Реймънд само бе намекнал за картите в ръката му, но звучи като един от служителите по случая. Някой, за когото се е знаело, че има проблеми с парите и е бил хванат да се фука с положението в документите. Реймънд иска да се поразрови още малко, преди да сподели името с нея, така че засега това е всичко, с което разполага. Достатъчно, за да знае, че станция "Москва" не може да бъде изключена на този етап.
Време е да се заеме със задачите, които Реймънд набеляза. Първата стъпка е да получи записите за достъп на Попов, Нестеров и Кулаков. Информацията, която даден актив предоставя на Агенцията, може да бъде широко отразена, но тези доклади няма да разкрият истинската самоличност на източника. За да попаднете в списъка за достъп, би трябвало да докажете необходимостта да знаете истинската самоличност на актива - обикновено с цел да потвърдите истинността или полезността на информацията. Този списък за достъп би включвал политици, което означава, че има шанс, макар и малък, дипломатическо или военно аташе на САЩ случайно да е изпуснало истинското име по време на преговори или среща. Има и други начини, по които руснаците биха могли да разберат за това, но е малко вероятно да са открили три актива сами. А Попов, един изключителен професионалист, да се спъне? Това изглежда почти невъзможно. Най-вероятната причина, много по-вероятна от всяка друга, е някой от списъците за достъп да е казал на руснаците.
Тя трябва да прочете и всички доклади, издадени от новия ръководител на Попов Том Касиди, офицерът от ЦРУ, който пое поста, когато Линдзи напусна Москва. За пръв път ще може да ги види, тъй като достъпът ѝ беше отнет, когато напусна московската станция - стандартна процедура за сигурност. Тя вече няма нужда да знае.
Първата ѝ стъпка е да се обади на главния служител по сигурността на отдел "Русия". "Трябва да знам кой е в списъка за достъп до "Чингиз", "Скипджак" и "Лайтхаус". Кодовите имена на Попов, Нестеров и Кулаков. "И ми трябва възможно най-скоро."
Офицерът по сигурността се ухилва. "Това ще отнеме известно време. Не мога да ви обещая, че ще се свържа с вас още днес".
С това разследване, което е единствената ѝ отговорност, Линдзи разполага с време в изобилие. "Позволете ми да вляза в досието и аз сама ще прегледам записите и ще свържа точките".
Десет минути по-късно тя вече има достъп до записите, от които се нуждае. Започва да преглежда списъците за достъп, като започва с Кулаков. Броят на хората, които би трябвало да знаят истинската самоличност на един учен, ще бъде малък. Висшите мениджъри не биха си направили труда да бъдат прочетени. Информацията, която е предоставил Кулаков, може да е била широко разпространена в класифицирани доклади, но повечето читатели не биха имали нужда да знаят истинското име на човека, който е предоставил тази информация, за да я разберат.
Повече хора биха получили достъп до истинската самоличност на Нестеров заради темата: изглежда, че всяка агенция във федералното правителство в момента работи по руски кибероперации. Все пак списъкът за Нестеров е шокиращо дълъг. Линдзи си прави бележка да повдигне въпроса пред Ерик. Изглежда, че това е ненужен риск.
Връща се и преглежда списъка с имена под досието на Кулаков, само около трийсет. След това сверява всяко от тях със списъка на Нестеров, който наброява почти двеста. След като елиминира някои фалшиви съвпадения - общи имена, които се оказват различни хора - Линдзи стига до заключението, от което се страхуваше: нито един човек не фигурира в списъците за достъп и на Нестеров, и на Кулаков. Това означава, че освен шепа висши мениджъри, които са включени проформа, никой не би могъл да знае за истинската самоличност на двамата мъже.
Който и да е дал тези имена на ФСБ - Федералната служба за сигурност на Руската федерация - ги е получил по друг начин.
След това Линдзи сравнява списъците за достъп на Кулаков и Нестеров с третия списък - този на Попов. Точно както е подозирала, няма съвпадения със списъка на Кулаков и само няколко съвпадения със списъка на Нестеров, и всички те са висши ръководители в ЦРУ - включително Ерик Нюман. Идеята, че някой от тях би могъл да бъде шпионин на ФСБ, е смехотворна.
Линдзи се заема със следващата задача, която си е поставила: да прегледа всички доклади, съдържащи информация, която Попов е предоставил на новия си ръководител. Върху жълт юридически блок тя записва бележки, докато чете, като поток на съзнанието, в който събира нещата, които са привлекли вниманието ѝ. Вече е прегоряла сутринта и тялото ѝ се бунтува, че толкова дълго е била прикована към този стол. Но тя продължава да го прави, прелиствайки кабелите един по един.