Когато самолетът се придвижва по пистата, тя проверява списъка с пътниците. Името му е Яромир Попов и е пристигнал в JFK с полет на "Аерофлот" от Хийтроу. Значи руски бизнесмен.
Едва Еърбъс А330 се издига в нощното небе, руснакът започва да има проблеми. От седалката за скачане в кухнята стюардесата вижда, че лицето му е станало ярко розово и че има затруднения с дишането. Възможно ли е да се е задавил с нещо? Той не е натиснал бутона за повикване, така че може би това е просто обикновена тревога. Потеглянето е най-лошото за много пътници. Тя брои минутите до момента, в който ще се появят знаците за закопчаване на предпазните колани.
Полетът до Вашингтон, окръг Колумбия, ще е бърз. Тъй като самолетът е пълен едва на една трета, авиокомпанията е намалила броя на стюардесите. Тази вечер са само тя и още една жена - минималното количество. Все пак има за какво да се погрижат и тя не се сеща повече за Попов, докато не идва време да приема поръчките за напитки. Дотогава той се е влошил. Той се клати на мястото си и е на ръба на конвулсии. Очите му са изпъкнали, а яркочервеното му лице е лъскаво от пот.
Тя се радва, че в салона е тъмно и самолетът е практически празен. Не иска да тревожи останалите пътници. Повечето така или иначе са свели глави, опитвайки се да подремнат набързо по време на деветдесетминутното пътуване.
Тя се навежда над него, доближавайки лицето си до неговото, за да може да провери дали не мирише на алкохол. "Добре ли сте, сър? Мога ли да направя нещо за вас?"
Той отваря уста, но не изрича никакви думи, а само гъргорещ, задушаващ звук.
Нещо сериозно не е наред. Пулсът ѝ веднага се ускорява. Никога не ѝ се е налагало да оказва спешна медицинска помощ в самолет и тя трескаво се опитва да си спомни какво трябва да направи по-нататък. Да разхлаби вратовръзката му? Да провери дихателните му пътища за прегради? Да даде знак на другата стюардеса да й помогне?
В слюнката, която покрива устните му, се образуват мехурчета като при бясно куче. Тя се втурва в камбуза за още една пластмасова чаша с вода, която той изгълтва жадно, но тя не му помага да проговори. Треперенето се засилва; сякаш се носи по личната си вълна на турбулентност. В очите му има задушаващ поглед на паника - знае, че нещо много не е наред, но упорито продължава да се опитва да говори, сякаш е решен да ѝ предаде някакво послание.
Изплашена, тя скача на крака и се втурва към пилотската кабина. Почуква на вратата и изчаква щракването на ключалката, когато тя се отключва, преди да надникне вътре. Пилотът и вторият пилот я поглеждат едновременно, без да проявят дори намек за любопитство защо трябва да ги види. Може би си мислят, че тя носи кафе.
"Имаме пътник в медицинско затруднение. В бизнес класа - добавя тя, знаейки, че това понякога има значение.
По лицето на пилота преминава израз на раздразнение. "Колко е зле?"
"Не знам. Изглежда доста зле."
Пилотът се завърта на седалката си, за да погледне директно към нея, сякаш това е нейна вина. "Трябва ли да се върнем?"
"Почти сме над Трентън", казва вторият пилот и поглежда инструментите. "Дори и да обърнем, ще трябва да кръжим на JFK един час, преди да можем да кацнем. До Вашингтон има само още четиридесет минути." Можем да помолим за приоритетно кацане и за медицински екип, който да ни чака на изхода.
По стъкления поглед на пилота тя разбира, че решението му е взето. "Да, разбира се, това ще направим. Вие - обръща се той към стюардесата, без да си направи труда да запомни името й - се погрижете да му е възможно най-удобно. Вижте дали може да ви даде нещо, което да предадем по радиото до Вашингтон - име на лекар, какви лекарства приема, каквото и да било."
Тя се колебае. "Бихте ли могли да проверите дали има лекар в самолета?"
И пилотът, и вторият пилот си разменят погледи; това е нещо, което те не обичат да правят. Това изнервя пътниците. Попитайте по интеркома дали в самолета има лекар и някои пътници веднага ще предположат, че е избухнала ебола, и ще започнат да се плашат. Но пилотът кимва бързо с глава.
Докато се върне, Попов получава пълен припадък. За щастие, след съобщението по интеркома стюардесата от икономичната класа се притичва на помощ. Тя има самочувствието на много млада и - слава Богу - си спомня обучението по първа помощ от времето, когато е била спасител в градския басейн. Тя е взела със себе си автоматичния дефибрилатор на самолета. Двете жени се навеждат над Попов. Като се има предвид размерът му, за поставянето му настрани не може да става и дума, дори и на по-просторната седалка в бизнес класа. Стюардесата поставя една от малките, тънки възглавници под главата му и разстила одеяло върху него. Не му е студено - дрехите му са пропити от пот, но тя го прави повече за уединение, отколкото за нещо друго.