Извърнах се към Еймъс.
— Стана заради теб. И ти беше на рождения ден на Сейди.
— Сметанова глазура — припомни си и той. — Много вкусна. Но още по онова време си беше ясно като бял ден, че ще бъде трудно да растете под един покрив.
— И така… — запънах се аз. — Какво ще стане сега с нас?
Не исках да си го признавам, но не можех да преглътна мисълта, че отново ще ни разделят със Сейди. Сестра ми не беше кой знае какво, но тя бе единственото, което имах.
— Трябва да бъдете обучени добре — заяви Еймъс, — независимо дали от Дома на живота одобряват, или не.
— Че защо да не одобряват? — учудих се аз.
— Не се притеснявай, ще обясня всичко. Но трябва да започнем с уроците, ако искаме да има някакъв шанс да открием баща ви и да оправим нещата. В противен случай целият свят ще бъде в опасност. Де да знаехме къде…
— Във Финикс — изпелтечих аз.
Еймъс ме зяпна.
— Моля?
— Нощес сънувах… всъщност не беше точно сън…
Чувствах се глупак, но му разказах какво се е случило, докато съм спал.
Ако се съди от изражението му, новината беше дори по-страшна, отколкото бях очаквал.
— Сигурен ли си, че е казал „Подарък за рождения ми ден“? — попита Еймъс.
— Да, но какво означава това?
— И човек, в когото да се всели — допълни той. — Нямаше ли си вече?
— Ами поне това каза онзи с петльовите крака…
— Бил е демон — обясни Еймъс. — Рожба на хаоса. А щом в света на простосмъртните се появяват демони, не разполагаме с почти никакво време. Лошо, много лошо.
— Ако живееш във Финикс — уточних аз.
— Врагът ни, Картър, няма да спре във Финикс. Щом толкова бързо е набрал такава мощ… Какво точно каза за бурята?
— Каза: „Ще призова най-страшната буря, каквато е имало някога“.
Еймъс се свъси.
— Последния път, когато го заяви, създаде Сахара. Толкова силна буря може да унищожи Северна Америка и да породи енергия на хаоса, каквато ще му даде почти непобедима форма.
— За какво изобщо говориш? Кой е този тип?
Еймъс не обърна внимание на въпроса.
— По-важното в момента: защо не си спал с поставката за глава?
Свих рамене.
— Беше неудобна. — Погледнах Сейди — да ме подкрепи. — И ти не си я използвала, нали?
Тя завъртя очи.
— Е, то се знае, че съм я използвала. Тя очевидно беше там по някаква причина.
Понякога наистина мразя сестра си. /_Ох! Кракът ми!/_
— Картър — подхвана Еймъс, — сънят е опасно нещо. Той е вход за Дуат.
— Каква прелест! — промърмори Сейди. — Поредната странна дума.
— А… да, извинявай — отвърна Еймъс. — Дуат — това е светът на духовете и на магията. Намира се под света, където сме в будно състояние, разпрострял се е като огромен океан с много пластове и области. Снощи се потопихме под повърхността му, за да стигнем в Ню Йорк — през Дуат се пътува много по-бързо. Докато си спал, Картър, съзнанието ти е минало през най-плитките му течения, затова си и станал очевидец на случилото се във Финикс. За щастие си се отървал жив от такова изживяване. Но колкото по-надълбоко проникваш в Дуат, на толкова по-ужасни неща се натъкваш и толкова по-трудно ти е да се завърнеш. Има цели царства, където гъмжи от нечисти сили, дворци, в които боговете съществуват в чист вид и са толкова могъщи, че само с присъствието си изпепеляват човек. Има тъмници, където са затворени неизразимо зли твари, и пропасти, които са с такава дълбочина и хаос, че и боговете не дръзват да надзърнат там. Сега, когато силата ти се пробужда, не бива да спиш без закрила, в противен случай ще бъдеш уязвим за нападения от Дуат или… за пътешествия из него против волята ти. Поставката за глава е омагьосана и благодарение на това съзнанието ти е привързано към тялото.
— Искаш да кажеш, че наистина съм… — Устата ми беше с вкус на метал. — Той можеше ли да ме убие?