тази страна на нещата.
— А Устинов?
— Стана погрешка. Бях наистина опечален.
Убийството на Устинов бе грешката, отворила извратената кутия на Пандора, в която до този момент се бе спотайвал Чьом Бродски.