— Имхо кой? — пошушна ми Сейди.
— Имхотеп — обясних аз. — Първожрец, строител. Според някои бил и магьосник. Проектирал е първата стъпаловидна пирамида. Знаеш.
— Не, не знам — възрази Сейди. — И ми е все тая. Но мерси, все пак.
Татко благодари на уредника, че ни е приел извън работно време. После ме хвана за рамото:
— Запознайте се с Картър и Сейди, доктор Мартин.
— А! Това очевидно е синът ви и… — Уредникът погледна колебливо сестра ми. — А тази млада дама?
— Дъщеря ми — уточни татко.
За миг доктор Мартин погледна недоумяващо. За колкото и свободомислещи и любезни да се мислят хората, върху лицата им винаги се изписва за миг объркване, щом те разберат, че и Сейди е от семейството ни. Неприятно ми е, но с годините започнах да го очаквам.
Уредникът се усмихна отново.
— Да, да, разбира се. Направо, доктор Кейн. За нас е голяма чест!
Мъжете от охраната заключиха след нас. Взеха ни багажа, после един се пресегна към чантата с инструментите на татко.
— А, не — усмихна се криво той. — Това ще го задържа.
Мъжете от охраната останаха във фоайето, а ние последвахме уредника в Голямата зала. Вечерно време тя изглеждаше зловещо. Слабата светлина, проникваща през сводестия стъклен покрив, хвърляше по стените кръстосани сенки, които наподобяваха паяжина. Стъпките ни кънтяха по белия мраморен под.
— И така — подхвана татко, — камъкът…
— Да! — отвърна уредникът. — Макар че не си представям каква нова информация можете да извлечете от него. Изучаван е до припадък — той безспорно е най-прочутият ни експонат.
— Разбира се — съгласи се татко. — Но нищо чудно и да се изненадате.
— Какво е намислил пък сега? — пошушна ми Сейди.
Не отговорих. В мен се бе прокраднало съмнение за какъв камък говорят, но не проумявах защо татко ни е помъкнал точно навръх Коледа да го гледаме.
Запитах се какво ли е смятал да ни каже при Иглата на Клеопатра — нещо за майка ни и за вечерта, когато е загинала. И защо се озърташе постоянно, сякаш очакваше отново да изникнат странните хора, които бяхме видели при Иглата? Бяхме заключени в музей и бяхме заобиколени от охрана и високотехнологична охранителна апаратура. Тук никой не можеше да ни докосне и с пръст… поне се надявах де.
Завихме наляво, към Египетското крило. Покрай стените имаше тежки статуи на фараони и богове, но татко ги подмина всичките и се запъти право към основната атракция в средата на залата.
— Красота! — прошепна. — И не е копие, нали?
— Не, не — увери го уредникът. — Невинаги държим оригиналите, но заради вас… сме сложили истинският камък.
Гледахме тъмносиня каменна плоча с височина към метър и широчина около половин метър. Беше сложена върху пиедестал във витрина. Плоската повърхност на плочата беше изпъстрена с три издълбани върху нея и ясно различими ивици писмо. В горната част се виждаше древноегипетското писмо: йероглифи. В средната част… трябваше да се замисля доста, докато се сетя как го нарича татко: а, да, демотическо писмо от времето, когато гърците са владеели Египет и в езика му са проникнали много гръцки думи. Последните редове бяха на старогръцки.
— Розетският камък — заявих аз.
— Това не е ли компютърна програма? — поинтересува се Сейди.
Идеше ми да й кажа, че е глупачка, но уредникът ме прекъсна с притеснен смях.
— Млада госпожице, Розетският камък е изиграл ключова роля в разчитането на йероглифите! Открит е от армията на Наполеон през 1799 година и…
— А, да — рече Сейди. — Спомних си.
Знаех, че го казва колкото да му запуши устата, но татко реши да продължи вместо него.
— Сейди — подхвана той, — преди да намерят камъка, векове наред обикновените простосмъртни… по-точно никой не е могъл да разчете йероглифите. Писмеността на Египет е била напълно забравена. После един англичанин, казвал се е Томас Йънг, доказал, че и на трите езика върху Розетския камък се съобщава едно и също. Един французин на име Шамполион се заел със задачата и разчел шифъра на йероглифите.
Сейди продължи да си дъвче дъвката — явно разказът не й правеше никакво впечатление.
— И какво пише на него?
Татко сви рамене.
— Нищо важно. Всъщност това тук е благодарствено писмо, което няколко жреци са изпратили на цар Птолемей V. Когато е било изсечено върху камъка, той не е бил от особено значение. Но през столетията… през столетията се е превърнал в мощен символ. В може би най-важната връзка между Древен Египет и съвременния свят. Бях глупак и не осъзнах навреме какви възможности са заложени в него.