"Безсмислена заплаха, нали?" Тарасенко вдига лениво рамо. Той не изглежда нервен или уплашен. Напротив: той не е заплашен ни най-малко. "И двамата знаем, че няма да ме преследвате. Не искате да издавате тайни в съда. Ще ме размените за вашите шпиони в Русия, хората, които хванахме да работят за вас".
Ричард. Това може да е начинът, по който ще си върнат Ричард. ФСБ няма да може да отрича повече, че го държи, не и когато са се опитвали да примамят съпругата му да работи за тях. Това би могло да е откритието, на което са се надявали. Линдзи ще трябва да поговори с Патрик Пфайфър, за да разбере дали старците ще се съгласят да предложат размяна.
Тарасенко потъва обратно в стола си. Поглежда надолу към плота от Formica, към двете изтъркани петна, където безброй хора са опирали лактите си, изтощени от тежестта на двуличието си. "Има и една друга възможност. Такава, за която може би не сте помислили, но която е много по-изгодна за вас." Той се втренчва в Линдзи с онези студени като ручей вода очи. "Ти си с ЦРУ, да? Не си правете труда да го отричате: Знам името ви от времето, когато бяхте в Москва. Бих искал да сключа сделка с вас. Искам да стана двоен агент на ЦРУ".
-
Настъпва стълпотворение. Налага се да разчистят стаята, без да са сигурни кой трябва да участва в тази дискусия. Това е над нивото на заплащане на Линдзи. В идеалния случай някой много по-старши би се заел с тези преговори, но Линдзи е тук. Изглежда, че Тарасенко разчита на това.
Стоейки в залата с Райли и Рий, Хърбърт изпитва облекчение. "Знаеш, че е прав", казва тя на Линдзи. "Той никога няма да бъде подведен под отговорност. Хората му ще се борят като дявол, за да го освободят. Най-доброто, на което бихме могли да се надяваме, е размяна на затворници."
Тя трябва да върне това в Лангли. Логично е решението да бъде взето от директора на руския отдел, но Ерик е отстранен от поста си. Ким Клейборн е заместник на Ерик, откакто Джак Клемънс влезе в болница. Но Клейборн е в дългосрочна командировка извън офиса. Линдзи не се е срещала с нея след завръщането си от Бейрут и е почти сигурна, че Клейборн не е била държана в течение на всичко това. Ерик е известен с това, че избягва заместниците си. Той ги има, защото се налага, това е част от управленската структура, но те бързо откриват, че Ерик ги смята за толкова полезни, колкото плетен презерватив.
Тя ще се обади в офиса на Пфайфър. Той има по-важни неща за вършене, но тя е почти сигурна, че ще иска да чуе това. И да се надява, че Клейборн вече е на призовка и лети по пътя обратно към Вирджиния.
"Нуждая се от сигурна линия. Трябва да се обадя по телефона - но след това ще се върна там".
-
Сега в стаята за интервюта са само двамата. Тарасенко се обляга далеч назад на стола, предизвиквайки гравитацията. Сега руснакът е по-корав. Той е щастлив, че е получил вниманието, от което се нуждае. Обича да е на мястото на водача, този. Линдзи го преценява възможно най-бързо от другата страна на масата.
Дали са му чаша кафе и цигари, като са му позволили да пуши във федерална сграда. Цигарата гори лениво между пръстите му. Той също я наблюдава, като съзнателно оставя погледа си да се движи от лицето ѝ по тялото ѝ. Просто се опитва да я сплаши. От Попов е научила много за старите тактики на КГБ. Този човек щеше да е щастлив или при съветския режим, или при олигарсите. Хулиган и опортюнист, той е пригоден да бъде пехотинец в Путинова Русия.
"Ти доста си променил мнението си", казва Линдзи.
Той изтупва пепелта в хартиената чаша, която са му дали, за да я използва като пепелник. "Откъде знаеш? Може би винаги съм искал да помагам на ЦРУ."
А може би просто искаш да ни изиграеш. "Ще видим. Ще трябва да поговориш с някои хора, които ще те оценят. Те ще решат дали може да ви се има доверие".
Усмивката му е рептилоидна. "Нашият бизнес е забавен, нали? Занимаваме се с измама, но в крайна сметка няма магическа формула, която да ни позволи да видим в сърцето на човека. Всичко се свежда до интуицията и нуждата. Чувстваш ли, че можеш да ми се довериш? Нуждаете ли се от мен достатъчно, за да преодолеете недоверието си?"
Разбира се, тя е преминавала през това и преди. Премина през цялата тренировка с Попов; въпреки че никога не се е съмнявала в искреността му, тя разбираше необходимостта от полиграфа, интервютата и оценките. Тези неща обаче отнемат време. Часовникът при Тарасенко тиктака. Всеки ден, в който е задържан, ще засилва подозренията на ФСБ. След определен момент те ще предположат, че е бил предаден.
"Мислиш ли, че можеш да видиш какво има в сърцето ми?" Той присвива очи към нея.
Човешкият детектор на лъжата. Знае ли той за нея, за репутацията ѝ? Това не би я изненадало: все пак е била настанена в Москва. Тереза може да е казала на Москва, че тя е човекът, който води разследването за къртицата. Тарасенко може би се опитва да я държи извън равновесие. Да я примамва.