"Той не е тук. По дяволите, не е тук." Така Линдзи разбира, че Ерик е пристигнал: по гласа му. Той се издига сред събралите се мъже. Гняв, подправен със страх. Звук на провал. "Къде, по дяволите, е Морозов?"
Пробивайки си път, Ерик се приближава до мъжа с белега и се изправя срещу него. "Чака ли да се срещне с теб някъде?"
По лицето на мъжа с белега избухва бавна усмивка. "За това ли става дума?" Той не може да прикрие московския си акцент. После се появява тази усмивка. Явно се забавлява.
Хърбърт пристъпва напред с достатъчно сила и власт, за да накара Ерик да се обърне и да се отдалечи. Светкавично показва удостоверенията си на белезистия мъж. "Казвам се специален агент Сали Хърбърт и съм от контраразузнавателния отдел на ФБР. Дмитрий Тарасенко, арестувам теб и твоите съучастници за шпионаж срещу правителството на Съединените щати".
Има само един начин, по който биха могли да знаят името му, и той го е разбрал на мига. Обръща се в посока на Тереза; лицето му е белязано от гняв. Той оголва зъбите си в наносекундата на животинския импулс. Тя пристъпва по-пълноценно пред сина си, за да не може той да види омразата, насочена срещу нея. "Изменник" - изсъсква той. Предател.
После се обръща обратно към Хърбърт, като се мъчи да овладее гнева си. Ръката му посяга към джоба на гърдите му.
"Ръцете да са там, където можем да ги видим - казва един от агентите на ФБР и вдига оръжието си.
Пръстите внимателно измъкват документ от джоба. "Не знам за какво говорите. Аз съм от външното министерство. Позволете ми да ви покажа паспорта си. Имам дипломатически имунитет..."
Останалата част от екипа на ФБР е обградила другия руснак, който е вдигнал ръце. "Ще се свържем с посолството ви, а междувременно имам свидетел, готов да даде показания, че сте се опитали да я подведете да извърши държавна измяна" - казва Хърбърт. "Ще ви заведем в централата на ФБР". Ръцете падат върху раменете на Тарасенко, докато го завъртат към вратата.
Той се дръпва силно, опитвайки се да ги изтръгне. "Това е абсурдно! Настоявам незабавно да се свържете с посолството ми..." Това е преструвка; отдавна е обучен какво да очаква и как да действа, ако някога го хванат.
"Веднага щом ви заведем в централата" - казва тя. "Но ако не дойдете тихо, ще се наложи да ви сложим белезници". При това той спира да се съпротивлява. Тя кимва към вратата, за да могат агентите да го изкарат навън. Сега, когато белязаният мъж вече не се бори с тях, вторият мъж го следва лесно, без да има нужда от ръкостискане, което е добре, защото е голям колкото хладилник.
Веднага щом Тарасенко излиза през вратата, Ерик се завърта, като сочеше с пръст по посока на Тереза. Той ще се опита да спаси някаква победа. "Какво ще кажеш за нея? Не трябва ли да арестувате и нея? В края на краищата тя е извършила предателство. Предала е класифицирана информация на руснаците. Имаме доказателства. Това все пак е нарушение на закона, нали? Това е, което винаги са ме карали да вярвам".
Тереза изпищява, но не реагира. Тя знае по-добре. Няма да влизат в пререкания тук, пред ФБР или пред сина ѝ. Тя се протяга и повдига Брайън, като му позволява да притисне лице в рамото ѝ. "Качвам Брайън на горния етаж. Не искам той да е тук за това."
Хърбърт кимва, докато тя прибира оръжието си в кобура. Тя застава между Ерик и стълбището, висока почти колкото него. "Госпожа Уорнър ни сътрудничи, господин Нюман. Разпоредбите на това сътрудничество вече са одобрени от окръжния прокурор, който се занимава със случая. Госпожа Уорнър е на свобода срещу собствено признание, докато съдията не реши друго".
Новината почти събаря Ерик от краката му. Лицето му е почти бяло от ярост. Той хвърля ръце във въздуха. "Защо не бях информиран за това? Това е моят офис. Тайните, които е откраднала, са моя отговорност. Тази жена е предателка, а ти си сключил сделка с нея?" В този момент той сякаш си спомня, че има някой друг, към когото може да се насочи, някой друг, който да отклони вниманието, и търси Линдзи. "Защо не ми каза за това? Ти знаеше, нали?"
Колкото и да е ядосана на Ерик и колкото и да знае, че той е виновен, Линдзи знае, че не трябва да се конфронтира с него. Тя трябва да вярва, че ще има разследване. Тя не иска да го обърка с една заблудена дума, не и когато са толкова близки.
Хърбърт доказва, че във вените ѝ тече ледена вода. Тя поглежда покрай Ерик, за да кимне на двойка агенти, които пристъпват към Ерик, заобикаляйки го като часови. "Ще трябва да дойдете с нас и вие, господин Нюман, за да ви разпитаме във връзка с вашата роля..."