"Какво ще направите?" С какво се занимава един опозорен шпионин? Ще успее ли Тереза да си намери друга работа? Човек би си помислил, че това ще е голяма черна точка в постоянното досие, като позорно уволнение от армията.
"Бихме могли да се преместим оттук. Не мога да не си помисля, че това няма да изглежда толкова лошо, ако успея да се махна от Вашингтон". Линдзи също смята така, че всички тези неща с прикритието и кинжала стават все по-малко важни, колкото повече километри те делят от Вашингтон. "Къщата ми струва много, благодарение на местоположението си. С нея бихме могли да живеем доста добре в друга част на страната. После е колата на Ричард. Знаеш ли, че веднъж един човек ме порица, че я карам на работа? Каза, че това е направо безразсъдно от моя страна. Мога да я продам. Това е фондът за колежа на Брайън, точно там."
Това изглежда добра възможност да съобщиш новината на Тереза. Линдзи трябва да внимава: не иска да възбуди надеждите на Тереза преждевременно. Седмият етаж благославя размяната на затворници, но тя далеч не е приключила. Тя все още може да бъде провалена.
Линдзи налива още просеко в чашата на Тереза и се усмихва. "О, не знам за това - Ричард може просто да иска да си го върне."
На Тереза ѝ е необходима минута, за да се съвземе, но щом го прави, очите ѝ се замъгляват от сълзи. "Искаш да кажеш, че има шанс?"
"Честърфийлд даде разрешение. Мисля, че от американска страна са подготвили всичко. Сега всичко зависи от руснаците. Не мога да си представя, че те няма да се съгласят. Сигурно искат да оставят този провал зад гърба си".
За един дълъг миг Тереза не може да помръдне. Изглежда, че е парализирана от надежда и страх. След това поклаща глава, отмивайки сълзите си. Двамата стискат чаши.
Тя казва на Тереза, че ще стане куриера на Тарасенко. "Ти го познаваш най-добре. Какъв съвет имаш за мен?"
Тереза слага чашата си. "Не бих казала, че изобщо го познавам добре. Срещали сме се само няколко пъти. И все пак... не бих му се доверила, Линдзи. Бъди внимателна."
"Това трябва да е ограничена връзка. Той ще ни помогне да получим Морозов - това е всичко."
Мрачна гримаса съсипва прекрасното лице на Тереза. "Морозов. Вижте всичко, което ЦРУ е направило, за да се опита да го получи. Плащали са на информатори, минали са през всички "официални" канали... Всички хора, които са загинали, и всичко това е било напразно. А ако го хванат, какво ще стане? Ще си струва ли?" Тереза е огорчена и Линдзи не я вини: Ерик е бил готов да я пожертва и да преобърне целия ѝ свят, за да го привлече. Струва ли си да се стига до такива крайности за отмъщение?
Тогава възниква и въпросът дали актив като Тарасенко не би могъл да се използва по-добре. Добре поставен шпионин като Дмитрий Тарасенко би могъл да бъде използван за спасяването на стотици човешки животи. Мисълта се натрапва на Линдзи, въпреки че тя знае, че сделката е сключена. Това е, което Тарасенко предлага, а ЦРУ приема.
На вратата се чува неочаквано почукване, което определено е необичайно преживяване в този час на вечерта. Първият инстинкт на Линдзи е да предположи, че някой по погрешка е дошъл на грешната врата, и да го игнорира, но не: може да е съсед с проблем или пък нещастен случай на паркинга, някой да е отмъкнал колата ѝ. Тя се изправя на крака и отваря.
Ерик Нюман. Той е последният човек, когото е очаквала да види на вратата си, затова присъствието му изглежда като мираж. Всичко е погрешно, изражението му, стойката му, дори това, което носи - дъждобран "Бърбъри" върху дънки и анорак, на краката му са обути маратонки, без чорапи. Това е нещо, което бихте захвърлили, за да отскочите до аптеката за цигари и лотарийни билети.
Той си проправя път вътре. "Искам да поговоря с теб - казва той малко прекалено силно. Миризмата на алкохол е силна в дъха му.
След две крачки вижда Тереза на дивана. Лицето му пада. "Дойдох, защото мислех, че ще си сама. Но виждам, че вие двамата нямахте търпение да отпразнувате моето падение. Имате шампанско и всичко останало".
Линдзи не се притеснява, когато го вижда за първи път на вратата. Той очевидно беше в лошо състояние. Всъщност ѝ беше жал за него. Сега, когато той се е промъкнал в къщата и очевидно е пиян, вонящ на самосъжаление и малко неконтролируем, нещата стоят по друг начин. Предупреждението на Пфайфър се връща към нея. Само преди един ден Ерик е претърпял най-тежкото унижение в живота си. Той беше отведен в централата на ФБР. Беше уволнен от работата си. Срещу него се води разследване. Вероятно е дал акъл на екипа за наблюдение, за да стигне дотук.
Тя докосва рамото му, за да го насочи обратно към вратата. "Ерик, не трябва да си тук. И си пиян."