"Знам, че не ти харесва, Ханк, но трябва да мислим за нашите хора." Тонът на Ерик е по-примирителен, но е твърде късно. Началниците на гари не обичат авторитетът им да бъде поставян под въпрос пред подчинените. Трябваше да помогне на Ханк сам да стигне до това заключение. "Ще разберем какво се случва и ще го спрем".
"Не идва оттук" - избухва Бремер. "Който и да говори с ФСБ, това не е някой от Станцията. Познавам моите хора." Той сочи пръст към камерата в знак на обвинение. "Напоследък CI се шмугва наоколо - това ваше дело ли е? Опитваш се да хвърлиш вината върху нас?"
"Те просто си вършат работата" - казва Ерик и се отдръпва от масата.
Пръстът се побутва категорично. "Ако има къртица, тя е в Лангли. Това е един от твоите хора, Ерик."
"Ще видим", казва Ерик през стиснати зъби.
"Да, добре, ще видим." Големи приказки от страна на Бремер; Линдзи се чуди дали той не знае нещо, което не казва.
"Бяхте ме предупредили, че ще трябва да направим това, за да защитим останалите ни активи... Щастлив?" Ерик казва на Линдзи, след като видеовръзката е изключена.
"Че ще закриеш Станцията? Това е правилното нещо. И има нещо, което трябва да знаеш: Чух се с вдовицата на Попов." Това означава да признае за канала със задна врата, но Линдзи разказва на Ерик за размяната на мнения с Маша.
"Значи проблемът е на Московската гара", казва бавно Ерик. Зашеметен, може би, от новината.
"Мога да накарам CI да провери Касиди..."
"Не", казва Ерик. Прекалено бързо. Линдзи повдига вежда. "Нека проведат собствено разследване. Да видим дали ще успеят да потвърдят това, което Маша ти е казала. Не бива да приемаме нищо за чиста монета..."
Мисли ли, че има вероятност Маша да ги лъже?
Инстинктите на Линдзи ѝ подсказват, че това не е така, но Ерик е шефът. И той е по-опитен от нея. Линдзи се доверява на Маша, защото се е доверила на съпруга си, но никога не е срещала Маша. Трудно е, но Линдзи се принуждава да погледне на нещата от гледната точка на Ерик. Те трябва да останат обективни. Тя не казва нищо, кимва и излиза през вратата.
Когато Линдзи се връща в малкия си кабинет, вижда малка група, събрана около кабината, а ниското мърморене преминава напред-назад, докато утешават някого. Млада жена в центъра на групата бърше очите си с кърпичка. Когато Линдзи се приближава, събралите се хора се разотиват. Като се има предвид дружбата на Линдзи с Ерик, те вероятно я причисляват към ръководството и не искат да ги видят да си бъбрят, избягвайки работата си. Жената със сълзи на очи вдига поглед, когато Линдзи се приближава.
"Съжалявам, не искам да ви прекъсвам, но вие работехте ли по "Маяк"?" Линдзи внимава да използва прикриващото име на Кулаков. "Работя по разследването - вероятно сте чули за него. Можете да говорите с мен."
На табелката с имената е изписано jan westerling. Жената кимва, докато посяга към очилата си на бюрото. "Аз съм служителят, който отговаря за докладите. От няколко години се занимавам със случая "Лайтхаус".
Точно човекът, с когото Линдзи трябва да говори: служителят по докладите действа като връзка между Лангли и Московската станция. Линдзи обляга рамо на една колона, заграждайки бюрото от погледа на останалата част от офиса. Трябва да зададе няколко въпроса и ще е по-добре, ако имат дори частица уединение. "Това трябва да е трудно." Не би трябвало да си позволяваш да се доближаваш прекалено близо до актива, но го правиш, ако си човек. Дори някой като този офицер от рапорта, за когото Кулаков е малко повече от име в рапорта. Който не е имал такава връзка, каквато Линдзи е имала с Яромир Попов.
Младата жена кимва. Все още разтреперана, тя натиска няколко клавиша и след това обръща монитора към Линдзи. Това, което вижда на екрана, е удар в корема. Изображението е на мъжко лице, но от тази снимка няма да разбере нищо за него. Възрастта му, вероятният му етнически произход, нищо. Цялото му лице е изкривено от оток. Очите са покрити със засъхнала кръв, а устата е отворена яма от лъскаво черно, всичките му зъби са изчезнали. Това може да е престъпление от омраза: жертвата е заличена.
Линдзи е шокирана от реалността, която я връхлита. С това си имат работа.
"Това е от полицейския доклад - казва Уестърлинг и гласът ѝ се сгъстява.
Линдзи си поема дълбоко дъх, преди да се наведе над клавиатурата и да прелисти останалите снимки. Има една, на която тялото е на асфалта, ръцете и краката са изкривени неестествено, сякаш е паднало от разстояние. Носи риза и вратовръзка и бежов тренчкот - дрехи, които би носил на работа. "В доклада пише ли кога са го видели за последен път?"
"Не се е върнал от работа една вечер, преди около три седмици".
"И кой е съобщил за изчезването му?"