Стюардесата забелязва, че някакъв мъж се е промъкнал напред от икономичната класа и гледа от няколко седалки по-назад. Той не се е представил на стюардесите, така че вероятно не е лекар. Просто е болезнено любопитен. Той е на средна възраст, но има здрав вид, сякаш е бивш военен. За секунда тя запазва надежда, че е въздушен маршал - в този момент ще приеме всяка помощ, която може да получи, но знае, че няма да сложат въздушен маршал на този полет, не и на среднощен полет.
В очите му има студено любопитство. "Вие сте лекар, сър?" - пита тя.
Той не казва нищо, само поклаща рязко глава.
"Тогава бихте ли се върнали на мястото си, моля?" - пита тя само с намек за раздразнение. Хората могат да бъдат безразсъдно груби; тя е научила това за десетте си години работа. "Трябва да му дадем въздух."
След още един поглед към болния мъж през рамото на стюардесата, пътникът се оттегля по пътеката.
Стюардесата отново обръща внимание на руснака. Потупва го по ръката. "Господин Попов, има ли някой, с когото да се свържем за вас? Някой, който ви чака във Вашингтон?" Съжалява, че не се е сетила за това по-рано, тъй като руснакът вече е почти в безсъзнание. Очите му са се върнали назад в главата, а лицето му е замръзнало в ритуал на уплаха и изненада. Той не отговаря на въпросите им. Ръцете му са силно свити, а ръцете и краката му са сковани и треперят. Най-лошото е, че от устата му на вълни излиза пяна, като от пералня, излязла от контрол, като нещо, което може да се види в телевизионно предаване. Тя не може да си представи какво му е; имала е пътници с хранително отравяне и един сърдечен удар, но той е бил лек. Никога не е виждала подобно нещо. Почти се парализира от страх.
Поглежда към часовника си. Още двадесет минути. "Чакай, почти сме там - казва му тя, макар да не мисли, че той я чува.
В този момент вижда бележката. Парченце салфетка. Тя не може да разбере какво е написал. Може да е име, но мастилото се е размило в порестите влакна на салфетката. Ако се е опитвал да ѝ каже нещо, тя не може да се ориентира.
Останалата част от пътуването минава в мъгла. Когато вижда, че той е изпаднал в безсъзнание, тя и колегата ѝ по икономика правят това, на което са обучени. Едната сваля дрехите от горната част на торса му, а другата подготвя дефибрилатор. Тя издишва тиха молитва на благодарност за мускулната памет от занятията; благодарение на нея това, което правят сега, не изглежда толкова нереално. Това е нещо, което тя може да направи. Прикрепя подложките към гърдите и страните на мъжа, както е указано, сяда на петите си, докато машината търси пулса му. Не открива сърдечен ритъм. Изпраща шок. Другата стюардеса започва да прави изкуствено дишане и тя чака с нетърпение реда си, докато машината отброява две минути, преди да провери отново. Двамата се редуват да правят изкуствено дишане, два цикъла, четири цикъла... Не след дълго тя е мокра от пот и трепереща от нерви, тъй като всеки път машината казва, че не е открит сърдечен ритъм, и отново го шокира...
До момента, в който първото колело докосва земята - отскокът и внезапното забавяне, когато гумата се захваща при второто докосване - тя е готова да приеме, че той си е отишъл. Ако не е мъртъв, то е толкова далеч, че няма значение.
Няма да могат да задържат останалите пътници в самолета, докато чакат медицинския екип да извади тялото - те са като жадни говеда, които усещат вода в далечината - и затова тя прави всичко възможно. Другата стюардеса изтича по пътеката точно преди кацането, за да подготви кабината си, и я остави сама с руснака. Тя взема второ одеяло от коша за вещи над главите и го навлича върху Попов, така че да покрие цялото му тяло. Застава на съседната седалка, за да закрие гледката, докато пътниците слизат, а коленете ѝ треперят. Те се промъкват бързо, с отвърнати очи, дори господин Любопитен, който не може да слезе от самолета достатъчно бързо.
Едва когато и последният пътник си тръгва, медицинският екип слиза по моста на реактивната машина с носилка. Екипажът се отдръпва настрани, докато медиците се събират около тялото. Стюардесата стои в камбуза и извива врат, за да види какво става, но езикът на тялото на медиците е ясен: пътникът е изчезнал. Начинът, по който се справят с тялото, не буди съмнение - измъкват го от тясното пространство като кит на брега и след това - като привличат за помощ член на екипажа по почистването - го пренасят до носилката. Стюардесата хвърля последен поглед към лицето на мъртвеца, докато те се провират покрай нея. Беднякът.