Жената не проявява никакъв интерес към Линдзи, а продължава да кълве по клавиатурата си, сякаш Линдзи не стои на пет метра зад нея. Това е странно поведение, но в Лангли е пълно със странни патици.
Линдзи влиза в зрителното поле на жената и протяга ръка. "Здравейте. Аз съм Линдзи Дънкан."
Те се ръкуват. Ръката на жената е като доскин, увит около скелет на мишка, малка, мека и подлежаща на смачкване. "Тереза Уорнър."
Тереза Уорнър. Тереза Уорнър беше младши офицер, който се беше отличил още когато Линдзи дойде за пръв път в руския отдел. Пет години напред и тя се възползва максимално от всяка една от тях. Изглежда толкова различна от това, което Линдзи си спомня за нея.
"Всъщност преди това съм работила тук. Мисля, че сме се срещали за кратко."
Главата на Тереза се накланя като на териер, докато сглобява парчетата. "О, да, Линдзи. Разбира се, че те помня." Тя трябва да се преструва: няма причина Тереза Уорнър да си я спомня. Тогава са били в различни кръгове. Линдзи, току-що завършила обучението си, а Тереза - част от елита. Различни светове. "Добре дошли отново."
Линдзи оглежда бюрото, докато чака компютърът да се зареди. Тефтерче с половината от страниците е изтръгнато. Две стари химикалки със следи от зъби по пластмасовите корпуси. Шепа щипки за хартия. Използва ли изобщо още някой кламери? "Няма да остана дълго. Тук съм заради разследването - казва тя разсеяно.
Една тънка, съвършена вежда се извива. "Инцидентът от снощи, имаш предвид? Руснакът в самолета? Все още не са ни казали нищо за него. Всичко се държи на тясно."
Точно така, в купето. Не знаете кой е бил прочетен и кой не. Тя не трябваше да казва нищо. "Да, предполагам, че сте прав."
Тереза Уорнър се обръща обратно към монитора. До компютъра ѝ има една-единствена семейна снимка - снимка на младо момче с тъмна коса и най-големите очи, които Линдзи някога е виждала. Никъде няма снимки на съпруга.
Това е така, защото съпругът на Тереза е бил убит при провалена операция на Агенцията. Сега парчетата се връщат при Линдзи. Тереза Уорнър е Вдовицата. Бяха направили голяма сензация, когато поставиха звездата на съпруга ѝ на Стената на честта, разлепена около снимката на Тереза от церемонията. Скептиците подмятаха, че е защото приличала на Джаки Кенеди и щяла да напомня на хората за трагичната романтика на това да умреш за родината си. Линдзи научи за инцидента малко след като пристигна в Ливан и така и не чу подробности за случилото се. Близко до нея, няма нужда да знае. Както всички останали, и тя чу само, че Ричард Уорнър е загинал.
Ричард Уорнър е бил началник на отделение в дивизия "Русия", когато тя за пръв път е дошла на борда. Не че някога е работила с него. Познаваше го само отблизо. Тогава и двамата с Ерик бяха началници на отдели, макар че в някакъв момент той надмина Ерик.
Странно е, че Тереза все още работи в Лангли. Колко ужасно трябва да е, да прекарваш дните си на място, където всичко ти напомня за изгубения съпруг. Повечето хора щяха да се откажат. Разбира се, обстоятелствата при всеки са различни. Може би Тереза не може да си позволи да напусне или не иска да си търси нова работа. Очевидно е, че има и син. Може би тя остава от лоялност или от възможността да отмъсти за смъртта на съпруга си.
Изведнъж Ерик тръгва към нея. Изглежда така, сякаш е на път за нещо важно, за ставане по повод на късна криза, за среща с директора на седмия етаж. Той е забързан, но си дава вид, че се държи добре.
"Добре, че сте се запознали двамата. Бях дошъл да ви представя. Не се ли познавате вече? Не работехте ли заедно в първите дни?"
"Не", казва Линдзи.
"Е, ако имаш нужда от нещо, сигурна съм, че Тереза ще се радва да ти помогне да се настаниш". След това тръгва да води следващата си битка.
Тереза присвива очи, изучавайки Линдзи. "Не бяхте ли наскоро на гара Москва?"
Линдзи си мисли, че знае накъде бие Тереза, но тя не е била там, когато съпругът ѝ е починал. Линдзи отваря уста, за да каже колко ѝ е жал да чуе за Ричард, но Тереза я прекъсва. "С удоволствие бих наваксала, но в момента нямам време за разговор. Имам да довърша един доклад. Може би по-късно?" И с това обръща гръб на Линдзи и се връща към клавиатурата, като забива клавиши.
Отстранен. Линдзи се рови няколко минути из празното бюро и след това се отправя към станцията на Маги. Офис мениджърът вдига поглед, когато тя се приближава.