"Иска ми се Брайън да не е там - казва Тереза, притиснала юмрук към устата си. Руж Ребел се размазва по едното кокалче.
Хърбърт ѝ се усмихва напрегнато. "Не се притеснявай - моите агенти знаят, че безопасността му е наш приоритет номер едно."
Часът е шест и те се намират в един ван, паркиран точно пред непосредствения квартал на Тереза. Тя привидно вечеря и трябва да бърза да се върне при сина си, за да може детегледачката да си тръгне. В краката ѝ седи торба с китайска храна, взета по-рано от един от агентите на ФБР. Тя изпълва микробуса с пикантни и солени аромати. Стомахът на Линдзи къркори, за да ѝ напомни, че не е яла цял ден.
Тереза въздъхва. "В един момент, преди месеци, почти казах на Брайън, че отново ще види баща си. Радвам се, че не го направих."
Това сигурно е най-трудната част от това, което прави: да знае, че Ричард е жив, но да приеме, че никога повече няма да го види. Съгласявайки се да поеме по безопасния път, тя е избрала сина си пред съпруга си. Ще си прости ли някога за това?
Тя вдига бялата найлонова торба, а тежестта на контейнерите в нея се променя. Тя се свива меко в ръцете ѝ. "По-добре да се прибера у дома. Брайън ще ме чака."
-
Линдзи ще прекара часовете преди събитието с Хърбърт и агентите си. Двамата с Хърбърт седят заедно с още един агент в командния пункт, направен така, че отвън да прилича на фургон за доставки, но отвътре е оборудван с техника. Един агент със слушалки седи на пост до нея и слуша какво идва от микрофоните в къщата на Тереза. Той също така слуша полицейски скенер. Хърбърт е на монитора и потупва имейли. Линдзи се чувства не в свои води. Не ѝ дават нищо за вършене и тя слуша изблиците на разговори между екипите на ФБР, които съобщават за потенциална дейност, засичат повтарящи се превозни средства и пешеходци, които се задържат на невероятни места, вероятно руско наблюдение. Добрата новина е, че не изглежда да са твърде много, общо около четири единици, забелязани досега.
Някъде, недалеч, екипът на Ерик се подготвя. Както е решено предварително с Линдзи, екипът на Хърбърт съобщава на Ерик, че е прихванал обаждане, което дава окончателната дата и час, поставяйки капана. Линдзи се опитва да си представи какво ще направи Ерик - все пак това е неговата голяма вечер. Отплатата за цялата му хитрост. Колко офицери и изпълнители има в екипа си? Мимоходом казва на Линдзи, че ще ги води сам. Тя бе предположила, че няма да позволи на някой друг да открадне светлината на прожекторите. Той ще иска да грабне наградата си.
Толкова много екипи, които се събират към една цел в такъв ограничен, оживен район, че е цяло чудо, че още не са се спънали един в друг. При една по-координирана операция - обяснява Хърбърт на Линдзи, - ЦРУ би оставило ФБР да се справи с нея или би поканило няколко офицери да участват като част от екипа. Фактът, че има два отделни екипа, би трябвало да подскаже на Ерик, че се случва нещо необичайно - но той е бил толкова близо до наградата си, че може би е решил да не се бори с нея.
В един момент по радиото се чува пращене и един от отрядите на ФБР казва, че смята, че е забелязал екипа на ЦРУ в голям джип, паркиран в края на улицата. Той има ясна видимост към къщата на Тереза. Мисълта за всички тези агенти, които са въоръжени и се събират на малкия Кейп Код, притеснява Линдзи. Може би Тереза е била права, може би това е твърде опасно, за да бъде Брайън там. Но щеше да е рисковано да го измъкне тайно. Някой можеше да го види да си тръгва. Както и да е, сега е твърде късно да се променя планът.
"Ако нещата вървят добре, ще хванем нашия руски водач. Ще задържим и Нюман под стража. И Касиди, за да го разпитаме. Вашата Агенция все още не е предала договора, така че не знаем дали подписът на Нюман е върху него - казва Хърбърт, малко хладнокръвно на последната част. Между агенциите има съперничество, а за някои хора естественият инстинкт е да не сътрудничат, независимо какво гласят заповедите. Още едно нещо, което трябва да се проследи по-късно - отбелязва Линдзи, може би с Патрик Пфайфър.
Часът е около десет. Пред фургона все още има движение, автомобилно и пешеходно. Тази част на квартала е търговска, с малки ресторанти и кафенета, магазин за сувенири и зъболекарски кабинет. Един квартал по-нататък всичко става жилищно, смесица от оригиналните малки къщи и Макмансиони, израснали от съборетини. Това е гъсто населен квартал и като си помисля за дейността, която ще се разгърне не след дълго... Лесно би било да пострада някой цивилен. Също така си мисли за Тереза, недалеч оттук, и как трябва да се чувства тя, сама в къщата си със сина си, знаейки, че адът е на път да се разрази. По-рано те чуват разговор, уловен от микрофона, несъгласие между майка и син за времето за лягане. В крайна сметка Тереза се е нахвърлила върху Брайън по начин, който го е накарал да избухне в сълзи, което вероятно е наранило Тереза до болка. Тя не можеше да си обясни защо точно тази вечер е било толкова важно той да послуша майка си.