— Червения властелин — промълвих.
— Не е само това, Сейди — допълни Картър. — В Древен Египет се е смятало, че тези пет дни — Демонските — носят нещастие. Човек е трябвало да внимава, да носи талисмани и в тези дни да не прави нищо важно или опасно. А в Британския музей татко каза на Сет: „Ще те спрат, преди да са изтекли Демонските дни“.
— Едва ли смяташ, че е имал предвид нас — рекох аз. — Нима точно от нас се очаква да спрем този тип Сет?
Картър кимна.
— И ако последните пет дни от нашата календарна година още се смятат за египетските Демонски дни, те започват на 27 декември, вдругиден.
Shabti сякаш ме гледаше с очакване, а аз нямах и най-малката представа какво да направя. Демонски дни и свирепи богове с вид на зайчета — ако чуех още една такава небивалица, главата ми щеше да се пръсне.
А най-лошото? Най-лошото бе настойчивото гласче, което нашепваше някъде от дъното на съзнанието ми: „Не е невъзможно. За да спасим татко, трябва да разгромим Сет.“
Сякаш това влизаше в списъка какво трябва да свърша по време на коледните празници. Да видя татко — отметнато. Да развия странни способности — отметнато. Да разгромя злия бог на хаоса — отметнато. Самата мисъл беше налудничава.
Изведнъж се чу силен трясък, сякаш нещо се беше счупило в Голямата зала. Хуфу ревна разтревожен.
Ние с Картър се спогледахме. После хукнахме към стълбището.
8. Кифличка си играе с ножове
Нашият песоглавец се правеше на небесна богиня, тоест съвсем бе превъртял.
Мяташе се от колона на колона, подскачаше по балконите, преобръщаше саксии и статуи. После се върна на бегом при прозореца на терасата, погледна за миг навън и отново започна да буйства.
Котката също беше на прозореца. Беше приклекнала и бе вдигнала опашка, сякаш дебнеше птица.
— Сигурно просто минава фламинго — предположих обнадеждена, но се съмнявам Картър да ме е чул, толкова силно врещеше песоглавецът.
Изтичахме на стъклената врата. В началото не виждах нищо необичайно. После водата в плувния басейн се разлетя във всички посоки и сърцето ми за малко да изскочи от гърдите. Заедно с нашия крокодил Филип Македонски там се мятаха две огромни твари, които със сигурност не бяха фламинги.
Не разбрах какви са тия чудесии, видях само, че Филип води с тях неравна битка: един срещу двама. Скриха се под кипналата вода, а Хуфу отново хукна с писъци из Голямата зала, като се удряше по главата с празната кутия от зрънчо и с това не помагаше особено.
— Дълговрати — ахна невярващо Картър. — Видя ли ги онези там, Сейди?
Не можех да намеря отговор. Точно тогава една от тварите беше изхвърлена от басейна. Блъсна се във вратата точно пред нас и аз отскочих уплашена. От другата страна на стъклото стоеше най-ужасният звяр, който бях виждала някога. Тялото му беше като на леопард — източено и гъвкаво, с петниста златиста козина, но вратът му беше нещо сбъркан. Беше зелен, люспест и дълъг поне колкото останалото тяло. Главата беше като на котка, но не като на каква да е котка. Звярът извърна към нас пламнали червени очи и ревна така, че се видяха раздвоеният му език и огромните зъби, от които капеше зелена отрова.
Усетих, че краката ми треперят и че издавам доста недостоен хленч.
Котката змей скочи отново в басейна, при спътника си, за да продължи заедно с него схватката с Филип, който се въртеше и тракаше със зъби, но явно не бе в състояние да нарани нападателите си.
— Трябва да му помогнем! — викнах аз. — Ще го убият!
Пресегнах се да отворя вратата, но Кифличка ми изръмжа. Картър каза:
— Недей, Сейди! Чу какво предупреди Еймъс. Да не отваряме вратата, по каквато и да е причина. Къщата е защитена с магия. Налага се Филип да се пребори сам с тях.
— Ами ако не успее да им надвие? Филип!
Старият крокодил се обърна. Сякаш доловил притеснението ми, за миг впери в мен розовите си очи на влечуго. Точно тогава котките змейове го захапаха отдолу по корема и той се надигна така, че до водата се допираше само върхът на опашката му. Тялото му грейна. Въздухът се изпълни с тихо жужене като от току-що запален самолетен двигател. Филип запада и се пльосна с все сила на терасата.
Цялата къща се разтресе. По циментовата тераса отвън зейнаха пукнатини, а плувният басейн се разцепи точно по средата и единият му край рухна надолу.