Той рязко отблъсква ръката ѝ. "Значи сега не съм добре дошъл. Бяхте доста приятелски настроени, когато ви поканих да водите разследването. Тогава бяхте твърде щастливи за помощта ми. За да накарам онова лошо нещо, което си направил в Ливан, да изчезне..."
"Лошото"? Няма сравнение между това, което направих в Ливан, и това, което направихте вие."
"Твоят приятел има съмнителна преценка, знаеш ли това?" - казва той през рамо на Тереза. Тонът му е подигравателен и радостен. Ако той се спуска надолу, ще вземе всички със себе си. "Знаеш ли защо я отзоваха от Бейрут? Хванаха я да спи с офицер от чуждо разузнаване. Тя или се саморазрушава, или е невероятно глупава, вие решете".
"Това, което съм направила, не е твоя работа." Линдзи знае, че той се опитва да я накара да изгуби самообладание, но това не я улеснява да не се разгневи. Никога не е предполагала, че Ерик може да бъде такъв. Той толкова добре криеше грозната си страна.
Тереза е на крака, извадила е мобилния си телефон. "Ерик, не трябва да си тук. Обзалагам се, че са ти казали да не се свързваш с никого от нас. Ако не си тръгнеш веднага, ще се обадя в полицията. Разбираш ли?"
Докато се върти върху Тереза, лицето му омеква. Гневът му се изпарява. "Това е твоя вина, знаеш ли. Ако не бяхте... Ако бяхме..." Той спира, улавяйки думите по средата на полета. "Нещата можеха да бъдат различни. В един друг свят можехме да бъдем щастливи и нищо от това нямаше да се случи."
Странно, но Тереза не му отвръща. Тя не говори. Тя свежда глава, избягвайки погледа му.
Какво се случва тук? Линдзи е объркана, но не казва и дума. Въздухът настръхва, сякаш току-що е минала електрическа буря.
Ерик пъха ръце в джобовете на дъждобрана си и размърдва крака. "Просто исках да знаеш - вината е твоя. И двамата - казва той и се обръща към Линдзи, сякаш тя вече е нещо второстепенно. "Не забравяй това, когато те попитат. Ще можете да обвинявате само себе си." И отново я подминава, но този път тя няма желание да го спре. Той оставя вратата широко отворена за нощта.
Зашеметена, Линдзи застава пред отворената врата. Тереза се приближава до нея. "Какво беше това?" Двете поглеждат към мястото, където за последно е стоял Ерик. Празнотата е тежка. Моментът с Ерик се разтваря с всяка секунда. Трудно е да се каже какво са видели, камо ли да се повярва какво може да означава това.
Линдзи се обръща от вратата и посяга към мобилния си телефон. "Звучи почти като - не знам - като че ли ще направи нещо драстично".
"Мислиш ли, че може да се опита да се самоубие?" Тереза пита със съмнение.
Би било лесно да се каже: "Той просто е пиян. Той е разстроен. Това ще мине. Че са чули погрешно. Че са разбрали погрешно. За да избегнат срама от това, че Ерик е намерен в два часа в очакване да се качи на самолет за Минесота, за да посети семейството си и да оближе раните си.
Но не това се случва. В поведението на Ерик Нюман имаше и друг вид заплаха. Линдзи се обажда в "Стражата" и получава същия офицер, който я е повикал в нощта, когато Яромир Попов умира. Сержант Мичъл.
"Права сте, госпожо. Звучи така, сякаш се е измъкнал от екипа за наблюдение. Веднага ще ги предупредим. Съмнително е, че господин Нюман ще се опита да се свърже с вас отново тази вечер, но ако се върне в апартамента ви, опитайте се да го задържите."
Двете жени се връщат на дивана, разтреперани. Тереза вече събира нещата си, подготвяйки се да тръгне. Но има едно нещо, което притеснява Линдзи. Тя е чула какво е казал Ерик и този момент, точно сега, може би е единственият ѝ шанс за обяснение. След час, след ден, моментът ще бъде изгубен. Може да се отрече. Сигурно е било важно за Ерик да ѝ го каже, при тези обстоятелства. Линдзи иска да знае. "Какво беше това, което ти каза? Че двамата сте могли да бъдете щастливи?"
Въздишката, която идва от Тереза, е дълга, ниска и болезнена. Тя се обръща настрани, кръстосвайки ръце на гърдите си. "Нищо. Много отдавна, преди Ричард. Но беше нищо."
Изведнъж Линдзи разбира. Ерик е бил влюбен в Тереза през цялото това време. Може би това е била причината, поради която преди две години той е запазил тайната за оцеляването на Ричард от Тереза. Може би се е надявал, че този път нещата ще бъдат различни. "Очевидно това е било нещо за Ерик."
Тереза обръща глава. Косата ѝ се спуска над очите ѝ и тя протяга ръка, за да я отметне. Дори този малък жест е елегантен и съвършен и тя вижда защо Ерик би се влюбил в нея. "Той би трябвало да знае по-добре. И никога не е бил влюбен в мен. Беше влюбен в това, което имахме с Ричард. В това, което имаше Ричард. Уважение, любов. Може и да бях млада и неопитна, но виждах, че той не искаше мен - искаше да бъде Ричард. И накрая го доказа, нали? Каквато и любов да имаше, тя се превърна в омраза. Беше готов да ме изгори и да остави Ричард да умре в затвора".