Лицето на Еймъс беше угрижено.
— Щом душата ти може да тръгне на такива пътешествия, ти напредваш по-бързо, отколкото си мислех. По-бързо, отколкото би трябвало да е възможно. Ако Червения властелин те е забелязал…
— Червения властелин! — ахна Сейди. — Това онзи огненият ли е?
Еймъс стана от масата.
— Трябва да разбера повече. Не можем просто да чакаме той да ви открие. И ако на рождения си ден, когато ще бъде в зенита на могъществото си, отприщи бурята…
— Искаш да кажеш, че отиваш във Финикс ли? — едвам изрекох думите. — Еймъс, огненият мъж разгроми татко, сякаш магията му е шега! Сега е повикал и демони, набира сила и… ще загинеш!
Еймъс ми се усмихна тъжно, сякаш вече беше премислил опасностите и не се налагаше да му се напомня. В лице ми напомняше болезнено татко.
— Не отписвай толкова бързо чичо си, Картър. И аз си имам магии. Освен това трябва да проверя лично какво става, ако искаме да имаме някакъв шанс да спасим баща ти и да спрем Червения властелин. Ще бъда бърз и предпазлив. Вие стойте тук и не мърдайте. Кифличка ще ви пази.
Аз примигах.
— Ще ни пази котката ли? Не можеш току-така да ни оставиш тук! Ами обучението?
— Щом се върна — обеща Еймъс. — Няма страшно, къщата се охранява. Не мърдайте оттук. И не допускайте да ви измамят, не отваряйте на никого. И каквото и да става, не ходете в библиотеката. Забранявам ви най-строго. Ще се прибера до залез-слънце.
Още преди да сме възразили, Еймъс отиде спокойно в края на терасата и скочи.
— Не! — изписка Сейди.
Изтичахме на перилата и погледнахме през тях. До река Ист долу имаше трийсетина метра. От Еймъс нямаше и следа. Просто беше изчезнал вдън земя.
Филип Македонски изплиска в басейна. Кифличка скочи на перилата и настоя да я галим.
Бяхме сам-сами в необикновена къща заедно с песоглавец, крокодил и странна котка. И както личеше, целият свят беше в опасност.
Погледнах Сейди.
— И сега какво?
Тя кръстоса ръце.
— Как какво, не е ли очевидно? Отиваме да разгледаме библиотеката.
7. Как изпуснах едно човече и то си падна на главата
Да ви призная, Картър понякога е толкова тъп, та чак не мога да повярвам, че сме брат и сестра.
Така де, когато някой ти каже: „Забранявам“, това е добър знак, че си струва да го направиш. Тръгнах право към библиотеката.
— Я чакай — извика Картър. — Не можеш просто да…
— Скъпи ми братко — отвърнах, — да не би, докато Еймъс говореше, душата ти отново да е напуснала тялото, или все пак го чу какво каза? Египетските богове са си съвсем истински. Червения властелин е лош. Рожденият ден на Червения властелин е много скоро и това е много лошо. В Дома на живота гъмжи от придирчиви стари магьосници, които мразят рода ни, защото татко си пада малко бунтовник — между другото, не е зле да се поучиш от него. И какво имаме в крайна сметка: сами сме, татко го няма, един бог злодей се кани да унищожи света и чичо ни взе, че скочи от терасата — всъщност не го виня. — Поех си въздух. /_Да, Картър, от време на време и аз трябва да дишам./_ — Пропускам ли нещо? А, да, имам и брат, който уж е много могъщ и произхожда от древен род, дрън-дрън и така нататък, а не му стиска да влезе в някаква си библиотека. Е, идваш ли, или не идваш?
Картър примига, сякаш току-що съм го ударила, макар че всъщност в известен смисъл наистина го бях направила.
— Аз такова… — изпелтечи той. — Все пак мисля, че трябва да внимаваме.
Виждах, че клетото момче е доста уплашено, и му влизах в положението, но и бях учудена. Картър все пак ми беше по-голям брат — бе по-обигран и опитен, беше обиколил заедно с татко света. Нали уж именно големите братя поемат върху себе си ударите. А малките сестрички… ние, сестричките, би трябвало да удряме на воля, нали така? Но си дадох сметка, че не е изключено, никак не е изключено да съм прекалено строга с него.
— Виж какво — подхванах. — Трябва да помогнем на татко, нали? В библиотеката сигурно има нещо с голяма сила, иначе защо Еймъс ще я заключва. Искаш да помогнеш на татко, нали?
Картър запристъпва притеснен от крак на крак.
— Да… разбира се.
И така, поне това го изяснихме и се отправихме към библиотеката. Но още щом видя какво сме намислили, Хуфу скочи с баскетболната топка от канапето и се завтече към вратата на библиотеката. Кой да знае, че песоглавците са толкова чевръсти? Ревна ни и трябва да кажа, че песоглавците са с наистина огромни зъби. И не са по-хубави, когато дъвчат розови екзотични птици.