"Какво?" Ерик се отдръпва от ръката, която пада върху рамото му, и се измъква назад от хватката им. Ако яростта на Тарасенко е била игра, то тази на Ерик не е. "Моята роля? Сигурно се шегувате! Това е нелепо..."
"Вие сте ръководител на госпожа Уорнър, нали?" Херберт пита. "Мислех, че ще искате да сътрудничите."
"Разбира се, но... Това е работа на ЦРУ. Ще отговарям пред вътрешното разследване, но няма какво да ви кажа. Това е класифицирано..."
"Позволете ми да ви уверя, господин Нюман, че съм се запознал с всички отделения, имащи отношение към това разследване. Информирахме ви за седмия етаж. Патрик Пфайфър е разрешил всичко, което сме направили. Сега можете да дойдете с нас доброволно или да ви задържа под стража".
Това е моментът, в който Ерик осъзнава, че всичко е свършило. Всичко, което е замислял, всичко, което е искал. Хората в кулата от слонова кост знаят какво е направил. Тези предатели, те са разговаряли с ФБР зад гърба му, без да му окажат любезността да поговорят първо с него. Това никога не би се случило на момчетата на върха. Или на Ричард. Но Ерик не е един от тях и сега, никога няма да бъде, а беше колосална грешка да се мисли, че е такъв. Няма какво повече да кажа.
Той притихва, може би осъзнавайки, че няма да изглежда добре да се съпротивлява. Позволява на агентите да го отведат, макар и не преди да хвърли пронизващ поглед на Линдзи. Тя е разбрала тайната му, но за разлика от Касиди е отказала да я запази. Ти беше в това, нали? Дори ти. Не мога да се доверя на никого.
Хърбърт гледа как Ерик си тръгва с мъжете си. На Линдзи тя казва: "Постъпила си правилно. Макар да знам, че беше много трудно."
Какво ще кажат хората в ЦРУ, когато това излезе наяве? Колко от тях ще застанат на нейна страна и колко ще решат, че е предателка, защото не е обиколила вагоните, за да защити колегите си? Може би никога повече няма да ѝ бъде поверена специална операция, защото не е прикрила това, което Ерик е направил. Може би е торпилирала това, което е останало от кариерата ѝ.
Хърбърт поглежда мобилния си телефон и се мръщи. "Директорът ми иска да го информирам лично. Сега. Ще трябва да тръгвам." Линдзи кимва. "Ще минат няколко часа, преди да сме готови да разпитаме Тарасенко. Трябва да се присъедините към нас. Обадете се в офиса ми, когато пристигнете, и ще изпратя някой да ви придружи".
Не ни остава нищо друго, освен да проверим какво става с Тереза.
Пътуването до втория етаж на къщата на Тереза е по-дълго и по-стръмно, отколкото си спомня, а може би защото е внезапно изтощена. Високият адреналин е отминал. Стресът от последните двайсет и четири часа я е застигнал. В горната част на коридора се разлива клин от слаба светлина от стаята на Брайън. Тя долавя шумоленето на ниски гласове, на майка и дете.
Преди да влезе, тя потропва с два пръста по вратата. Тереза седи на леглото, държейки Брайън, а брадичката ѝ е опряна на върха на главата му. Той изглежда много по-млад от седемте си години. Те се държат един за друг: те са всичко, което другият има.
Тереза вдига поглед към нея.
"Вече си тръгвам. Отпред ще има полицейско подразделение, което ще пази къщата тази вечер". Линдзи само ѝ напомня. Хърбърт е минал през това предварително, как не смятат, че Тереза има от какво да се страхува от руснаците, във всеки случай не веднага, но ще оставят полицейската защита, докато не добият представа как ще реагират руснаците. В момента пред къщата има струпване на автомобили и те вероятно ще останат там с часове, за да събират доказателства.
Тереза кимва, докато гали главата на сина си.
"ФБР е прибрало Ерик. Те имат... въпроси."
Веждите на Тереза се повдигат, но тя мълчи пред Брайън. Все пак момчето го познава. Бил е в дома им. Приятел на татко.
"Опитай се да поспиш малко. Ще се свържа с теб утре."
Линдзи държи едната си ръка на парапета, когато Тереза се обажда. "Чакай малко - искам да ти благодаря. Това можеше да свърши по друг начин, много по-зле, и..." Тя поглежда към сина си.
"Не е нужно да ми благодариш, не и след това, което преживя." А тя е преживяла много повече, отколкото някой някога ще разбере. Заради това, което е направила тази вечер, съпругът ѝ може да остане в руски затвор до края на живота си. Брайън все още не знае това, но един ден може би ще го знае. Какво ще стане тогава?
"Постъпи правилно", казва Линдзи. Тереза също заслужава да го чуе. Дори ако Линдзи е единственият човек, който някога ще ѝ го каже.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНО
На следващата сутрин Линдзи е отпаднала. В крайна сметка тя спи само няколко часа, преди дневната светлина и шумът от движението да я принудят да стане от леглото. Дори горещият душ не я съживява.