Сега, след като е изрекла думите на глас и усеща истината за тях в сърцето си, на Линдзи ѝ е нужна само секунда, за да подреди последното парче от пъзела.
Това беше за нея.
Ерик е убил Попов, за да я подмами да се заеме с разследването. Не че Ерик е имал вяра в нея: не, беше точно обратното. За да води разследването, той се нуждаеше от човек, когото може да заблуди и манипулира. За да е сигурен, че ще стигнат до правилното заключение: че Тереза Уорнър е била двоен агент на Русия и че го е направила от злоба и злонамереност.
Линдзи не беше нищо повече от пешка. В известен смисъл тя е отговорна за смъртта на Попов.
За момент тя едва успява да диша. Човешкият детектор на лъжата - пропуснах всеки знак.
Тя отваря уста, за да каже на Хърбърт, но спира. Твърде неудобно е да си признае. Твърде срамно.
Няма значение: Хърбърт не й дава повече от миг, за да се възстанови - или може би не усеща дълбочината на страданието на Линдзи. Тя прокарва нетърпеливо ръка през късата си коса. "Трябва да ти го призная: ФБР има своя дял амбициозни копелета, но вие сте в собствена лига."
Линдзи няма намерение да спори по въпроса. "Какво ще правим с Касиди? Той знае, че сме на мушката на Ерик. Какво ще го спре да каже на Ерик преди свалянето?"
"ФБР не може да го задържи. Няма доказателства, че е извършил престъпление. Ще кажа на Касиди, че е по-добре да си държи устата затворена. Ако изнесе информация за нашето разследване пред Нюман, ще му бъдат повдигнати федерални обвинения. Но може би ще е по-добре, ако ЦРУ се заеме с този случай. Можеш ли да накараш хората си да се погрижат за Касиди? Имам чувството, че ако заповедите идват от Лангли, той ще послуша".
Хърбърт поглежда Линдзи право в лицето. Тя я преценява, това е ясно, взема й мярка. "Но в момента имаме нещо по-важно, за което да се тревожим. Това е мястото, където двамата с теб ще измислим как да хванем в капан Ерик Нюман. Ако си права, той има за какво да поеме отговорност... Но и двамата с теб знаем, че може да се опита да отклони вината, да се измъкне от нея. Понякога се крие зад разрешения и политики, правила и разпоредби. Ако Ерик Нюман е убил вашия актив и е провокирал Тереза Уорнър да шпионира за руснаците, как ще го докажем?" "Не, не.
Сега е моментът на истината. Истинският ѝ страх, осъзнава тя, е, че се страхува, че всичко, което Касиди каза, е вярно и те ще застанат на страната на Ерик. Че и те ще искат Морозов толкова силно, че ще са готови да го заметат под килима, да погледнат по друг начин.
Тя почти губи нервите си. Ерик не е глупав; той ще е прикрил добре следите си. Ще им трябват неопровержими доказателства за това, което Ерик е направил - съществуват ли изобщо такива?
После се сеща за това: някой е платил на Клод Саймън и тя е сигурна, че това не е излязло от джоба на Ерик. Саймън е дал името на Тони Шафър на агентите на ФБР в Норфолк, което означава, че той е обработил договора, по който е платено на Саймън. Подписът на Ерик също би трябвало да е върху договора.
"Ще трябва да призоват Агенцията, за да ви покажат класифицирания договор - казва Линдзи. Отначало троснато, но после с по-голяма увереност. "Но да, мисля, че можем да го докажем."
-
Тя се обажда, за да си уреди среща с Патрик Пфайфър, веднага щом влиза в офиса на следващата сутрин. Не е успяла да се отърси от подозрението, че Том Касиди се е обадил на Ерик веднага след като е бил освободен, но това е бил риск, който е трябвало да поемат.
Оказва се, че Пфайфър жонглира с много задължения, тъй като директорът Честърфийлд е в отпуск - информира Линдзи доста намръщено секретарката, която отговаря на телефона. "Това е от изключителна важност. Трябва да го подготвя за обаждане от ФБР", казва Линдзи.
"Можете да разполагате с петнайсет минути", казва жената рязко и Линдзи с благодарност приема.
Тя отново и отново тренира в главата си какво ще каже, но то се разтваря като сол в топла вода по време на дългия път до седмия етаж. Присяда на един от столовете в преддверието, а секретарките я игнорират, докато влизат в сутрешния ритъм. Присъстващите пристигат за първите сутрешни срещи, подготвят се за ежедневната справка на президента. Жени и мъже се разхождат оживено, хвърляйки любопитни погледи в посока на Линдзи. От частните кабинети в задната част се чуват гласове, но Линдзи съзнателно се опитва да ги игнорира, за да може да се съсредоточи върху текущата задача.
Разследването е стигнало до опасен кръстопът. Тя вижда само един начин да успее, но щом Пфайфър чуе какво се случва, може да изтръгне всичко от ръцете ѝ.