Линдзи не е сигурна доколко да навлиза в толкова деликатна тема - смъртта на един мъж, но Тереза изглежда иска да говори за това. "Знаеш ли, никога не съм чувала какво се е случило с Ричард. Подробностите не стигнаха до Ливан. На нас изобщо не ни казаха нищо."
Тереза я поглежда с болка. Не би трябвало да говорят за класифицирани неща извън офиса, но това се случва постоянно, когато двама или повече служители на Агенцията са сами, навсякъде, където има разумно очакване, че няма да бъдат подслушани. Разбира се, те заобикалят по краищата. Говорят на шифър, премълчават подробности. Избягват тайните неща.
Тереза се надига от пейката и тръгва с глава към една малка ниша, достатъчно близо, за да може Брайън все още да я вижда, но далеч от всички останали. Те са сами, балон в морето от майки и тийнейджъри, никой не им обръща внимание.
Тереза поема дълбоко дъх, после го изпуска бавно, готова да оголи душата си. Тя изпуска гласа си. "Никой никога не ми е разказвал цялата история. Разбрах я сама от парченца, които чух с течение на времето. Започна с проблем с един актив. Активът беше жена, от която Ричард беше избягал от Лангли. Разбира се, в Москва имаше служител по случая, но той се грижеше само за физическите неща, за мъртвите души и други подобни. Всички в Лангли знаеха, че това е делото на Ричард - и че то е било успешно благодарение на него." В гласа ѝ все още звучи гордост за съпруга ѝ, за това, което е направил. Преди да продължи, тя поглежда през рамо, за да се увери, че около тях все още има широк буфер.
"Но тогава Ричард се прибра много късно една вечер, лицето му беше бяло. Брайън вече си беше легнал. Ричард извади бутилката "Ямска", любимата му водка, и ни наля и на двамата по едно питие. Току-що бяха научили, че руснаците са попаднали на неговия актив. За късмет не беше вкъщи, когато полицията дойде за нея, и успя да се скрие. Нямаше обаче да оцелее дълго на улицата, сега, когато беше взривена. А Лангли не разполагаше с ресурси, които биха могли да ѝ помогнат, нито с някого, когото биха били готови да рискуват.
"Ричард нямаше да им позволи да изоставят актива му. Тя попадна в ръцете на Ерик. Ричард отиде при него и му каза, че трябва да я измъкнат, независимо от всичко. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че извличането е сложна операция. Планирането им отнема месеци, а не дни. И също така са опасни. Цялото нещо изглеждаше абсурдно глупаво, жест на заклет романтик - и за момент дори се усъмних в мотивите на Ричард, зачудих се дали с този актив не се случва нещо, за което не знам." Тя спира, а изражението ѝ е плетеница от съжаление и нещастие. Значи и тя се е чудила през цялото това време дали Ричард е бил верен, дали е имал скрити мотиви да отиде в Москва... Болката, която тази жена е носила, е невъобразима.
"Исках да го попитам: "Ами ние?". Ами да постави семейството си на първо място? Исках да хвърля всичко това в лицето му, но не можех. Това не е толкова просто, нали? Няма уравнение, което да ви каже колко лоялност дължите на даден актив". Тя слага ръка върху очите си. Скрива се от болката. "Трябваше да си тръгне, твърдеше той. Активът му беше рискувал живота си заради неговата дума. Не можеше да позволи на руснаците да я хванат. Освен това никой професионалист от разузнаването никога не мисли, че ще сгреши. Ричард и за частица от секундата не си е помислял, че няма да се върне у дома".
Тереза си поема дълбоко дъх. Бори се със сълзите си. "Ерик Нюман беше този, който ми каза. Той ме извика в кабинета си... Седях на дивана, сякаш всичко беше нормално, въпреки че знаех, че предстои нещо лошо. Въпреки че всеки нерв в тялото ми ми казваше да се махна оттам. Да бягам.
"Спасителната операция не беше минала добре - каза той. Сякаш руснаците са знаели, че Ричард идва. Той е бил този, който е отишъл за нея. Беше настоял да я придружи до убежището. Тя беше негова отговорност, той щеше да поеме риска. Това беше последното, което някой го видя."
Добре ли е, че си спомням всичко това? Линдзи се чуди. Катарзисно ли е? Жената току-що беше признала, че няма приятели; вероятно не е говорила с никого за това, не и от много, много време.
Тереза продължава. "Подробностите излязоха наяве през следващите няколко месеца, малко по малко. Беше като китайско водно мъчение. Ерик твърдеше, че е получил разрешение да го сподели с мен на пристъпи. Руснаците отказаха да върнат тялото на Ричард. Очевидно ЦРУ беше постигнало сериозен успех с този актив и беше накарало ФСБ да изглежда зле.
"Но след това започнаха контрааргументите - знаете как е, как обичат да усукват и преплитат една история, за да видят дали не може да се измисли някакъв ъгъл, нещо, за което никой не се е сетил преди. И сигурно някой си е наумил, че активът е бил подхвърлен, сложен капан от ФСБ, за да се реабилитира в очите на Путин, и че Ерик и Ричард са били измамени през цялото време. Нямаше нито едно доказателство в подкрепа на тази идея, но това не ѝ попречи да заживее свой собствен живот. Целият епизод - активът, смъртта на Ричард - стана радиоактивен на седмия етаж." Цялото напрежение изчезва от Тереза изведнъж. Тя е изстискана като кърпа за пране. "Казаха ми да престана да настоявам по въпроса и да приема случилото се. Нищо повече не можех да направя."