— Напълно съгласен съм — простена Сет. — Но ако разхлабиш малко въжетата…
— Пак си си злодей и боклук — заявих му аз. — Но имаш да изпълняваш роля и трябва някак да те озаптим. Ще се съглася да те пусна, ако се закълнеш, че докато те повикаме, ще се държиш добре, ще се завърнеш в Дуат и няма да причиняваш неприятности. А после ще причиняваш неприятности, каквито искаме само ние — ще се сражаваш с Апоп.
— Мога и да ти отсека главата — намеси се Картър. — Това вероятно ще те отстрани за доста дълго.
Сет погледна първо мен, после Картър и накрая пак мен.
— Да създавам неприятности, каквито искате вие? Много ме бива за това.
— Закълни се в името си и в престола на Ра — подканих аз. — Сега ще се махнеш и няма да се появяваш, докато не те повикаме.
— Добре де, заклевам се — каза той, но прекалено бързо. — В името си, в престола на Ра и в обсипаните със звезди лакти на мама.
— Ако ни предадеш — предупредих го аз, — знам името ти. Втори път няма да те пощадя.
— Винаги си била любимата ми сестра.
Побутнах го за последен път, за да му напомня колко съм силна, и после разхлабих въжетата.
Сет се изправи и разкърши ръце. Яви се като воин в червени доспехи и червена кожа, черна раздвоена брада и проблясващи жестоки очи, но в Дуат видях другата му страна — бушуващ пъкъл, който едвам се сдържа и само чака да бъде отприщен, за да изпепели всичко по пътя си. Той намигна на Хор, после уж стреля по мен, като сви палец и насочи показалец.
— О, хубаво. Ще се позабавляваме добре.
— Махай се, Ден на злото — казах аз.
Сет се превърна в стълб от сол и се разпадна.
Снегът в Националния парк се бе разтопил на съвършен квадрат с размери точно колкото пирамидата на Сет. Отстрани бяха налягали десетина магьосници, които още бяха в безсъзнание. Клетите те, бяха започнали да се размърдват, когато порталът ни се затвори, но от взрива на пирамидата бяха припаднали втори път. Бяха пострадали и други простосмъртни наоколо. На тротоара се бе свил човек, излязъл рано-рано да потича за здраве. По съседните улици стояха автомобили с включени двигатели и хора, заспали направо върху воланите.
Но не всички спяха. В далечината виеха сирени и след като видях, че сме се телепортирали направо в задния двор на президента, разбрах, че не след дълго ще имаме тежковъоръжена компания.
Двамата с Картър изтичахме в средата на разтопилия се квадрат — там върху тревата се бяха свили Еймъс и Зия. Нямаше и следа от престола на Сет и златния ковчег, но аз се постарах да не мисля за това.
Еймъс простена.
— Какво… — Очите му помръкнаха от ужас. — Сет… той… той…
— Почивай си — подканих и долепих длан до челото му.
Еймъс имаше висока температура. Болката в ума му беше толкова силна, че ме проряза като бръснач. Спомних си една магия, на която Изида ме беше научила в щат Ню Мексико.
— Мълчи — прошепнах. — Hah-ri.
Върху лицето му се появиха йероглифи, които светеха слабо:
Еймъс се унесе отново, но аз знаех, че няма да е за дълго.
Зия беше в още по-тежко състояние. Картър хвана главата й и започна да я успокоява, че ще се оправи, но тя изглеждаше зле. Кожата й беше със странен червеникав цвят, суха и изпръхнала, сякаш беше изгорена ужасно от слънцето. Йероглифите по тревата около нея — остатъци от защитен кръг — избледняваха и на мен ми се стори, че разбирам какво става. Зия беше използвала последните си сили да предпази себе си и Еймъс, когато пирамидата се беше взривила.
— Сет? — попита тя тихо. — Отиде ли си?
— Да — потвърди Картър и ме погледна, а аз разбрах, че предпочита да не разгласяваме подробностите. — Благодарение на теб всичко е наред. Тайното име проработи.
Доволна, тя кимна и очите й започнаха да се затварят.
— Ей! — рече с треперлив глас Картър. — Не заспивай. Нали няма да ме оставиш сам със Сейди? Тя не е от най-приятните компании.
Зия се опита да се усмихне, но от усилието се смръщи.
— Никога не съм била тук, Картър. Само пренесох вестта…
— Я стига. Не говори така.
— Намери я, чу ли? — каза Зия. Покрай носа й се плъзна сълза. — На нея ще й хареса… среща в парка.
Тя премести очи и погледна невиждащо небето.
— Зия! — стисна я Картър за ръката. — Престани. Не можеш… Не можеш просто така да…
Приклекнах до него и докоснах Зия по лицето. Беше студено като камък. И макар да разбирах какво става, не се сещах какво да кажа и как да утеша брат си. Той стисна очи и сведе глава.