"Съпругата му."
Линдзи се вглежда по-внимателно в снимките, търсейки следи от разлагане. "В полицейския доклад пише ли нещо за времето на смъртта или за състоянието на тялото?"
"Изчакват аутопсията за времето на смъртта, но смятат, че е мъртъв от около седмица."
Което означава, че този, който го е отвлякъл, го е държал жив в продължение на две седмици. Макар че от състоянието на лицето му можеше да се направи извод за изтезание, не изглеждаше вероятно група хомофоби да отвлекат човек и да го държат две седмици, ако са възнамерявали да го убият.
Все пак това звучеше като разпит. "Бихте ли ми изпратили този доклад?" Линдзи попита, като се готвеше да се върне в офиса си.
Докато Уестърлинг посяга към мишката, по бузите ѝ се разливат сълзи. "Сега е различно, знаете ли, от времето, когато започнах. В Москва играят по-грубо." Разкажи ми за това - иска да каже Линдзи, но не иска да затваря младата жена, затова кимва. "Сякаш ФСБ чувства, че може да свали ръкавиците. Не мога да повярвам, че са направили това с този актив. Той беше приятен човек. Учен. Безобиден." Още няколко сълзи. "Той не е подписал за това. Това не трябваше да се случва. Не можем да се погрижим за тях... Нещо не е наред." Тя избърсва сълзите си, поклащайки глава. "Забрави какво казах току-що, разстроена съм. Не знам какво казвам."
Уестърлинг имаше предвид всяка дума и Линдзи го знаеше. Тя просто се страхува, че Линдзи ще каже на Ерик. Линдзи слага ръка на рамото ѝ. "Не се притеснявай за това. Знам какво имаш предвид."
Първото нещо, което Линдзи прави, е да препрати доклада на руската полиция на Реймънд Мърфи, като е сигурна, че информацията не е стигнала толкова бързо до него долу в контраразузнаването и иска да го държи в течение на развитието на ситуацията. След това го изпраща на една жена, с която е работила в началото на кариерата си, Рут Малъри, човек, който от десетилетия следи руските служби за вътрешна сигурност. Тя иска само мнението на Малори за убийството; няма да ѝ даде предисторията на случая, няма да издаде никакви компромати.
Линдзи вдига поглед и открива, че Маги, офис мениджърът, стои на вратата на кабинета ѝ. Лицето ѝ има въпросително изражение, сякаш току-що е чула лоши новини. Тя влиза вътре и затваря вратата.
"Забелязах, че прекарваш много време с Тереза Уорнър". В тона на Маги има предупреждение, ако имате уши да чуете. "Това не е добра идея."
Това не е това, което Линдзи е очаквала, изобщо не. "За какво говориш?"
"Има неща, които не знаеш." Колко мрази Линдзи тези думи: те се използват твърде често в разузнавателния бизнес. Винаги се намира някой, който с удоволствие да ти напомни, че има по-дълбока тайна, в която не си посветен. След десет години Линдзи е научила, че понякога има тайна, а понякога няма.
Маги накланя глава, претегляйки думите си. "Тереза Уорнър... има репутация. На някои хора им се е сторило, че не са доволни от нея."
Линдзи анализира това мълчаливо. Някои хора означава висши мениджъри. Да ги е засегнала, означава да си е създала врагове. Извършила е непростими престъпления.
Линдзи усеща как в гърдите ѝ бавно се разгаря пламък. "Съпругът на жената е загинал при операция на ЦРУ. Разбира се, че е ядосана и разстроена..."
"Тя е позволила на гнева си да замъгли преценката ѝ. Отчуждила се е от хората, които са се опитали да й помогнат. Казвам ви само това, което чух." Маги си поема дълбоко дъх. "Внимавай да се съюзяваш с Тереза. Тя е изгорила твърде много мостове."
Колко пъти Линдзи е чувала точно тези думи, прошепнати за някой колега? Някой би могъл да каже същото и за нея. ЦРУ може да бъде трудно място за работа, политизирано по нечуван начин. На провала не се гледа добре, независимо чия е вината. Някои хора вероятно са се дистанцирали от Тереза след смъртта на Ричард, страхувайки се, че петното ще остане и върху тях. Това е урок, който тя е научила още като дете, когато някои от приятелите ѝ се отдръпват след смъртта на баща ѝ. Страхуваха се, обясни майка ѝ. Смъртта на родител е страшна и те пренасят този страх върху теб. Майка ѝ винаги беше умеела да вижда какво се случва в съзнанието на човека и беше научила дъщеря си да бъде същата. Това беше причината тя да реши да се занимава с психология. Линдзи не държеше на младите си приятели, но точно тогава се научи да не разчита прекалено много на тях. Тя е изненадана, че се е сближила толкова много с Тереза. Може би защото си приличат толкова много. Две самотници.
Линдзи поглежда офис мениджъра, разчитайки изражението и езика на тялото ѝ. Тя е искрена. Опитва се само да помогне. Не изглежда да е нечия котешка лапа. Може би има нещо в това, което Маги казва, нещо, което заслужава да бъде разгледано. "Добре - благодаря за предупреждението." Засега няма какво друго да кажа.