Тя не може да мисли за Ричард, без да се сети и за Ерик. Всички знаеха, че са израснали заедно в системата, кариерите им бяха огледални образи. И все пак бяха противоположни в много отношения. Ерик изглеждаше добре в общоприетия смисъл на думата, като момче от подготвителен клас, с гъста коса и квадратна челюст. Той беше умиротворител, който умееше да се умилква и да преговаря. Който знаеше как да разкаже някоя шега, за да намали напрежението, и можеше да накара всеки, който работеше за него, да се чувства добре.
В някои отношения Ерик изглежда по-естественият избор за жена като Тереза. По онова време тя е била "това" момиче в офиса. Въпреки това тя избира Ричард. Може би я е привлякъл неговият интелект: той лесно е бил най-интелигентният мъж, когото Линдзи е срещала в Агенцията към онзи момент. Ако ви бяха помолили да предскажете кой ще управлява нещата след десетилетие, всеки щеше да каже Ричард. Ерик щеше да бъде заместникът, този, който изглаждаше перата, които Ричард беше разбъркал.
Очите на Тереза светят. "Той просто беше толкова различен от мъжете на моята възраст. Знаеш ли какво направихме на първата ни среща? Изкачихме се на Стария парцал в националния парк "Шенандоа". Друг мъж сигурно щеше да резервира маса в L'Auberge Chez François, но ние бяхме там, сред природата на Вирджиния в един есенен ден, опознавайки се през часовете, които ни отне изкачването и връщането. Беше великолепно и типично за Ричард."
Хубавите моменти са съблазнителни, смята Линдзи. Вярваш, че те ще продължат вечно.
Тереза вдига останките си, като опакова смачканите салфетки в празната чаша. "Повече от всичко ми се иска Брайън да можеше да разбере какъв е бил баща му тук, в Агенцията. Той имаше блестящ ум за нашата работа. Правеше невероятни изводи, виждаше възможности, които никой друг не виждаше. Създаваше тези наистина интелигентни подвизи, които водеха до големи преврати и в крайна сметка осигуряваха сигурността на нацията. Но Брайън никога няма да узнае - освен ако един ден не получи собствено разрешение за достъп до класифицирана информация, но аз съм твърдо против това."
"Наистина?" Линдзи е изненадана. Повечето родители, които работят в ЦРУ или други разузнавателни агенции, обикновено се надяват децата им да ги последват в бизнеса - или поне не биха били категорично против.
Тереза се обръща, но не и преди Линдзи да види как тя притиска устата си в твърда линия. "Не и след това, което преживях."
-
Връщат се в офиса, без да говорят много. Линдзи не е сигурна какво да каже. Разговорът им в кафенето сякаш е завършил с неловка нотка. В един момент Тереза се извинява, че е доминирала в разговора, въпреки че Линдзи е щастлива да не отбягва въпросите за себе си. Тя все още не е готова да се отвори.
Но на няколко крачки преди вратата на офиса Тереза най-сетне нарушава мълчанието. "Странно, нали, какво се случи вчера?" Тя може да говори само за Попов. Беше обиколила светкавична телеграма, която съобщаваше за смъртта му. "Чували ли сте за него?"
"Да, чувала съм за него." Макар че рано или късно информацията за разследването ще излезе наяве, засега Линдзи е сигурна, че трябва да се държи хладно. Да почете купето, което пази знанието, че Попов е бил двоен агент.
"Трябва да е бил един от нашите: Отделът не би вдигнал такава тревога за всеки руски служител".
Достатъчно вярно. Все пак Линдзи внимава да не потвърди или отрече.
"Казахте, че провеждате разследване. То трябва да е свързано с тази смърт, нали?"
Сега Линдзи се чувства двойно по-зле от това, че вчера го е изпуснала. "Не съм свободна да кажа."
"Разбира се. Не исках да любопитствам." Тереза се усмихва извинително. "Все пак... ти се настаняваш. Всичко това трябва да е дезориентиращо, обърнато наопаки. Уведоми ме, ако мога да помогна с нещо." И те се вмъкват обратно в офиса, разделят се мълчаливо, а Линдзи се чувства малко по-добре от завръщането си. Блудната дъщеря.
СЕДМА
Отново в малкия си кабинет Линдзи затваря вратата. Време е да остави настрана прекъсванията и да започне с това разследване.
По-рано е имало имейл от Реймънд Мърфи. Беше започнал да проверява гара Москва за лоши ябълки и намекна, че е открил възможен заподозрян. Това нямаше да е началникът на гарата Ханк Бремер, Линдзи можеше да предвиди това. Не беше работила с него - Ханк беше дошъл, когато тя си тръгваше - но той имаше репутацията на човек, който се придържа към правилата и е от старата школа, а е трудно да си представиш такъв човек да се продаде на врага.