А какво ще направи тя, ако той я погледне право в очите и ѝ каже, че е наивна? Че Ерик е прав, а тя греши, точно както е казал Касиди.
Една от секретарките вдига глава в посока на Линдзи. Късо подстригана коса, пронизващи сини очи. "Вече можеш да влезеш."
Пфайфър седи зад бюрото си, заобиколен от купища документи. Тази сутрин той изглежда по-загрижен от обикновено. Дали това е израз на раздразнение, който тя вижда да преминава през лицето му? Линдзи е свръхнаблюдателна за всяка проява на нетърпение и не би го обвинила, ако ѝ каже да спре с тези посещения. В края на краищата началникът на щаба не ѝ дължи нищо. Той е просто любезен човек, който й е обърнал внимание преди години, когато е била нов служител. ЦРУ има хиляди служители и той е отговорен за всеки един от тях. Напрегнатата усмивка на лицето му може да е нейната слаба връзка с него, която се разпада.
"Здравей, Линдзи. След няколко минути имам телеконференция с Държавния департамент, така че ще трябва да бъдем кратки. Какво мога да направя за теб?"
Дълбок дъх и всичко излиза наяве. Тя му разказва всичко, включително проучванията си, всички доказателства, които е събрала. Почти се спъва, когато стига до случилото се снощи, до отровното признание на Том Касиди... Планът на Ерик, сега звучи толкова абсурдно, изречен на глас в кабинета на директора, дори и да има договор с подписа на Ерик, който ще я потвърди... Чуди се в съзнанието си дали не халюцинира. Превишават се определените ѝ петнайсет минути - секретарката със солена коса чука на вратата и когато няма отговор, прочиства гърлото си, но Пфайфър я моли да извика един от изпълнителните му асистенти, за да покрие телеконференцията. Държавният департамент ще трябва да се разбере.
Когато Линдзи приключва, лицето на Пфайфър потъмнява, за което тя му е благодарна. Тя не е сгрешила, като е поела този безумен риск. Да следва интуицията си. "Това е невероятно", казва той, когато тя приключва.
Тя е поставила доста голям проблем в краката му. Иска ѝ се да греши, надява се, че има нещо, което е пропуснала и което Пфайфър, с неговия опит, ще забележи. Стомахът ѝ се свива, докато чака той да каже нещо.
Той сяда назад. "Не познавам Ерик Нюман толкова добре. Никога не сме работили в един и същи офис, а така се опознава един човек. Чувал съм истории - но те си бяха само истории и никога не съм знаел колко доверие да дам на някоя от тях. Съжалявам, че тогава не бях обърнал повече внимание. Това е лошо, Линдзи. Лошо."
Той не уточнява твърдението си с "ако е вярно". Той ѝ вярва, за което тя му е безкрайно благодарна.
"Това, което трябва да направя, е да извикам Нюман в кабинета си заедно с Роджър Баркър, неговия шеф. Да им дам възможност да се обяснят. Това би било стандартна оперативна процедура." За миг стомахът на Линдзи пада свободно. "Но не съм сигурна какво ще ми донесе това. Нюман ще отрече, разбира се, и нещата ще се проточат, а от това, което ми казваш, нямаме много време. Срещата с този руски агент трябва да се състои всеки ден, казваш?" "Не, не.
Тя кимва.
Пфайфер потрива брадичката си. "И ФБР е остроумно? Те знаят, че извличането е определено да се случи?" "Не, не. Тя отново кимва. Той мълчи, докато си мисли. Линдзи оставя погледа си да се плъзне по купчините документи на бюрото му. Сигурно има десетки кризи, които изискват вниманието му, тайни, които могат да предизвикат възхода или падението на чуждестранен лидер, вълнения, които могат да прераснат в насилие. ЦРУ служи на президента, а не на себе си. Това е едно от многото неща, с които Пфайфър трябва да жонглира в този момент, но тя се опасява, че то трябва да е най-личното за Агенцията.
Накрая Пфайфър въздъхва. "Добре - да оставим това да се развие и да видим докъде ще стигне. Звучи така, сякаш имаме предпазни мерки - ФБР е остроумно, Нюман планира да се нахвърли върху руския агент?" Тя обяснява, че става дума не за какъвто и да е руски агент, а за Евгени Морозов, един от най-издирваните от ЦРУ.
Въпреки че Линдзи се е надявала именно на това, тя е изненадана от решението на Пфайфър. Тя не знае защо е толкова голяма изненада: Агенцията поема рискове всеки ден. Някои от тях са лунни. След кратък размисъл Линдзи осъзнава, че да върви срещу протокола изглежда не на място за Пфайфър, затова я притеснява. Той не говори за това, че ще я замени. Очаквала е, че след тази среща ще я отстрани и начело ще бъде поставен някой по-опитен.
Мисли си обаче, че знае защо. От известно време Ерик Нюман е началник на отдел "Русия". Висш ръководител. Има си съюзници, хора, които го познават и на които ще им е трудно да повярват, че е способен на това. Нещата все още могат да избухнат, дори на този етап. Но Пфайфър е избрал да се довери на нея.