Коя е звездата на Ричард? чуди се Линдзи.
Тереза сякаш усеща какво мисли Линдзи. "Искаш ли да я видиш? Звездата на Ричард?" Преди Линдзи да успее да отговори - може да има само един отговор, да, разбира се - Тереза тръгва, а токчетата й тропат по теракотения под.
За щастие днес в коридора няма групи посетители, които да се задържат. През повечето дни има обиколки, посещения на официални лица или семейства, допуснати за церемонията по награждаването. Но днес, с изключение на охраната, те имат нишата само за себе си. Тереза се спира пред голямата мраморна стена. "Ето го." Тя я посочва бързо. Последната, чиито издълбани ръбове са свежи и ясни.
Тя проследява ръба с пръст. "Изглежда доста самотна, нали?"
След една уважителна минута Тереза повежда към кафенето. Първата спирка е за кафе, парата се издига от урната, когато тя си взима чаша. Избират маса, разположена до високата стъклена стена с изглед към затревения двор. Насочват се към най-отдалечения ъгъл, за да имат буфер от празно пространство около себе си.
Удивително е колко много се е променила Тереза в сравнение с жената, която Линдзи помни, но това е разбираемо, като се има предвид какво е преживяла. Тереза винаги е била слаба, но по здравословен начин, модерно. Сега тя е направо измършавяла. Ужасяващо е какво може да направи скръбта с теб.
Тереза наблюдава как от чашата ѝ се издига пара. "Много съжалявам за вчерашния ден. Обикновено не съм такава. Опитвам се да бъда по-дружелюбна. Беше ми трудно след изчезването на Ричард. Особено в работата." Тереза изпуска ироничен смях. "Обвинявам директора, наистина. Излъчиха службата за Ричард на мемориалната стена. Директорът го направи заради рейтинга. Тогава той беше нов, политическо назначение. Никой не го харесваше, така че той го направи, за да натрупа точки сред служителите". Усмивката ѝ е мрачна. "Това беше преди две години и все още всички познават лицето ми. Човек би си помислил, че в тоалетните има плакати за издирването ми".
Тя не преувеличава. Въпреки че са скрити в ъгъла, Линдзи забелязва погледите. Какво ли трябва да е да те преследва шепот навсякъде? Това е тя. Вдовицата.
Тереза сякаш се затваря в себе си, не иска да бъде забелязана. "Не е така, както си мислех, че ще бъде. Има дни, в които ми се иска да се откажа. След инцидента ми казаха да си взема толкова време, колкото ми е необходимо. Но след известно време имах чувството, че се крия. Бях само на четиридесет години. Трябваше да разбера как да живея отново в света".
Линдзи няма да навърши четиридесет години още известно време, но нейната равносметка е дошла по-рано. Има моменти, в които и тя иска да се скрие, да се върне към начина, по който нещата са били. Да се преструва, че нещата не са се променили.
Тереза нахлузва чифт тесни златни гривни върху китките си с птичи кости. "Имах син, за когото трябваше да се грижа. Брайън беше само на пет години по онова време. Той ме наблюдаваше, за да осмисли света си. Тогава разбрах, че не разполагам с лукса да се самосъжалявам или да се сърдя на Ричард, че е поставил дълга пред задължението към семейството си. Затова след два месеца попитах Ерик дали мога да се върна. Той каза, че мога, ако това е, което искам. Намерих жена, която да се грижи за Брайън след училище, и ето ме тук. Не беше лесно. Но консултантът каза, че връщането към нормалния живот ще бъде полезно за Брайън. И за мен."
"Изминал си дълъг път - казва Линдзи, като се опитва да звучи весело.
"Все още има дни, в които ми се струва, че е било вчера."
"Спомням си Ричард. Тъкмо бях започнала работа в офиса. Не можех да попадна в екипа му, защото всички искаха да работят за него."
"Той имаше страхотна репутация. Смятаха, че един ден той ще управлява това място." Тереза обръща хартиената чаша с кафе в ръцете си, докато върти мислите си. "Ричард и аз се запознахме тук. Тогава все още беше обичайно да се срещаме с бъдещите си съпрузи в офиса. Той беше с девет години по-голям от мен. Бях влюбена като ученичка в шефа." Тя заравя лице в ръцете си в присмехулно смущение.
Линдзи си спомня, че много жени в офиса са били влюбени в Ричард. На пръв поглед не бихте си помислили, че той е от типа мъже, по които жените си падат. Беше слаб. Не беше това, което се нарича красавец; имаше грапаво лице, линиите му бяха издълбани твърде рано. Можеше да бъде строг. Но беше справедлив и винаги искаше да направи правилното нещо. Беше един от онези редки мениджъри, които бяха обичани и уважавани от всички, които работеха за тях.
Тереза поклаща глава. "Намирам нашето привличане за доста вълнуващо, но когато нещата между нас започнаха да стават сериозни, Ричард настоя да се прехвърля в клона на Ерик. Ако ще правим това, ще го правим по правилата - каза той." Линдзи е впечатлена; има много началници, които открито са се срещали с подчинените си, мислейки, че никой няма да посмее да ги предизвика.