Но повечето мъже надрастват своите благодетели, нали? Едно дърво не става силно, ако остане в сянката на гората. Освен това Морозов не се свени да хвърля хора на вълците, както подчинени, така и съперници; Тарасенко е виждал доказателствата. Той се е научил да следва примера на Морозов: стъпвал е върху труповете им, премествал се е в кабинетите им, изкачвал се е по стълбата.
Тарасенко продължава да барабани с пръсти по бюрото си. От това странно стечение на събитията може да се появи възможност. Ето как мъжете напредват в това чумаво царство: да видят възможността преди всички останали и да се възползват от нея.
Въпросът заслужаваше да бъде наблюдаван много внимателно.
ДЕСЕТ
ТИСЪНС КОРНЪР, ВИРДЖИНИЯ
Събота е, ден за вършене на поръчки. Линдзи се принуждава да обуе чифт дънки, да върже косата си на опашка и да се отправи към обширния търговски център "Тайсънс Корнър". Нуждае се само от няколко неща от първа необходимост и обещава да си купи нещо добро за обяд (Такос? Суши? Нещо, което не може да приготви в безплодната пустош, която представлява кухнята ѝ), за да я примами да излезе от апартамента.
След една покупка (спортни чорапи) тя стои пред Macy's, когато вижда Тереза. Линдзи винаги е изненадана, когато види някого от работата си на свобода, сякаш двата свята са горима комбинация и никога, ама никога не бива да се докосват.
Тереза няма как да бъде сбъркана. Шикозна, както винаги, палто, пристегнато плътно в талията, слънчеви очила, нахлупени на върха на главата. Държи ръката на малко момче и се е навела, за да му прошепне нещо на ухото. Момчето се взира, сякаш хипнотизирано от обширното пространство за игра пред тях. Децата минават покрай него, за да се качат на огромните пластмасови конструкции. Всички се смеят и пищят, с изключение на малкия Брайън. Той се взира в неоновия комплект маймунски скали с нещо подобно на благоговение.
Трябва ли да ги остави да се забавляват? Но кога Линдзи ще има възможност да се запознае със сина на Тереза? Тя се приближава до него, а на ръката ѝ се люлее малка пазарска чанта. "Здравей, приятно ми е да те срещна тук."
Усмивката на лицето на Тереза изглежда истинска. По подкана на майка си Брайън се обръща към Линдзи, а големите му очи проследяват лицето ѝ. Линдзи решава, че той трябва да е наследник на Ричард. Тези предпазливи, совови очи.
"Това е приятелят на мама. Работим заедно", казва Тереза. Брайън примигва и премества тежестта си. Тереза се навежда, за да говори на сина си. "Защо не отидеш да си играеш? Ние с Линдзи ще седим точно там и ще те наблюдаваме. Ще можеш да ни виждаш през цялото време. Аз няма да отида никъде."
Те сядат заедно на пластмасова пейка и гледат как Брайън започва да се издига по съзвездието от решетки, докато се окаже над главите на другите деца. Намек за вълнение изневерява на иначе контролираното изражение на Брайън, но погледът му остава залепен за майка му, като на куче, спасено от изолатора.
"Две години Ричард го няма, а Брайън все още не обича да ходи никъде без мен", казва Тереза. Всички пазарски чанти в краката ѝ са от детски магазини. "Терапевтът казва, че той ще го надрасне."
Линдзи е наясно, че днешният ден ще отбележи промяна в отношенията ѝ с Тереза. Въпреки че се събират всеки ден на кафе, разговорите им не са били прекалено лични. Линдзи говори за овдовялата си майка, която живее сама в провинциална Пенсилвания, а Тереза се тревожи най-вече за това как се справя Брайън в училище. Днес обаче усещането е различно. Днес Тереза сякаш е в настроение да се отвори.
Има ли Тереза приятели? Линдзи се чуди. Изглежда, че тя се е посветила само на сина си и само на него. Изглежда налудничаво, че това се е случило със съпругата на Ричард Уорнър, някогашния крал на тяхното островно кралство, двойката златна двойка. Тереза Уорнър е имала свой кръг от приятели, кралица с нейния двор, но изглежда, че сега всички те са я изоставили. Всички тези хора, които са познавали и обичали Ричард Уорнър - защо не ѝ помагат? Изглежда, че е останал само Ерик Нюман.
По някакъв странен начин Линдзи знае през какво преминава Тереза. И двете са изпаднали в немилост, световете им са се преобърнали и сега са принудени да изграждат нови. Това, което ѝ се е случило в Бейрут - че някой се е почувствал достатъчно застрашен, за да иска да я види как пада - е било изненада, но също така ѝ е дало ценен урок за Лангли. Повечето хора държат обидите си скрити. Изведнъж тя осъзнава, че вероятно разбира Тереза по-добре, отколкото си е мислела.
Тереза наблюдава как децата пъргаво се катерят по маймунските скали. "Опитвам се да не живея в миналото, знаеш ли, но понякога си мисля колко различно щеше да бъде всичко, ако Ричард беше още жив."