Отново бащинско отношение, което потрива очите. Сякаш Тереза Уорнър не знае колко капризни могат да бъдат тези неща. Сякаш завръщането на Ричард трябва да е подарък. Не искаш да разваляш изненадата. "Няма ли да е по-добре, ако знае, че Агенцията се опитва да освободи съпруга ѝ, вместо да я държи в неведение?"
Клейборн потиска гримаса. "Разбирам какво имаш предвид... Нека го кажем така: ако някой й каже неофициално, не мисля, че това би било проблем. Разбирате ли?"
Тя ще замине за там, за да предаде новината лично. "Благодаря ви."
"И така... Да разбирам ли, че това означава, че ще останеш? Знаеш ли, ако ще бъдеш куратор на Тарасенко, може да се наложи да бъдеш настанен в чужбина. Може би можем да уредим да живееш в Лондон. Искаш ли това?" Това ли е намигване, което Клейборн ѝ отправя? Нейното неофициално разрешение да се види с Дейвис.
Линдзи поглежда назад през еднопосочното стъкло. Там седи касапинът от Цхинвали, смее се приятелски с офицера от техническите операции, преструва се, че всички сме приятели, че е просто още един човек. Не се замисля за цялата кръв по ръцете си.
Той няма да бъде нищо подобно на Яромир Попов. Изобщо не. Той ще бъде изпитание за всичките ѝ способности като служител по случая.
Но след всичко, което е преживяла с този случай, тя изпитва силен порив да го доведе докрай.
Тя кимва.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ
Линдзи отваря бутилка просеко. Може би е трябвало да избере шампанско, но е суеверна и се страхува, че може да заклейми нещата.
Планът беше да отидат в дома на Тереза тази вечер, но Тереза се обади следобед и попита дали вместо това могат да се срещнат в апартамента на Линдзи. Тя се връщаше от ваканционната вила на леля си на езерото Анна, където току-що беше оставила Брайън. Той щеше да се махне от къщата и погледите на съседите за няколко дни, а Тереза щеше да е свободна за неизбежните срещи с Министерството на правосъдието и службата за сигурност на ЦРУ. "Няма ли нищо лошо, ако дойда? Предпочитам да не се сблъсквам с празната къща в момента."
Линдзи се разхожда из апартамента, но не е изненадващо, че има малко неща за подреждане. В апартамента все още има малко признаци на обитаване. Подреждайки дрехите, които е изхвърлила на пода в спалнята, тя решава да подреди живота си. Ще си намери ново място за живеене, истинско място. Ще си купи мебели и кола.
Защото съвсем скоро тя ще има и съвсем нов живот. Връща се към кариерата си, което, въпреки опасенията ѝ, е огромно облекчение. Сякаш си връща стария живот, но различен. Вярно е, че ще се върне в руската дивизия, но ако нещата с Тарасенко вървят добре, тя може отново да се премести в чужбина, за да бъде по-близо до него. Във всеки случай това означава да се върне към цел, която разбира, да има позната почва под краката си. А не да бъде оставена да се справя сама, както беше в Ливан.
После е Ким Клейборн. Може би е твърде рано да се правят каквито и да било заключения, но тя изглежда като добър лидер. Трудно е да се разбере; може би това е просто пожелателно мислене, самозаблуда като акт на самосъхранение. Но всяко взаимодействие с нея се усеща правилно и поне на този етап Линдзи е готова да ѝ даде шанс.
На вратата се чува рязко почукване. Тереза стои в червен тренчкот, пристегнат плътно в талията, с бутилка в ръка. Просеко. Линдзи я приема с усмивка: те дори са започнали да мислят еднакво.
Линдзи я повежда към всекидневната. "Как е Брайън?"
Тереза събува обувките си и потъва в дивана. "Надявам се, че няколко дни край езерото ще го накарат да се оправи. Разбира се, той е разтърсен. Мога само да се надявам, че няма да бъде белязан за цял живот."
"Той ще се оправи. Той е силен. Поне няма да живее в друга държава".
Тереза скрива лицето си в ръцете и се стъписва. "Трудно ми е да повярвам, че щях да го направя! Нещата, които правим, когато сме отчаяни... Надявам се никога повече в живота си да не бъда толкова отчаяна."
Линдзи ѝ подава чаша просеко. "Какво следва? Дали са ти дали някаква идея...?"
"Трябва да повдигнат обвинения, но прокуратурата ще препоръча обвиненията да бъдат свалени. Разрешението ми е отнето, разбира се", казва тя с въздишка и се обляга назад във възглавниците. "В момента съм в административен отпуск, докато решат какво да правят, но ако просто ме уволнят и няма други последствия, ще се смятам за късметлийка."
Те не обсъждат Кайл Кинкейд. Той е излязъл от кома и в момента му се правят изследвания. Твърде рано е да се каже какви ще бъдат последствията за Тереза, дали Кинкейд ще разкаже на полицията какво се е случило. Той също не е съвсем невинен. Разследващите от Агенцията обаче не са успели да разговарят с него.